Аз, западногерманецът, предупреждавам: Губим Русия!

Спрете санкциите! Русия трябва пак да стане уважаван партньор на Запада, а руските граждани да почувстват, че са добре дошли в Европа. Този призив отправя Мартин Хофман,  изпълнителен директор на Германо-руския форум и член на ръководството на инициативата „Петербургски диалог“. Статията е публикувана в берлинския „Тагесшпигел“

 „Това е алармен звънец. Той би трябвало да пробуди онези политици, които сляпо се доверяват на превъзходството на Запада. Както и онези, които са убедени, че Западът най-после трябва да тропне по масата и да затегне санкциите дпълнително. Това е и предупреждение към онези умерени източни политици, които, малко наивно са убедени, че не е възможно да има нова война, защото в крайна сметка разумът ще надделее.

Предупреждението отправя човек, който не е нито с „леви“, нито с „десни“ разбирания, и който не претендира да разбира или да обяснява поведението на Русия и на президента Владимир Путин, пише авторът на статията Мартин Хофман и пояснява: В годините на Студената война, аз, западногерманецът, следвах славистика и от 25 години работя с руското гражданско общество. Тоест с хора, които в името на общия интерес се ангажират в културата, екологията, науката, политиката и икономиката.

Тъкмо либералните елити са разочаровани от европейското поведение

При това ще загубим не само ръководния елит около президента Путин, а цял народ – един велик, европейски мислещ народ. Народ, който много цени Европа като цяло и особено Германия, и то независимо от преживянато през двете световни войни и Студената война. Това е народ, който участва в освобождаването на Германия от фашизма, и който даде голям принос за това германците днес отново да живеят единни и свободни. Този народ днес се отвръща от нас. Същият народ, който винаги се е надявал да бъде приет от Запада, да бъде ценен и уважаван наш партньор.

И нека никой след това да не казва, че не е знаел какво става. Днес ситуацията е по-различна, но в никой случай не е по-добра от тази по времето на Студената война. През 80-те години никога не съм усещал подобна емоционална уязвимост и толкова силно дезилюзиониране. По-голямата част от руснаците днес се чувстват нечути и неразбрани. Те са разочаровани от Запада и не желаят да бъдат вечните губещи.

Някой може да възрази, че Путин не е народът, и че конфликтът в крайна сметка беше започнат именно от Русия, а руснаците станаха жертва на една безпрецедентна пропагандна кампания. За нас, на Запад, несъмнено е твърде странен и неприемлив техният силно емоционален и патриотарски маниер на информиране на обществеността. Но нека не се заблуждаваме: ние губим тъкмо онези, които винаги са обръщали погледа си към Запада – най-вече либералните елити се чувстват разочаровани и засегнати от онзи образ на Русия, който налагат западноевропейските медии и публични дискусии.

Западните санкции още повече обединиха елитите около Путин

Пропускаме това, че стратегията на Запада, доколкото изобщо има такава, максимално улеснява задачата на руската пропаганда. Имам предвид санкциите, които руснаците възприемат като наказание и заплаха; отказът на Запада да води диалог с Русия като равен с равен; нашата надменност да твърдим, че притежаваме по-извисени духовни ценности от техните; а също и проявите на двойни стандарти. Тази политика работи за създаването на невиждан досега здрав съюз между руския народ и властта и подготвя почвата за всички, които искат да използват този съюз за някакви собствени цели.

Ние трябва да направим първата крачка!

Който познава този народ, знае добре, че за руснаците залогът е много по-голям от благосъстояние, геополитика, газ или петрол. Почти няма руснак без свои близки или приятели в Украйна, които изведнъж се оказаха безкрайно отдалечени.

И почти няма руснак, който да не е загубил близък човек във войната срещу нацистка Германия. Тези травми са дълбоко вкоренени у руснаците, предизвикват у тях силни емоции и разпалват страхове, чиято сила никой на Запад не подозира. Така германците изведнъж отново се превръщат в нацисти, а приятелите – във врагове.

Не трябва ли тъкмо ние, германците, които толкова пъти сме били облагодетелствани от историята и от Русия, сега да проявим кураж и да направим първата стъпка? Да спрем да отправяме упреци, да обвиняваме и да прокарваме нови „червени линии“, за да изпълним собствените си прогнози. Време е за действия и то бързи!

Призовавам всички отговорни политици на Запада да се намесят! Руснаците реагират много по-силно, отколкото си мислим, на символи, жестове на уважение и помирение. Нека заложим на политиката на засиления диалог на всички нива – в политиката, икономиката и обществото. Днес повече от всякога имаме нуждата от диалог. Икономическите санкции трябва да паднат. Руските граждани трябва да почувстват, че са желани в Европа. Нека не проиграваме този капитал на мира и справедливостта през 21 век.“