Българо-украински научен форум

Появата на вируса КОВИД 19 в края на 2019 г. и началото на 2020 г. доведе до сериозно нарушаване на науч­ния живот в световен мащаб. Най-тежко на науката като цяло и в час­т­ност на историчес­ката, се отрази преус­тановяването на кон­так­тите, между изс­ледователите както в национален, така особено в меж­дународен мащаб. Така се стигна до идеята за организиране на онлайн сим­позиоми, кон­ферен­ции и др., благодарение на които в науч­ния живот. нас­тъпва извес­тно ожив­ление и връщане към нор­мален ритъм на дей­ност.

Една от проявите на подобен онлайн срещи бе украино-българският научен форум (кръгла маса), който се в Хар­ков, организиран от няколко инс­титуции в Украйна и Бъл­гария — универ­ситетите в Киев и Хар­ков, БАН и други.

Изборът на Хар­ков за място на кръг­лата маса не бе случаен, тъй като след раз­падането на бив­шия Съвет­ски съюз градът се превърна в цен­тър на бъл­гарис­тиката. Цен­търът по бъл­гарис­тика в Хар­ков раз­вива интен­зивен изс­ледовател­ски живот. Той е инициатор за провеж­дане на извес­т­ните Дринов­ски четения, с които се отдава почит и уважение на делото на извес­т­ния бъл­гар­ски историк проф. Марин Дринов, прекарал повече от три десетилетия като преподовател в Хар­ков­с­кия универ­ситет. Друга важна проява на същото научно звено са и ежегод­ните Кирило-Методиевски четения, които датират от началото на нас­тоящия век.

В изнесените от украин­с­ките и бъл­гар­с­ките учас­т­ници док­лади особено място бе отделено на железопът­ния тран­с­порт и неговото със­тояние и в двете дър­жави през ХІХ в. Изборът на темата не бе случаен, тъй като появата на желез­ниците в Украйна и Бъл­гария в посочения период доп­ринася най-много за интен­зификация на тех­ния икономически и общес­т­вен живот. По изнесените док­лади се проведе оживена дис­кусия.

Следва да се отбележи, че всички док­лади бяха под­гот­вени на основата на богат докумен­тален материал, който в по-голямата си част за пръв път се прави пуб­лично дос­тояние.

Кръг­лата маса ще съдейс­тва и за по-нататъшното сближение между украин­с­ките и бъл­гар­ски историци.

Милен Куманов — доцент, док­тор по история;

Десис­лава Кос­тадинова — док­тор по история в Инс­титута за исторически изс­лед­вания при БАН

Източник:

https://www.zemia-news.bg/index.php/kultura-3/91346-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BC.html