«Южен поток» – символ на безсилието на ЕС

«Южен поток» – символ на безсилието на ЕС

Публикувано от:

Алексей Милер: Европа подари на Турция газовото кранче

Докато енергийните министри на страните, през чиито територии трябваше да мине „Южен поток”, се събираха в Брюксел да оплакват проекта и да умуват над възможностите за неговото възкресение, руският им колега Александър Новак съобщи, че в Москва вече работят над практическите стъпки за отмяна на междуправителствените споразумения, подписани през последните години за изграждане на газопровода. „Русия разглежда юридическите аспекти по отмяната на проекта”, каза министърът, цитиран от ТАСС.

Той съобщи, че Русия няма как да участва в срещата на енергийните министри на ЕС за „Южен поток”, която се състоя на 9 декември в Брюксел и за която с много ентусиазъм се готвеха българските министри. Прави впечатление, че в навечерието на срещата държавните лидери на засегнатите от решението на Путин страни — Унгария, Австрия и Сърбия, разговаряха с руския президент. Това означава, че по време на разговорите в Брюксел те ще бъдат и по-добре информирани и по-добре подготвени от българските си колеги. Нито един наш държавник през тези дни не се реши на контакт с руската страна. Вместо това от всички политически централи и държавни институции се изля безсмислен словесен порой.

Александър Новак добави, че решението за спиране на „Южен поток” е окончателно. „Взетото решение според мен е окончателно. Сега се занимаваме с преработката на проекта за прокарване на газопровода по друг маршрут”, заяви руският енергиен министър. Освен това стана ясно, че „Газпром” вече работи активно за създаването на нова компания за строителството на газопровода до Турция. Това става само дни, след като президентът Владимир Путин обяви новия проект. Компанията ще бъде регистрирана в Санкт Петербург и ще се нарича „Газпром Русская” по името на главната компресорна станция КС „Русская”, съобщи говорителят на руския газов гигант Сергей Куприянов.

Говоренето за евентуално възобновяване на проекта по стария маршрут през България звучи още по-абсурдно на фона на официално получения вече отказ от поръчката, който Москва изпрати до италианската фирма Saipem SpA. Нейните ангажименти по изпълнение на работите по строителството на морската част на „Южен поток” отпадат, съобщи The Wall Street Journal. Официално уведомление за прекратяване на дейността по полагане на тръбите са получили и всички морски съдове, обвързани с тази част на проекта.

„Решението за отказ от „Южен поток” е продиктувано от факта, че да се реализира проектът в условията на откровено блокиране е невъзможно. На 17 април 2014 г. Европейският парламент прие резолюция за забрана на проекта. През юни Европейската комисия изпрати съответното писмо на България. То може да се разглежда и като наказание за сътрудничеството с Русия”, каза шефът на „Газпром” Алексей Милер.

Досега няма адекватна реакция нито от страна на Брюксел, нито от отделните европейски столици. Там политическият елит е смутен и объркан. Според руския наблюдател Сергей Дуз „Европейците се опитват да разберат как при новите условия да гарантират оцеляването на своя електорат”. Източна Европа критикува Брюксел за несговорчивостта. Но България например не бързаше да даде разрешение за полагането на подводната част на газопровода. Може би го е направила, имайки предвид позицията на Еврокомисията и риска, че загубите от нарушаване на договора ще трябва сама да поеме. В обширното си интервю, дадено преди седмица за тв канала „Русия-1″, Алексей Милер напомня неопровержими и неприятни за България факти. „Спирането на „Южен поток” създава трудна ситуация за България. В българската икономика няма да бъдат инвестирани над 3 млрд. евро, няма да бъдат създадени над6000 работни места и страната губи статута си на транзитна държава. Сега през България минават 18 млрд. куб. м газ за Турция, Македония и Гърция. След реализиране на проекта за морски газопровод през Турция, целият този обем ще заобиколи България”, заяви той. Милер нарича събитията с техните имена: „ЕС, Европейската комисия просто подариха на Турция газовото кранче. И мисля, че Турция може да се възползва от това в диалога си с Европа. Ние получихме нов стратегически партньор в газовия бизнес”.

Алексей Милер обясни и сегашния повратен момент в руската енергийна политика: „Газпром” променя радикално стратегията си по отношение на европейските пазари. Новият модел предвижда руският природен газ вече да се купува от Европа на гръцко-турската граница. Отказът от строителството на „Южен поток” според него е само първата крачка в тази посока. „Досега ние се стремяхме да доставим синьото гориво до крайния потребител — съответната компания в съответната европейска страна. Но очевидно, не ни искат, а насила хубост не става. Затова сега ще дадем възможност на нашите клиенти да дойдат в нашия магазин, който ще е на гръцко-турската граница”, каза Милер.

