На 30 август 1907г. в София е открит паметникът „Цар Освободител”, издигнат в чест на Освобождението на България от турско владичество и в знак на признателността на българския към руския народ в лицето на Александър II.
Инициативата за издигането на паметника принадлежи на Поборническо-опълченската организация в София, благодарение на която се формира комитет с председател Стоян Заимов с цел събиране на средства, избиране на място и други, свързани с паметника дейности. За почетен председател е избран княз Фердинанд. Отзовават се 90 скулптори, а свои проекти изпращат творци от Русия, България, Германия, Италия, Унгария, Франция, Чехия и други. Журито определя за победител именития флорентински скулптор Арнолдо Дзоки.
Основният камък на паметника е положен на 23 април 1901 г., а тържественото откриване се провежда на 30 август 1907 г. в присъствието на участници във войната.
Паметникът представлява пиедестал от черен полиран гранит, над който се извисява монументална конна статуя на Александър II. Под гранитния корниз е разположена бронзова група на устремени български опълченци и руски войници, предвождани от богинята на победата Нике, заобиколена от княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, генералите Гурко и Скобелев.
От трите страни на паметника са разположени сцени от Старозагорския бой, подписването на примирието в Сан Стефано и откриването на Учредителното събрание. В релефите има много автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България”.