Косачев заяви, че е необходим твърд отговор на демарша на трите балкански страни по отношение на самолета на Лавров

Съвместният отказ на България, Черна гора и Северна Македония да пуснат самолета на Министъра на външните работи Сергей Лавров в Сърбия е насочен срещу две суверенни европейски държави. Необходима е обща със Сърбия твърда реакция. Това написа в своя Telegram канал заместник-председателят на Съвета на Федерацията Константин Косачов.

„Настоящият демарш, разбира се, не касае самолета. Той е насочен срещу Русия като държава и срещу Сърбия като държава. Реакцията, надявам се, ще бъде съвместна и пределно категорична, под формата не само на дипломатически протести, но и на конкретни, практически ответни действия. Да послужи за урок“,- написа сенаторът.

Според него, посочените  балкански държави не са взели това решение сами. „И трите държави, след присъединяването им към НАТО, сериозно загубиха своя суверенитет и за дълго време, а Европейският съюз за тях, както за членовете, така и за кандидатите, е само прикритие на това срамно обстоятелство. Говорим за демарша на НАТО, а без САЩ това нямаше да се случи. Чрез пряка намеса в двустранните отношения на две суверенни европейски държави, които не са членки на алианса – Русия и Сърбия – НАТО се опитва да завземе и да подчини останалата част от Европа. Следва глобализацията на алианса към останалия свят, където Китай е стратегическа цел номер две след Русия“, – отбелязва заместник-председателят на Съвета на Федерацията.

На 5 юни стана известно, че властите на три балкански държави – България, Северна Македония и Черна гора са затворили въздушното си пространство за преминаване на самолета на Министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров за Сърбия. Ръководителят на руското външнополитическо ведомство трябваше да посети Белград на 6-7 юни.

По-рано в списание «Международная жизнь» беше публикувана статия, посветена на опитите на САЩ да доминират на световната арена, привличайки около себе си съюзници за конфронтация с Русия и Китай. „Пристъпвайки към действия, Байдън се опита, следвайки Обама и Тръмп, да се избави от бремето на войните в Ирак и Афганистан и осъществи подписаното от Тръмп споразумение за изтегляне на американските войски от Афганистан през 2021 г. Това в никакъв случай не означава отказ на САЩ от претенциите за глобално господство. Напротив, веднага след избирането му, Байдън обяви готовността си да седне начело на масата и да ръководи света, за което никой не го е канил. В изказванията си той представи новата външнополитическа доктрина на САЩ, целяща да обедини колективния Запад около себе си и да го принуди, в съответствие с американските интереси, да се присъедини към изолацията и потискането на Русия и Китай, обявени за глобални противници. Това трябваше да се разбира като повишаване на градуса на американската имперска наглост по отношение на тези две страни до бойна позиция, в която те възнамеряваха да поставят своите съюзници от НАТО и други страни. Това важи особено за Индо-Тихоокеанския регион, обявен за първи приоритет на външната политика на Байдън, където спешно беше създаден англосаксонският блок АУКУС от Австралия, Великобритания и САЩ. В същото време нищо не застрашаваше сигурността на САЩ или американското лидерство в рамките на колективния Запад. Нямаше заплаха и преди, когато САЩ започнаха да разширяват НАТО на Изток, знаейки много добре, че засягат жизненоважните интереси на Русия и очевидно решавайки просто да ги игнорират. Въз основа на издаденото от администрацията на Байдън през март 2021 г. „Временно стратегическо ръководство по национална сигурност“, неговата нова концепция за външна политика би могла да се нарече „обкръжаване и сдържане на Русия и Китай“. Наистина, този документ САЩ канят Китай към „секторно сътрудничество“, тоест по въпроси, които представляват интерес за Съединените щати. Такова предложение беше направено на Русия преди десет години и доведе до дълбока криза в руско-американските отношения“, – се казва в статията.

Източник:

https://interaffairs.ru/news/show/35527