«Ще ѝ кажа “жевузем”». Тази фраза руският войник пазел  за любимата 70 години

«Ще ѝ кажа “жевузем”». Тази фраза руският войник пазел за любимата 70 години

Публикувано от:

Николай Максимович Васенин, участник във френската съпротива, кавалер на ордена на Почетния легион.

За това, че Жана е открита жива, на Васенин съобщили внимателно: възраст, сърце… На своите 93 години той си спомнял на френски само: „хляб“, „лъжичка“, „голям“ – партизански лексикон. И още: «Жевузем» («Обичам те»). Тази фраза той пазел за нея 70 години…

Те нито веднъж не казали един на друг нито дума за любовта: „Всичко е било ясно…“

И неказаното тляло, чакало своя час – целия дълъг живот, в който имало каторга и жена Зина, три деца, възраст, болести, болници. Целият дълъг живот, който не зачеркнал тези дни, които преминали във френското Сан-Сорле, сред лозята и партизаните, с Жана, когато и двамата са били малко над 20 и той е бил съветски войник, а тя капитанска дъщеря…

1f90f062321560887ba8667764206783

Отрядът на Николай

Той започнал войната още през 1939 г. като корабен механик от мурманското училище.. Първото раняване получил във Финландия… Изпратен във лагер във Франция, откъдето успява да избяга…Свързва се с партизаните. Френските селяни живеели в своите домове, през деня работели, а през нощта извършвали диверсии, предприемали атаки.

Живял в планината при селянин, през деня орал, а през нощта се спукал в селцето Сан-Сорле и се борил с режима. Скоро станал командир на отряд (така го наричали – „отрядът на Николай“) от 50 души: «На пръсти всичко обяснявах, но и езика малко научих». Главен по тези места е бил капитан Моно. Когато Николай е ранен за пореден път, капитанът го взел в собствения си дом. С бинтове и кислородна вода в стаята влязла прекрасната Жана…

„Тя поливаше раната ми с кислородна вода, която се пенеше, кипеше – така кипеше нашата любов…Тя поливаше-поливаше, а след това целуваше и пак поливаше…“

Те криели от всички тази любов: „Помислете сами: Дрипльо, единственото което притежавах беше винтовката и скъсани панталони, и дъщерята на самия капитан Моно! Хората щяха да се смеят! И ние се криехме в нейната стаичка, тя свиреше на пиано Шопен, а аз декламирах наизуст целия „Евгени Онегин“.

Нейната фотография се пази в дома на Николай Максимович, в град Березовски, Свердловска област. Тази снимка била под забрана: роднините на Жана, помолили да не я огласява… Минали 70 години!

Лятото на 2014 година, когато Васенин пристигнал в Сан-Сореле, пианото било на същото място…

Розите плакали

Към края на войната Васенин пристигнал в Париж – на дипломатическа мисия и завеждащ изпращането на съветските войници в Родината. Той ги изпращал: щастливи, че се връщат вкъщи. Попадали вместо в дома си, директно в товарни вагони – и на Север. Той свято вярвал, че върши необходимото дело. Но сам веднъж се отправил по този път… А дотогава Жана преодолявала петстотин километра от Сан-Сорле до Париж , и те се разхождали по Елисейските полета, хранели гълъбите и се целували… Един ден Васенин се явил при капитан Моно да иска ръката на Жана. Капитанът отказал. Страхувал се, че той ще я отведе в СССР…

Той се върнал герой, с ордени – които първо скъсал от гърдите му съветски офицер. Враг на народа, предател, кой те знае какво си вършил във Франция: 15 години лагер. Въглищни мини, рудници за добиване на калай…Там врагът на народа срещнал Зина – член на партията, геолог…

fc6df72857a49907ce44c3f25bc7f989

След изтичане на срока, те се завърнали в Березовски с три деца.

Зина умира през 2007 година…След нейната смърт той за първи път разказал за своята първа любов.

Приятелят на Васенин -Валери Лобанов, притежател на туристическа фирма, се ангажирал да открие Жана… Писали на Шарл Азнавур, на стотици места. Чрез губернатора на Свердловск се свързали с журнаиста и историка Брайяр. Той заминал за Сан-Сорле и открил Жана Моно.

След войната тя родила син от партизанина Брюне, който загинал когато тя била бременна и завещал на своя брат да се ожени за Жана…

През 2013година тя била в дом за престарели с „алцхаймер“ и не познавала даже своя син Пиер…

За Николай Максимович направили филм – за снимките се изисквало героят да бъде на мястото на сраженията и любовта. Той преодолял този път и вървял по улиците на Сан-Сорле, видял пианото, около което пламтяла неговата любов…Не видял само Жана. Тя не го дочакала. Последните седмици била в кома…Пиер бил неотлъчно до нея. Жана умряла през януари тази година . На Васенин му съобщили след 9 май. Той заридал на рамото на дъщеря си – Татяна…

Във Франция го посрещнали с военен оркестър. Победител, освободител, герой.

Той купил букет червени рози и отишъл на гроба на Жана Моно. Да я види за последен път, да се поклони, да каже накрая «жевузем».

Розите били с капчици роса.  «Те плакали».

http://www.aif.ru/society/people/1320303