Снимка: Сергей Малгавко / РИА „Новости“
Те излизат „сред хората“ във вид, сякаш току-що са слезли от корицата на модно списание: в рокли, които им стоят идеално,непременно на високи токчета (на които грациозно се движат по всяко време на годината и по всякаква повърхност), с безупречен грим и идеална прическа.
Мит 2: Всички руски жени мечтаят да се омъжат за чужденец
Снимка: Алексей Малгавко / РИА „Новости“
Отговорно заявявам – не всички! Само че този мит не се е появил току така. Интернет е препълнен със сайтове за запознанства, където жените от Източна Европа (гражданките на всички страни от бившия СССР често минават за „рускини“), включително и самите рускини, търсят „любовта на живота си“ в лицето на чужденец. Тези портали са затвърдили образа на отчаяните и бедните (или проститутките) от Изтока, които ловуват за западни „принцове“ и достоен живот. Така се е създал стереотипът за рускините като „същества“, готови да се омъжат за когото и да е, стига да се измъкнат от неблагополучната си страна.
Много руски жени в действителност си търсят партньор зад граница. Има много брачни агенции, които събират двойки: жена от Русия – мъж от Запада. Само че доминиращият мотив, който движи рускините, все пак е търсенето на „идеалния мъж“ извън пределите на руската „суша“, макар желанието да избягат от сивата провинциална действителност, бедността и безизходицата също да са налице в отделни случаи.
Мит 3: Руската жена е добра и любяща
Опити да се улови същността на руската жена са правени много пъти, особено в художествената литература. Героините на знаменития руски поет Александър Пушкин са верни, добродетелни, романтични и едновременно силни. Жените на декабристите изоставят светските салони, за да последват съпрузите си в Сибир. Героините на Достоевски страдат заедно с мъжете, преживели тежки изпитания. Анна Каренина жертва семейството си в името на любовта. Идеалните жени, по-точно „госпожици“, ни представя и фантазията на Тургенев. Съвсем различен образ на жената от 80-те години на 20 в. ще намерим в знаменитото произведение на Виктор Ерофеев „Руска красавица“, където в лицето на манекенката Ирина Тараканова пред нас застава жена, изтощена от всеобщото лицемерие, разочаровала се от хората (особено от мъжете), а най-вече – от своята родина. Тази жена отчаяно търси гибелта си и не вижда спасение нито в религията, нито в емиграцията.
Валерия Ланская в ролята на Анна Каренина / Прес снимка
Е, та каква в действителност е руската жена, ако загърбим литературните образи? Без съмнение тя е състрадателна към чуждата мъка. Това е тази ярка черта, която е присъща за руската жена, също както изключителната грижа за децата и съпруга е свойствена за еврейската майка.
Състраданието, по същество, е свойствено на всички жени, но у много рускини тази състрадателност е хипертрофирана. Освен това по правило руската жена страда през целия си живот. Както и нейната родина – Русия. Безкрайните войни и бедствия на генетично равнище не позволяват на руската жена през цялото време да имат благополучен и щастлив живот. (Между другото, руските жени често плачат, независимо от възрастта си).
Мит 4: Руската жена е кротка, сговорчива, слуша мъжа си – с една дума изгубен патриархален идеал
Снимка: Филип Херберт
И отново този образ се е създал през вековете на безправие за жените. Струва си обаче да споменем, че в средновековна Русия жените са получавали образование наравно с мъжете, момичетата са ходели на училище и са получавали образование. В Новгородската процъфтяваща средновековна република, която монголските завоеватели не превземат, жените имали право на глас, което го нямало в тогавашна Европа, също както и образованите жени. Какво се случва след това? По-голямата част от руските княжества изпадат почти 300 години (до 1480 г.) в политическа зависимост от мощната Златна орда, а това не може да не повлияе на манталитета на народа. Отношението към жената става източно. Тя трябва да ражда деца и да се грижи за домакинството.
Петър Първи „връща“ образованието на жените, но главна роля за еманципацията на руските жени изиграва Екатерина Дашкова – приятелка и съратница на Екатерина Велика, която става първата жена в Европа, оглавила Академия на науките! Тези промени обаче засягат само висшето съсловие.
Масово жените започват да се образоват едва след революцията от 1917 г. Тогава болшевиките си поставят за цел да създадат „новия човек“. „Решаването на женски въпрос“ (формулировка от партийния лексикон) означава засилване на активността на жените в борбата за социализма. За да се пречупи пасивността на рускините, се създават специални „женсъвети“ за работа с жените, чиято ръководителка става еманципираната и скандална дама, първата жена премиер в света Александра Колонтай.
Снимка: Аша Майлс
Само че и след съветската, и след съвременната глобална еманципация руската жена си остава и досега по-малко еманципирана от европейската, да не говорим за американките. Тя с радост ще повери на съпруга материалната издръжка на семейството и ще „поглежда“ зад рамото му, но при едно никак немаловажно условие – рамото трябва да бъде непременно силно и надеждно! А тъй като демографската ситуация в страната не е такава, че всяка жена да разполага с надежден мъж, то на жените не им остава нищо друго, освен да вземат юздите в свои ръце.
Всичко казано от мен не означава, че не можете да срещнете руска жена, която напълно да отговаря на един или друг положителен или отрицателен стереотип. Изключенията обаче са за това да потвърждават правилата.