Топлите отношения между двата народа не са подвластни на политически перипетии

Интервю на извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация в Република България Н. Пр. г-жа Елеонора Митрофанова за “Дипломатически спектър“

Екатерина Пав­лова

– Ваше превъз­ходител­с­тво, след Руско-турската война от 18771878 година и свиканото Първо Велико народно съб­рание на Бъл­гария през 1879 година, което избира Алек­сан­дър Батен­берг за княз на Княжес­тво Бъл­гария, на 5 юли се съз­дава и пър­вото бъл­гар­ско правител­с­тво, начело с Тодор Бур­мов. На 7 юли дип­ломатичес­кият агент на Русия Алек­сан­дър Давидов, съв­сем естес­т­вено, пръв от дип­ломатите в нашата страна се пред­с­тавя на княз Батен­берг и връчва акредитив­ните си писма. Как бихте описали раз­витието на нашите, вече 142-годишни дип­ломатически отношения?

– За времето, изминало оттогава, двус­т­ран­ните връзки са се раз­вивали дос­татъчно бурно. Имало е и периоди на въз­ход, когато сякаш нашите страни са се намирали на най-високите вър­хове на сът­руд­ничес­т­вото, както и периоди на спад, с фак­тическо прекъс­ване на руско-българските кон­такти. Неиз­менни обаче са оставали топ­лите близки отношения между народите ни, които не са под­в­лас­тни на никакви политически перипетии.

В съв­ремен­ните условия диалогът между Мос­ква и София се раз­вива нелесно с присъщата му цик­лич­ност. През 20182019 г. беше осигурена добра динамика на двус­т­ран­ните кон­такти с редица визити на най-високо и високо ниво, която намери израз в кон­к­ретни взаимоиз­годни договорености. От есента на 2019 година обаче, не по наша вина, станахме свидетели на нов етап, харак­теризиращ се с периодично екс­пул­сиране от страна на София на руски дип­ломати (досега девет души).

Раз­бираме, че общата меж­дународна обс­тановка и реалиите, свър­зани с член­с­т­вото на страната в ЕС и НАТО, оказ­ват влияние на връз­ките между Мос­ква и София. Струва ми се обаче неп­равилно да прев­ръщаме нашите отношения в придатък към ситуацията на светов­ната арена и към някакви съюз­нически задъл­жения. Това е неуважение към рус­кия и бъл­гар­с­кия народ, които са близко свър­зани с историческо, духовно и кул­турно общуване.

При тези обс­тоятел­с­тва виж­дам пред себе си ясна задача — да пос­тавим отношенията на праг­матична основа, да съдейс­т­ваме за отворен диалог и съз­даване на позитивен дневен ред. С една дума, пред­лагам на нашите бъл­гар­ски пар­т­ньори да вземат на въоръжение кон­цеп­цията за доб­росъсед­с­тво, а не да се занимават с отработ­ване на военни маневри, бидейки под­тик­вани от своите “доб­рожелатели“ и изпол­з­вайки в тях образа на Русия в качес­т­вото на “враг“. Още повече, че бъл­гар­с­кият народ няма да повярва на това, както се убеж­давам по време на многоб­рой­ните ми пътувания из страната.

В началото на юни тази година отк­ровено обсъдихме сегаш­ното със­тояние на двус­т­ран­ните връзки с минис­търа на вън­ш­ните работи в служеб­ното правител­с­тво Свет­лан Стоев и набелязахме редица кон­к­ретни стъпки за излизане от негатив­ната ситуация. Надявам се те да бъдат реализирани в най-близко време и да успеем да преминем към истин­ска дип­ломация, насочена към тър­сене на въз­мож­ности за сът­руд­ничес­тво.

– Вие сте специалист по меж­дународни икономически отношения, док­тор по икономика и мени­дж­мънт. Как виж­дате раз­витието на връз­ките ни в икономичес­ката сфера? Какъв е стокооборотът между нашите страни през изтек­лата година и как се отразиха върху него наложените сан­к­ции на Русия и пан­демията от КОВИД-19?

