Ще толерира ли ЕС геноцид на континента ни?

Ще толерира ли ЕС геноцид на континента ни?

Публикувано от:

Ставащото в момента говори за нивото на неадекватност на политическия елит на Европа, доколкото със скъсяването на дните и приближаването на зимата никой в Брюксел не очаква, че десетките хиляди бежанци, бягащи от Близкия изток може да се окажат борещи се да се справят с ужасяващи време.

Положението не е такова, сякаш бежанската криза е настъпила изневиделица. Армиите еврократи прекараха повечето от лятото в провеждане на в нескончаемите дискусии с представители на 28 страни-членки на Европейския съюз, в напразен опит да се постигне споразумение за това как по най-добрия начин да се справят с вълните на човешкото нещастие , заливащи бреговете на Южна Европа. Но както се случва често, когато ЕС се сблъсква с предизвикателството с извънредно големи пропорции , Брюксел съвсем не успя да измисли ефективен и съгласуван отговор. Вместо това той видя своите усилия подкопани от вековния проблем на ЕС, при който свирепи националните съперничества, особено между големите сили като Германия, Франция и Великобритания, правят неконтролируем дневния ред на ЕС. В смисъл, вместо да създаде ефективна система за управление и обработка на очакваните 600,000 бежанци, които се стичат към Европа от разкъсваната от войната страни като Сирия, Ирак и Афганистан, Брюксел е изоставил струпаните маси на суровите условия на зимата на Балканите.

При страни, които спорят кой ще приема или не бежанци, еврократите не могат да не се гордеят с факта, че отразяването на събитията сега е доминирано от жалки снимки на премръзнали и гладни деца, чакащи на отдалечени пунктове за преминаване на граници в проливния дъжд, надявайки се, че разочарован гранични служители ще се разкаят и ще им позволят да преминат към следващия етап от пътуването си.

Реалността, обаче е, че поради хаоса, предизвикан от действията на ЕС по кризата, повечето гранични служители прибягват до изгодния метод да стоварват всякакви бежански проблеми на прага на най-близкия си съсед. Така сърбите позволяват на бежанци да преминават в Хърватия, и хърватите щастливо насърчават последните пристигнали да продължи пътуването си към Австрия, която сега се е превърнала във врата към сърцевината на Европа. И докато мнозина от предприелите това мъчително поклонничество към безопасността, определят Германия като крайната си дестинация, не е случайно, че по южните европейски граници, които стават все по-пропускливи, лагерът на “новата джунгла” в покрайнините на Кале видя удвояване на числата до 6000 само за три седмици. Това е област, в която мигрантите се събират, преди да се опитат да пресекат нелегално към Великобритания с железопътен транспорт или по море. Ситуацията от другата страна на Ламанша сега е толкова отчаяна, че кметът на Кале е поискал от френското правителство да изпрати армията, за да се справи с кризата.

Това по никакъв начин не е първият път, когато острите разногласия сред европейския политически елит довеждат до хуманитарни. През 980-те години на миналия век подобен отказ да се ръководи от обща кауза означаваше Европа да е безсилна да предотврати геноцида в Руанда, както и клането през 1995 г. на 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница от местните сръбски паравоенни. По-голямата част от смъртните случаи в настоящата криза са причинени от удавяне на бежанци, опитващи се да пресекат морето на път до Европа. Но при положение, че бежанците се оказват изоставени толкова дълго в условията на влошаващо се време, има перспектива най-уязвимите – болнави деца и особено хората с увреждания – да загине при опита за бягство.

За да се гарантира, че такъв трагичен изход е предотвратен, лидерите на Европа – включително и Дейвид Камерън – трябва да приемат, че имат моралното задължение да се сложи край на унизителния спектакъл, в който бездомни семейства се мъчат да преминат през калта на европейските гранични пунктове в търсене на подслон и безопасност. Причината за наличие на тази криза, на първо място е колективният провал на политиците да бъде направен смислени опит за преустановяване на ужасите на бруталната гражданска война в Сирия и разрастването на Ислямска държава (ИД).

Признавам, че ситуацията в Сирия е комплексна, особено след като Русия сформира свой нов съюз с Иран, за да подкрепят режима на Башар Асад. Но една от основните причини, поради която руснаците бяха в състояние да действат по този начин, е , че Москва знаеше, че ще се срещне малка съпротива от ЕС, който не направи нищо друго, освен да се отдръпне от конфликта. Но ако Европа обърне гръб на Сирия, тя не може да направи съзнателно същото с масовото изселване на хора, предизвикано от конфликта. Великобритания не е единствената европейска страна, в която хората са видели достатъчно икономически мигранти да наводняват техните малки и големи градове. Но с бежанците положението е различно. Те не са имали избор, когато са избягали от домовете си. И, както европейските лидери нямат средства за спиране на масовото преселване, най-малкото, което могат да направят, е да се гарантира, че оцелелите няма да гладуват или измръзнат до смърт по границите на Европа.

 

Източник: БГНЕС /Коментарът на Кон Кофлин е публикуван във в. „Телеграф“/.