Появата на книжнина на такова високо равнище, каквато е старобългарската, изглежда почти чудо – Д. Лихачов

„…Поразява бързото й формиране и дълбочината на общочовешкото съдържание, сложността на изразяваните от нея теми. Чудото се обяснява не само с гениалността на Кирил и Методий…Това чудо се обяснява преди всички с обстоятелството, че българският народ се оказва способен да възприеме всички това. А способността за възприемане се култивира у българския народ благодарение на обстоятелството, че България отдавна е била територия на велики култури …”

“Широтата и отвореният характер на старобългарската култура допринасят за възприемането й в другите славянски страни. Старобългарската култура става основа на културите на другите православни славяни и някои неславянски страни. И в това се състои нейното огромно общославянско и общоевропейско значение.”

“Като създава литература, обща за всички страни на православното славянство, България спомага за общуването между славянските страни. Това би било невъзможно без общия за всички литературно-църковен език, в основата си български…езикът на “високата”църковна литература, старобългарски в своята основа, е бил разбиран във всички страни на православното славянство…”

Цитатите са взети от книгата “Симетрия на времето”, книга първа – автор Калина Канева