Храброто сърце – как Володя Дубинин се сражавал за Керч

Храброто сърце – как Володя Дубинин се сражавал за Керч

Публикувано от:

В годините на Великата Отечествена война град Керч е станал арена на жестоки и кръвопролитни боеве. Линията на фронта е минавала четири пъти през него, а сраженията са били толкова ожесточени, че в града са оцелели по-малко от 15 процента от зданията.

Героите в боевете за Керч са били не малко, но градът и досега помни най-малкия от тях – 14 годишния Володя Дубинин.

Володя се е родил през 1927. Бащата, Никифор Дубинин, в годините на Гражданската война е воювал против белите в партизански отряд, а по-късно станал моряк.

Володя раснал като подвижно, любознателно, малко своеволно момче. Обичал да чете, увличал се по  фотографията…

Когато войната започнала, Никифор Дубинин бил призован в армията. Колкото повече хитлеристите се приближавали към Керч, толкова по-активно се готвело ръководството на града за партизанска война, в случай на окупация. Бази на партизаните трябвало да станат Аджимушкайските и Старокарантинските кариери, които представлявали истински крепости.

Неуловимите разузнавачи

Володя и неговите приятели разбрали за партизанския отряд в Старокарантинските кариери. Момчетата започнали да молят да ги вземат в отряда. След известно колебание  командирът на отряда Александър Зябрев се съгласил. Момчетата, които били способни да излизат от кариерата през тесните процепи, били незаменими в качеството си на разузнавачи. След окупацията партизаните, които били в кариерите на Стари Карантин, много скоро започнали да безпокоят немското командване. Но хитлеристите не могли да ги прогонят от там. Тогава немците пристъпили към обсада, блокирайки всички изходи и старателно заливали с цимент пукнатините.

Ето тук момчетата били полезни. Володя Дубинин, Ваня Гриценко, Толя Королёв излизали от кариерите там, където не било възможно за възрастните и донасяли ценна информация.

Когато нацистите блокирали всички големи шахти, в останалите могъл да се промъкне единствено малкият и пъргав Володя. Тогава останалите момчета започнали да работят като “група за прикритие” – те отвличали вниманието на войниците, които блокирали входовете,  позволявайки да се излезе от кариерата. Също така, в определеното време момчетата срещали, завръщащия се от разузнаване Володя

В надпревара със смъртта

Володя и другите момчета се занимавали не само с разузнаване. По време на боя те осигурявали боеприпаси, оказвали помощ на ранените, изпълнявали поръченията на командира.

През декември 1941 година хитлеристите взели решение да наводнят Старокарантинските кариери и да приключат с партизаните. Намиращият се на разузнаване Володя разбрал за това, когато до началото на наказателната акция оставали само няколко часа. Рискувайки живота си, през деня, практически пред очите на немските патрули, Володя успял да проникне в катакомбите и да предупреди партизаните за опасността. Командирът вдигнал отряда по тревога и хората започнали спешно да изграждат бентове, за да попречат на плановете на фашистите.

Това е било надпревара със смъртта. В един момент водата в кариерата се повишила почти до пояса. Въпреки това, за две денонощия партизаните успели да изградят система от бентове, благодарение на която хитлеристите не успели да унищожат отряда.

В спасението на партизаните главна роля изиграл разузнавачът Володя Дубинин.

Завинаги герой

В навечерието на Новата 1942 година командването поставило задача на разузнавача Дубинин да се добере до Аджимушкайските кариери и да се свърже с базирания там партизански отряд. Но когато Володя тръгнал да изпълнява задачата се натъкнал на…съветски войници. Това били бойци от морския десант, които по време на Керченско-Феодосийската операция  освободили Керч.

Нямало предел на радостта на Володя и неговите бойни другари. Но хитлеристите обкръжили Старокарантинските кариери с мрежа от минни полета и партизаните не могли да ги напуснат. Да излязат от там, където излизал Володя, възрастните физически не могли.

И тогава Володя доброволно станал предвождащ на сапьорите. Първият ден на разминирането бил успешен, но на 4 януари 1942 година около 10 часа сутринта до входа на кариерата прогърмял мощен взрив. Володя Дубинин и 4 сапьора попаднали на мина.

Загиналите сапьори и Володя били погребани в братската партизанска могила в Парка на младежта в Керч.

Посмъртно Владимир Никифорович Дубинин бил награден с орден Червено знаме.

Градът Керч го очаквали яростни боеве, втора окупация и дългоочаквано освобождение на 11 април 1944 година.

В сраженията за Керч мъжество и героизъм са проявили хиляди съветски воини, но подвигът на Володя Дубинин не се е изгубил между тях. На негово име е наречена улица в родния му град, а през 1964 година на нея е бил открит паметник на Володя.

През 1949 година писателите Лев Касил и Макс Поляновски са наисали книгата «Улица младшего сына», посветена на Володя Дубинин.

Андрей Сидорчик