– Нашата страна винаги е била и неиз­менно си остава отворена за взаимоиз­годно сът­руд­ничес­тво. Стараем се да под­дър­жаме кон­с­т­рук­тивен диалог в целия спек­тър на руско-българските отношения. Засега не успяваме да дос­тиг­нем стокооборота от 20122013 г., а текущата криза, предиз­викана от пан­демията КОВИД-19, значително отс­лаби двус­т­ран­ните ни връзки. През 2020 година тър­гов­с­кият обем едва дос­тигна 2,5 млрд щат­ски долара. През пос­лед­ните години в Русия се появиха ком­пании от висока класа в тези отрасли, където по-рано присъс­т­ваше бъл­гар­с­кият биз­нес. Страхувам се, че ще му бъде трудно да се върне на предиш­ните си позиции на рус­кия пазар. Затова сега е необ­ходимо не само да се опитаме да въз­с­тановим кон­так­тите с пар­т­ньорите, но и да тър­сим нови форми за взаимодейс­т­вие.

– “Бал­кан­с­кият поток“ вече е факт от 1 януари 2021 година. Накъде оттук-нататък ще се раз­виват връз­ките ни в енер­гий­ния сек­тор?

– Ние дос­тавяме в Бъл­гария природен газ от 1974 година. Нашето сът­руд­ничес­тво в сферата на енер­гетиката обаче не се изчер­пва само с това нап­рав­ление. Продъл­жаваме съв­мес­т­ната работа в областта на атом­ната енер­гетика, на целия цикъл на преработ­ката на нефт, на модер­низацията на ТЕЦ и други. В кон­тек­ста на реализирането на Европейс­кия “зелен пакт“ би могло да се помисли за общи проекти, свър­зани с възоб­новяемите източ­ници на енер­гия, дос­тав­ките на втеч­нен газ, водород и други.

– Нашата страна често е арена на битка между съпер­ничещи си енер­гийни проекти. Такива са случаите и с АЕЦ “Коз­лодуй“, и с АЕЦ “Белене“. Вашият комен­тар?

– На първо място трябва да сме наясно, че алтер­натив­ният сценарий за изг­раж­дане на един енер­гоб­лок на АЕЦ “Коз­лодуй“, вместо два енер­гоб­лока на АЕЦ “Белене“, съвър­шено не е под­гот­вен. Затова ще са нужни допъл­нително време и ресурси. Според екс­пер­т­ните оценки за получаването на всички изис­к­вани раз­решения, за под­готов­ката на проекта за стан­цията и за други работи, вашата страна ще загуби минимум десет години повече в срав­нение с “Белене“.

Бъл­гария вече е инвес­тирала над 3 млрд. лева в площад­ката и оборуд­ването в Белене. Ако процедурата бъде спряна, ще се окаже, че парите на данъкоп­лат­ците са похар­чени нап­разно. В тази връзка кол­кото по-рано бъл­гар­с­ката страна прис­тъпи към строител­с­т­вото на новата  АЕЦ, тол­кова по-бързо тя ще започне да се пок­рива и да дава печалба.

Наред с това нашите пар­т­ньори, раз­бира се, трябва да раз­бират, че дори ако на национално ниво бъде прието решение за изг­раж­дането на нов блок на АЕЦ “Коз­лодуй“, вместо АЕЦ “Белене“, този проект не може да бъде реализиран без рус­ката кор­порация “Росатом“, тъй като именно нашата ком­пания е раз­работ­чик на атом­ните реак­тори.

– Може ли да очак­ваме нови руски инвес­тиции в Бъл­гария и в кои сфери?

– Налице са много пер­с­пек­тивни въз­мож­ности за инвес­тиции в такива сфери като чис­тата енер­гетика, включително строител­с­т­вото на нова АЕЦ, тран­с­порта, фар­мацев­тиката и други. Решенията за учас­тието в един или друг проект ще се приемат, изхож­дайки преди всичко от тях­ната тър­гов­ска прив­лекател­ност и благонадеж­д­ността на пар­т­ньорите. Но като начало трябва да преодолеем пос­лед­с­т­вията от коронавируса и да се вър­нем поне към предиш­ното ниво на взаимодейс­т­вие.

– Много бъл­гар­ски градове са поб­ратимени с руски. Как се раз­виват пар­т­ньор­с­т­вата между тях сега, в условията на пан­демия?

– Поб­ратимяването е важен и ефек­тивен канал за кон­такти между регионите. От началото на пан­демията наб­людавахме интересно явление — градовете-побратими успяха оперативно да се нагодят към принудител­ните ограничения. Админис­т­рацията на регионите и кмет­с­т­вата си звъняха едни на други, изп­ращаха си видеооб­ръщения и дори защитни маски. Нас­коро беше възоб­новен фор­матът на общуване в рам­ките на “Срещи на поб­ратимени градове в Бъл­гария и Русия“, който засега се провежда онлайн.

