Швейцарски журналист: Западът мрази Русия още от XI век

Швейцарски журналист: Западът мрази Русия още от XI век

Публикувано от:

Западните държави няколко века поддържат изкуствено политиката на омраза към Русия. Особено отчетливо това проличава, когато Русия демонстрира независимост, както се случва днес.

Това е основната идея на новата книга “Русия-Западът: хилядолетната война. Русофобията от Карл Велики до украинската криза”. Неин автор е швейцарският бизнесмен и публицист Ги Метан, който е президент на обединената Търговско-промишлена камара Швейцария-Русия и страните от ОНД, а също председател на Женевския клуб по печата.

“За мен е съвсем ясно, че проблем има”, споделя той пред МИА “Русия севодня”, цитиран от БГНЕС. Ето какви тези застъпва още Ги Метан:

Ако погледнем на историята от времето на Карл Велики и разкола на християнската църква през XI на католическа и православна, ще видим, че във висшето общество, в европейския елит съществува желанието да се ненавижда Русия, което приема различни качества. Това е предразсъдък, който се е появявал във възгледите на пътешествениците към Русия, почти винаги негативни. Френският астроном от XVIII век Жан Шап д’Отрош е пристигнал в Русия през 1760 г., след което е написал отвратителна книга. Той не видял нищо друго освен деспотизъм, мъчения – само негативни неща. По същото време обаче в Сибир се намирал японски капитан. Той пристигнал в Санкт Петербург и след това описал Русия напълно нормално. Така че е съществувала една изфабрикувана и напълно негативна гледна точка”, убеден е Ги Метан.

Според него в миналото Русия е била възприемана като враг от гледна точка на конкуренцията. На Запад са я смятали за “изостанала страна, която изобщо не са си дали труда да разберат. Това се е отразило в геополитически протест. Според мен тук има два момента. Има проблем с концепцията за света, в който се отразява разделението на църквите. Русия е държава, избрала православието вместо католицизма. Тя така е възприема (от Запада). От религиозна гледна точка това е създало антагонизъм и възмущение, което се е подклаждало от идеологията. И това е избило в геополитическа неприязън. Всеки път в историята, когато Русия ставала силна, се засилвало и противопоставянето на Запада.

Съвременна русофобия започва от Петър Велики. Под татарско-монголско иго Русия не е предизвиквала проблеми. Но веднага щом тя си е връщала властта, западните страни не са приемали това. Виждаме това от опита на английската русофобия. Великобритания не е имала обща граница с Русия през 1815 г и е била в съюз с Русия срещу Наполеон. И изведнъж след 1815 г., след победата на Русия над Наполеон, Великобритания изцяло сменя позицията си и става антируска – до Кримската война и 30 години след нея. Как някой, който веднъж ти бил приятел, изведнъж ти става враг? Това е ненормално?

За да се разбере и обясни по-добре тази геополитическа неприязън, нека си припомним, че след 1945 година по същия начин постъпиха и САЩ. Съюзниците до средата на 1945 година изведнъж станаха врагове. Те (САЩ) също нямаха общи граници с Русия. Това илюстрира проблема с геополитическата конкуренция. Западът не иска да вижда Русия като равнопоставен партньор, иска да вижда в нея партньор, който прави това, което му казват”, поясни швейцарският автор.

Събеседникът твърди, че съвременното въплъщение на тази тенденция е конфликтът в Украйна. Той критикува Запада, че приема преврата в Украйна срещу Янукович, но отхвърля преврата в Йемен. Че признава отцепването на Косово, но не и присъединяването на Крим към Русия. “Това са двойни стандарти… Това, което виждаме е, че Украйна стана територия на нов геополитически бой. Имаше много изявления – на Макейн, на Збигнев Бжежински. Те обясняват защо Европа застана зад Украйна – за да отблъснат руската мощ в Европа. И те реализират тази програма пред очите ни. И аз разбирам защо Русия реагира, това би направил всеки друг на нейно място”, категоричен е общественикът от алпийската държава.

Спирайки се на санкциите, той разказва, че ръководената от него бизнес структура постоянно организира пътувания до Русия на швейцарски бизнесмени. “Но хората имат по-малко ентусиазъм. Хората станаха по-предпазливи, те имат много страхове, защото естествено се боят от репресии на САЩ. Защото ако правиш бизнес с Русия, веднага ще последват контрамерки от страна на САЩ. Така че има страх”.

Спирайки се отново на книгата си, Ги Метан твърди, че целта на книгата му е да обясни защо западните държави продължават да водят политика, която пречи за развитието на доверителни отношения и позитивно сътрудничество с Русия: “Исках да покажа колко Западът е отговорен за това. Защото западняците постоянно говорят за вината на Русия. За Украйна виновни са руснаците. Но превратът на Майдана не го направиха те, не те отстраниха законния президент, не те забраниха или искаха да бъде забранен руския език в Украйна. Именно това искам да покажа. Че всичко това е благодарение на този предразсъдък, на този дразнител на Запада, който идва от религията и историята. Трябва да се преодолее това, за да бъдат създадени положителни отношения. За възстановяване на доверието трябва да разбираш партньора. Ако постоянно го обвиняваш за всички проблеми, не може да има движение напред”.

Източник: в. Труд