Мнозинството експерти са единодушни, че със спирането на „Южен поток” Европа се изправя пред сериозен риск за своята енергийна сигурност. В бъдеще тя все повече ще зависи от Анкара в случай на прокарване на нова тръба по дъното на Черно море. Турция ще получи доста големи възможности за влияние върху Европа, особено Югоизточна, включително и България. „Турция се превръща в голяма транзитна страна. През територията й ще минават повече от 50милиарда куб. м руски газ. Това ще увеличи геополитическия статут на Анкара в региона”, категоричен е Милер. А Сергей Дуз обобщава: „Принуждавайки Русия да се откаже от газопровода „Южен поток”, Европейският съюз си създаде голям проблем. Спирането му е загуба за всички”.

Същевременно само седмица след постигането на нови руско-турски договорености в сферата на енергетиката и други области на икономическото сътрудничество, във вторник в Анкара се изсипа десант от високопоставени брюкселски чиновници. Целта бе да се окаже натиск върху Турция. Известно е, че тя не се присъедини към обявените от САЩ и Европа антируски санкции и нейна селскостопанска продукция зае освободеното от европейските стоки място на руския пазар. Върховният представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан обявиха в турската столица, че приемането на Турция в ЕС е станало приоритетна задача за Брюксел. Това става след години на замразяване на преговорите по присъединяване. Страхът от сближаването между Москва и Анкара и опитите то да бъде осуетено са очевидни. Да подсили групата за натиск, на следващия ден в Анкара пристигна и британският премиер Камерън. „Турция няма да прави избор между Европейския съюз и Русия. Ние развиваме проекти, изхождайки от собствените си и взаимните интереси. Като съпредседател на смесената руско-турска икономическа комисия мога да кажа, че Турция се стреми към увеличаване на износа на селскостопанска продукция. За нас Русия е повече от обикновен съсед”, заяви турският енергиен министър Танер Йълдъз.

Затоплянето в отношенията между Русия и Турция предизвика очаквано недоволство в Европа, коментира руското електронно издание „Взгляд”. Затова, като видя, че скоро може да изпадне в енергийна зависимост от Турция, Брюксел внезапно показа, че е готов да активизира усилията си за приемането на мюсюлманската страна в ЕС. Не е тайна, че тя стои на опашката за членство от десетилетия. Сега Европа е решена да засили натиска над Турция, да я накара да се присъедини към санкциите срещу Русия и да не заема мястото на нейните хранителни продукти на руския пазар.

„Визитата на Могерини цели да подчертае важността на Турция като страна кандидат за членство в ЕС, а също така и като ключов партньор и съсед със стратегическо положение и динамична икономика”, се казва в съобщение за медиите на официалната интернет страница на Еврокомисията. Какво по-добро доказателство за фалша и двуличието на еврочиновниците от една страна, а от друга — за политическото безсилие, до което ЕС се свлече, след като подчини интересите на своите граждани на геополитическите интереси на Вашингтон. А „Южен поток” се превърна в символ на това безсилие и унижение.

Дори плесницата, която Брюксел получи с решението на Русия да се откаже от проекта и да избере ново трасе за руския газ в южна посока, не доведе до изтрезняването на еврочиновниците, замаяни от чувството на превъзходство. За това говори и срещата на енергийните министри във вторник. Те са потвърдили на нея, че проекти като „Южен поток”, изграждани на територията на ЕС, трябва да бъдат съобразени със законите на съюза. Това съобщи на пресконференция след края на срещата вицепрезидентът на Еврокомисията, отговарящ за енергетиката Марош Шефчович. „Смятам, че краткият обмен на мнения по време на срещата по този въпрос показа, че е много важно за ЕСпроекти от такъв мащаб да бъдат съобразени със законодателството на ЕС”, заяви той, цитиран от РИА „Новости”. Нито дума, нито намек за това, че в подобни случаи е необходим компромис. Защото правилата на ЕС не са универсални и не могат да бъдат задължителни за всички — още повече за онези страни, които не членуват в брюкселската общност.

На срещата стана ясно още нещо — България и другите страни, засегнати от провала на „Южен поток”, не могат да се надяват на солидарност от страна на останалите, чиято енергийна сигурност е гарантирана от „Северен поток”. За него, както е известно, беше направен компромис и прословутият Трети енергиен пакет не го засяга. Планира се — в неопределено бъдеще, да бъдат изградени вътрешни европейски газопроводи, но няма желаещи да инвестират в тях — много неизвестни и все по-голяма и по-гарантирана енергийна зависимост.

rusiadnes.bg