Юрий Никулин: Ще бъда щастлив, ако някога кажат за мен „Той беше добър човек”

Известният руски актьор Юрий Никулин обича да цитира думите на един руски хуморист – „Животът е кратък – потърпи малко“.

Помните ли блестящата комедия „Диамантената ръка?”. А песента за зайците?

В своя живот легендарният артист Юрий Никулин (1921-1997) е видял и преживял много – Великата Отечествена война, откази да учи в театрални институти и киноакадемии. И въпреки всичко, никога не е падал духом, а е продължавал напред с усмивка. И точно тази негова усмивка помнят и обичат милиони почитатели. Започнал творческата си кариера на 36 години, за много кратко време Никулин се превръща във всеобщ любимец на зрителите.342181

За някои той е велик актьор, за други – любимият клоун, без който не може нито един цирк. Но най-напред, Никулин е човек с огромно и добро сърце, чиято мъдрост споделяме в следващия текст. Неговите думи са част от автобиографичната му книга „Почти сериозно”.

В тази книга са събрани спомените му, в които той с много ирония пише за всичко около себе си –за роднини и близки, за режисьори и актьори, за приятели и врагове. Тази книга е издавана многократно – само в Русия има тринадесет издания, и е факт, че с нея Никулин може да разсмива така, както го прави в киното.

Никога не отмъщавайте на подлеците, просто станете щастливи и те няма да го преживеят.

Бъдете самоуки, не чакайте, докато ви научи живота.

Понякога отлагаш нещо за утре и после с ужас се замисляш – та утре, това е след няколко часа.

Знаете ли, имам собствена концепция за щастието. Ако всеки от нас успее да направи щастлив друг човек, дори само един, на земята всички ще бъдем щастливи.

Какво е съдба? Когато по една линия един срещу друг се движат два влака. Носят се с огромна скорост, летят през нощта, без да подозират, че е възможна катастрофа. И въпреки всичко, те никога не се сблъскват. Защо? А, явно не е съдба!

В природата нищо не се губи освен несбъднатите надежди.
 
И ние, момчета, ще имаме своите победи! Главното е, те да не се случват с оръжие в ръка.
 
Ще бъда щастлив, ако някога кажат за мен: „Той беше добър човек”. Това  не означава, че винаги съм добър. Но добротата е на първо място.