Бях там, в горящата сграда на Профсъюзите…

Бях там, в горящата сграда на Профсъюзите…

Публикувано от:

03 май 2014, 05:57

Бях там, в горящата сграда на Профсъюзите. Едвам не се задуших… Пожарните пътуваха към сградата непростително дълго, предполагам най-малко 20 минути, и това сякаш не е случайно. Както не случайно беше и отсъствието, а след това и бездействието на милицията.

Когато се опитвах да се спася, все още нямаше пожарникари, помогнаха ми да се спусна от прозореца хора без униформа – явно обикновени граждани.

Защо хората се озоваха там, в сградата? Защото фашизоидните „ултраси“ и „патриоти на Украйна“ с бухалки, павета, вериги и коктейли Молотов, започнаха да прииждат от всички посоки.Ние нямаше реално накъде да отстъпваме, зад нас беше сградата на Профсъюзите – практически ни вкараха в капан. Хората, сред които бях и видях, бяха лошо въоръжени, ако това изобщо може да се нарече въоръжение: бухалки, пръчки, дъски. Само това… Нямаше никакво огнестрелно оръжие, камо ли да се използва срещу обезумялата тълпа. Имаше много жени, възрастни хора, които се притекоха на помощ с медикаменти – обикновени жители на Одеса (и аз подчертавам това! Никакви професионални военни, наемници и чужденци нямаше!). Това видях лично на тези етажи, където бях (първи и втори етажи).

Не след дълго през прозореца връхлетя първия коктейл Молотов, коридора на сградата пламна в пожар. Имаше пожарогасител, но той не беше достатъчен да предотврати запалването. Аз и още около 10-на души се скрихме от огъня в един от кабинетите, всичко беше черно от пушека и нямаше с какво да се диша, всички легнахме на пода, където все още имаше годен за дишане въздух. Наблизо хората стенеха, молиха се на Господ и се обаждаха на близките си, за да извикат пожарната. В коридорите ситуацията беше още по-тежка, тъй като в нашия кабинет поне имаше отворен прозорец и малко влизаше чист въздух. Ние се обаждахме по телефоните и чакахме, а помощ все не идваше. Моите роднини казваха, че в пожарната никой не отговаря или просто даваше заето.

След около 20 минути от долу ни хвърлиха въже, завързахме го към радиатора и хората по един започнаха бавно да се спускат. На первазите долу стояха хора без униформа, които помагаха на хората да се спускат, защото етажите са високи и падането от там би довело само до фатален край. Не видях някой да се спуска след мен, защото на хората им беше лошо, на някои им звъняха телефоните, но никой от тях така и не вдигна.

След като се спуснах долу ми дадоха да пия вода и започнаха да ме дърпат привържениците на Майдана, но аз, за разлика от много други, имах късмет и се измъкнах от мястото на събитията (Кулеково поле), а през това време нашите „европейци“ и „демократи“ жестоко пребиваха останалите оцелели само защото не са изгорели живи в сградата, а са се измъкнали от там.

Защо се озовах там? Защото съм доктор и там бяха моите приятели, които не можах да оставя в беда.

Признавам, именно в онзи момент за първи път в живота си поисках да замина, да се махна от Одеса, без значение къде, само да е далеч от тук…
По последни данни, милицията в Одеса е получила нареждане да се оттегли от мястото на събитията до ново нареждане. В убийствата и избиването на противниците на Евромайдана участваха преоблечени цивилно бойци от специалните батальони „Изток“ и „Буря“, съобщи РИА Новости.

оДЕСА

Одеса22

“…Не видях някой да се спуска след мен, защото на хората им беше лошо, на някои им звъняха телефоните, но никой от тях така и не вдигна.”

Одеса

Пожарникари извеждат от горящата сграда оцелелия в пожара привърженик на федерализацията..

Кървавата вакханалия в Одеса показва, че киевският режим на националистите и олигарсите все повече се превръща в открита терористична диктатура от фашистки тип.

Б.ред.: Напомняме, че през кървавите 1923-1926 години в България фашистите също изгаряха хора. Така в софийските пещи  на капиталистическата диктатура намери смъртта си и учителката Ана Маймункова.