Искам да отбележа, че интересът към поб­ратимяване както в Русия, така и в Бъл­гария нарас­тва. Нашето пред­с­тавител­с­тво на “Рос­сът­руд­ничес­тво“ активно работи за тър­сенето на нови пар­т­ньори по получените заявки, независимо от големината на града.

– Интересът на бъл­гар­с­ките младежи към рус­ките универ­ситети се засилва, както и този към изучаването на рус­кия език. Какви са актуал­ните цифри — колко бъл­гари учат в Русия и колко ученици изучават руски език в Бъл­гария. Има ли обратна тен­ден­ция?

– С удов­лет­ворение отбеляз­ваме нарас­т­ващия интерес на бъл­гар­с­ката младеж към получаването на качес­т­вено образование във вузовете в Русия. Повече от 500 висши учебни заведения в нашата страна, включително водещи руски универ­ситети, пред­лагат раз­лични прог­рами за висше образование, в това число и за студенти от Бъл­гария. По данни към края на 2020/2021 учебна година във вузовете на Русия се обучават над 500 студенти от Бъл­гария. През текущата учебна година, въп­реки слож­ната епидемиологична обс­тановка, успяхме да под­берем 163 кан­дидати за обучение в Русия. В плановете ни, като близка пер­с­пек­тива, е да прив­личаме към този процес не по-малко от 220 души годишно, както беше това преди пан­демията.

В бъл­гар­с­ките училища рус­кият език, както и по-рано, е вторият по популяр­ност след анг­лийс­кия. Към нас­тоящия момент го изучават повече от 100 хиляди ученици. В образовател­ната сис­тема в Бъл­гария работят около 1500 педагози-русисти. Запазва се устой­чивата тен­ден­ция за ръст на изучаващите руски език не само в училищата и универ­ситетите, но и в предучилищ­ните заведения.

– Нас­коро в град Стара Загора казахте, че има дос­татъчно мос­тове пътят за сът­руд­ничес­тво във вис­шето образование между двете дър­жави да бъде още по-отворен. Какви са те?

– Много бъл­гар­ски вузове имат споразумения за сът­руд­ничес­тво с руски универ­ситети. Виж­даме голям потен­циал в раз­витието на съв­мес­тни магис­тър­ски прог­рами и взаимодейс­т­вие в рам­ките на академич­ната мобил­ност по линията на европейски образователни проекти. В това нап­рав­ление активно работят Софийс­кият универ­ситет, Нов бъл­гар­ски универ­ситет, Вар­нен­с­кият свободен универ­ситет, Великотър­нов­с­кият и Плов­див­с­кият универ­ситет със своите пар­т­ньори от Мос­ква, Твер, Уфа, Рос­тов на Дон.

– Какво ново да очак­ваме в двус­т­ран­ното ни сът­руд­ничес­тво до края на 2021 година?

– До края на годината в Бъл­гария е планирано провеж­дането на две най-важни вът­реш­нополитически събития — избори за Народ­ното съб­рание и избори за президент. В тази връзка сега е трудно да се правят прог­нози и да се набеляз­ват планове. Искам да под­чер­тая, че независимо от това какво правител­с­тво ще бъде сфор­мирано и кой ще бъде начело на бъл­гар­с­ката дър­жава, ние раз­читаме, че нашият диалог отново ще се фор­мира в кон­с­т­рук­тивен дух, въз основа на взаимно раз­бирател­с­тво, рав­ноп­равие и отчитане на общите интереси. Най-малкото ние сме готови за това.

(Със сък­ращения. Заг­лавието е на “Русия днес-Россия сегодня“)

Текст под снимка

Пър­вата жена пос­ланик на Русия в Бъл­гария в 142-годишната история на дип­ломатичес­ките ни отношения Елеонора Мит­рофанова ни впечат­лява със своите качес­тва — дос­толепие, дос­тойн­с­тво, дип­ломатич­ност, стабил­ност, сериоз­ност, самооб­ладание Сним­ката е предос­тавена от посол­с­т­вото на Рус­ката федерация в Репуб­лика Бъл­гария.

https://www.zemia-news.bg/index.php/intervyu-3/91422-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B8.html