На всеки е известна прочутата кавалеристка Надежда Дурова, която е воювала с французите, под прикритието на руски офицер, но малко хора знаят за баронеса Александра фон Штоф . Биографията на баронесата е достойна за сценарий на увлекателен исторически сериал.
Александра е родена в семейството на военен генерал от руската армия, герой от Кавказката война. От детството баща й учи нея и брат й на конна езда, лов, фехтовка и стрелба. Изненадващо, сестрата в тези дисциплини достига по-големи висоти от брата. През 1877 г. 17-годишната Саша е избрана от Императрицата за нейна придворна дама. Избухва обаче Руско-турската война и младата баронеса бяга на българския фронт, за да се бие с турците. С помощта на своя брат офицер тя се представя като мъж. Тя заявила на брат си: „Искам да се бия с турците, за да защитя слабите, нашите православни братя българи“. Тогава офицерите-доброволци били изпращани в казашките части. Фон Щоф започва да командва казашка сотня, която успешно разбива турските башибозуци, всяващи ужас в българските села. Със своите казаци Александра участва в обсадата на Плевен и в боевете на Шипка. За Плевен тя получава „Св. Георги“ IV степен лично от ръцете на генерал Скобелев. Скоро обаче генералът получава писмо от бащата на Александра, който пише, че красивият офицер всъщност е красивата му дъщеря и измамата е разкрита. Баронеса фон Щоф напуска редовните военни части и започва работа като медицинска сестра. Там тя среща своята любов, военния лекар Михаил Соколов. Соколов произхождал от дребни дворяни и, за да се омъжи за любимия си, Александра се отказва от титлата баронеса. Тя се завръща в Русия с руски боен орден, както и румънски и български медали. Императрица Мария Александровна приела Александра в своята свита. Нито една от европейските кралици не е имала фрейлина с военни ордени. Уморена от двора, Александра Соколова (родена фон Щоф) заминава със съпруга си за село Поди, Саратовска област. Там те лекували безплатно местните селяни.
След революцията Александра фон Щоф не заминава в чужбина, а остава да живее със съпруга си в село Поди, Саратовска област. Михаил Иванович лекувал селяните от околните села, Александра Александровна му помагала като фелдшер. Съпругът й бил единственият лекар в цялата област. Ето защо, когато моряците от гвардията на Троцки, заради благородния произход на Михаил Иванович искали да го застрелят, хората от околните села са вдигнати под тревога:
„Ако дори косъм падне от главата на нашия доктор – предупредили те моряците, – дори прах няма да остане от вас!“
Александра Александровна умира през 1925 г., когато е на 66 години. Малко преди смъртта си тя получава инсулт и губи способността си да говори. Тя поискала със знаци да закачат на гърдите й ордените …
Истински пример за прекрасна руска жена и воин, съчетаваща 4 образа: императорска фрейлина, руски офицер, добър фелдшер и любяща съпруга …
Източници: