Хунтата и българските „съвести”

Хунтата и българските „съвести”

Публикувано от:
Когато малайзиският самолет още падаше, из нета се появиха тържествуващите съскания, че руснаците (тези изверги, варвари, убийци) със сигурност са го свалили, а знайни и незнайни платени съвести твърдяха, че сърцата им кървят, стенат, късат се, искат да се измъкнат от ужас от гърдите им. После черните кутии бяха предадени на съответните власти и от тогава космическо мълчание. Тишина.

Още по-зловеща тишина цари обаче покрай един друг факт. От няколко дни насам представителите на Донецката народна република обявиха, че те, заедно с представители на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, са открили няколко масови гроба край Нижня Кринка. Затърсих гневна статия на правозащитна организация по въпроса. Ядец!

Опитах се да потърся възмутено мнение на някоя изострена съвест на нацията. Абсолютна тишина. Оказа се, че тези, които твърдяха, че ще се самоубият от ужас заради самолета, сега преглъщат новината за масовото убийство като първолаче пакетче бонбони “Виолетка”. Потърсих повече информация в българските либерални сайтове, които все за свободата на словото плачат, но там имаше информационно затъмнение по-гъсто от есенна мъгла в прохода Петрохан.

Все едно позорното деяние на Националната гвардия на Украйна изобщо не съществуваше. По телевизиите този факт също не бе отразен. Това е като позицията на щрауса – дай да си разбием черепа в асфалта, но да се направим, че такова зверско деяние не съществува. Подобно отношение е гавра не само със смъртта на невинните жертви, но и със самата идея за обективна журналистика.

Националната гвардия на Украйна е един от продуктите на майдановската демокрация. Тя бе създадена в началото на март тази година, малко след като новата власт изсече дърветата по уличката в Киев, на която гърмяха снайперистите. Така де – когато подсигури абсолютната невъзможност да се изчисли откъде са идвали куршумите, хунтата реши, че няма да е истинска демокраци, ако не създаде елитен отряд от защитници на своите постове.

В началото на юни пък стана ясно, че части от това елитно формирование са се разбунтували, защото властта ги прати на фронтовите позиции и ги остави без всякаква логистика да се оправят сами в нечовешки условия. За това, разбира се, в България също не стана дума, с изключение на един-два сайта, които се престрашиха да го напишат.

И ето сега на бял свят изплува едно ново престъпление, което тепърва ще трябва да бъде изяснявано – кой е дал заповедта за това масово убийство и не трябва ли затворилите си очите за това престъпление да отговарят пред съда в Хага?

Българските защитници на украинската власт много обичат да посочват факта, че всъщност фашизоидите били получили съвсем ниски резултати на изборите и следователно в Киев царяла съвършена демокрация. Но истината е, че в момента, в който армията на Украйна започна да обстрелва болници, жилищни сгради и училища из цял Донбас, стана ясно, че всъщност фашизоидността е качество, присъщо на новата групировка, която овладя властта. Тя нямаше проблем с това да стреля срещу своите сънародници, а сега виждаме, че е нямала проблем и да ги избива и полага в масови гробове. С какво са по-различни действията на хунтата от действията на Ислямска държава?

Нижня Кринка е един брутален и кървав епизод от една братоубийствена война. И точно защото братя стрелят срещу братя, е цинично и подло да се мълчи за престъпленията на едната страна. Масовите гробове в Донбас са цинично доказателство за това, как много западни страни и досега предпочитат да стоят с широко затворени очи пред това, което хунтата върши. Това е същото, като мълчанието на нашите “съвести”. Тези съвести, така оядени от подлост и лицемерие, че биха оправдали и море от кръв, ако то се вписва в грантовата линия на тяхното мислене.

„Те напълно убиха всичко украинско в мене”, бе казал един от донбаските опълченци пред журналисти за действията на Киев. Опасявам се, че след Нижня Кринка хунтата направи този процес напълно необратим. Пък нека нашите съвести да си мълчат.
То и без това друго не им се отдава.

Автор: Александър Симов, Поглед.инфо