Кои свои територии СССР е предал на други страни

Според резултатите на Втората световна война победителите получили не само слава и репарации, но и значителни територии. СССР получил част от Източна Прусия, Закарпатието, региона Петсамо, Южен Сахалин и Курилските острови. За последен път Съюзът получил толкова много територии преди войната. Вероятно това изобилие донякъде е завъртяло главата на съветското ръководство, след като веднага след войната то започнало да предава на други държави цели региони. В национален мащаб може да са незначителни, но в абсолютно изражение те са доста солидни.

На Полша

През септември 1944 г. – след освобождението на Западна Украйна и Западна Беларус, както и на част от Полша – с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР (документ от 20.09.1944 г.), по-голямата част от Белостокска област (17 от 23 района, както и самият град Белосток) били предадени на Полша. Следващата година, когато било съставено официално споразумение за границата, на поляците им бил подарен и украинският град Перемишъл заедно с района. Причина за тази щедрост били договорките от Техеранската конференция и желанието за коригиране на границата по линията на Кързон с отстъпления в полза на Полша в района на Белосток и в полза на СССР в района на Лвов.

Впоследствие границата била коригирана още няколко пъти (информация от сборника „Документи и материали за историята на съветско-полските отношения“). Най-забележимите промени били през 1948 г., когато били предадени на Полша по четири селища в Подолия и Галиция, и през 1951 г., когато вече ставало дума за около 480 квадратни километра. Вярно е, че това вече не е било подарък, а замяна за същата площ на полска територия с перспективния Лвовско-Волински въглищен басейн.

На Финландия

Следващият „подарък“ бил направен вече от Никита Хрушчов. И ако Сталин се разделял с територии заради политическа изгода – в края на краищата Полша оставала в зоната на влияние на СССР, то „кукурузникът“ – в името на добросъседските отношения. Както пише историкът Николай Корабльов в книгата „История на Карелия от древни времена до наши дни“, през 50-те години съветско-финландските отношения започнали да се затоплят. За да не дразни северната си съседка, Никита Сергеевич върнал във Финландия стратегически важния за региона полуостров Поркала, където се намирала съветска военноморска база, както и ликвидирал Карело-финската ССР, преобразувайки я в Карелска автономия в рамките на РСФСР.

Заради справедливостта трябва да се отбележи, че полуостровът бил временно част от СССР – по договор за наем от 1944 г. за 50 години. Но ние много добре знаем колко постоянни често стават такива временни ангажименти…

На Китай

СССР също така използвал под наем и китайски територии – пристанището Порт Артур и близкия град Далиен (Дальний). Въпреки 30-годишния договор, подписан през 1945 г. след освобождението на полуостров Ляодун от японски войски, Сталин многократно възнамерявал да изтегли съветските войски и изцяло да предаде управлението на КНР. Но както пише Юрий Галенович в книгата си „Сталин и Мао: Двамата вождове“, китайският лидер бил против, тъй като се страхувал от агресия и вътрешна нестабилност. Така че предаването на териториите станало вече при Хрушчов през 1954-1955 г.

По време на японската окупация на Китай, СССР поел контрола над редица острови в граничните райони – на Амур и Усури. През 60-те години КНР заявила претенциите си върху тях. Добрият Никита Сергеевич решил и тук да отстъпи – дори бил изготвен проект за договор. Но подписването не се състояло, тъй като през 1964 г. на власт дошъл Леонид Брежнев. Китайците, разбира се, с радост оцветили островите на картата със „своя“ цвят, но де факто те останали под съветски контрол. Въпросът бил окончателно решен през 2004-2005 г.

На САЩ

Михаил Горбачов станал последният „дарител“ на съветски земи, или по-точно води. Става дума за 50 000 квадратни километра от Берингово и Чукотско море. Въпросът за разграничаването на икономическите зони и континенталния шелф между САЩ и СССР възникнал още в края на 70-те години. Да постигнат споразумение (при това при американските условия) успели едва през юни 1990 г. – т.нар. Споразумение Шеварднадзе-Бейкър. Документът така и не бил ратифициран от съветска страна. До ден днешен статутът му остава неясен и споразумението се разглежда като временно. Но нали вече говорихме за временните ангажименти? ..

Автор: Ярослав Горбунов

Източник: Какие свои территории СССР передал другим странам

© Русская Семерка russian7.ru