Хакасия – чудото на сибирската земя

Живописни степи, безкрайна тайга, над 500 езера и древни паметници привличат туристи от цяла Русия и чужбина

Хака­сия е осо­бен руски край — с изклю­чи­телно богата и раз­но­об­разна при­рода, с древна кул­тура и гостопри­емен народ. Някои го нари­чат „музей под открито небе” — и не слу­чайно. В под­но­жи­ето на при­казни пла­нини се про­сти­рат живописни степи, без­крайна тайга и над 500 езера с лечебна вода. Бързи, стреми­телни реки и тайн­ствени пещери при­в­ли­чат като маг­нит хора от всички кра­ища на земята. Сред това при­родно раз­но­об­ра­зие се е наста­нило богато културно-​историческо наслед­ство — древни гроб­ници, руини, скални рисунки, светилища.

Репуб­лика Хака­сия със сто­лица град Аба­кан се появява на адми­ни­стра­тив­ната карта на Русия през 1930 г. като авто­номна област, през 1991 г. със закон на РСФСР става репуб­лика, която по феде­рал­ния дого­вор от 1992 г., потвър­ден с Кон­сти­туци­ята на РФ от 1993 г., полу­чава ста­тут на субект на феде­раци­ята. От 2000 г. репуб­ли­ката влиза в състава на Сибир­ския феде­ра­лен окръг.

hakasia
Тери­то­ри­ята на Хака­сия е разпо­ложена на лявата част на басейна на голямата сибир­ска река Ени­сей. На север и на изток гра­ничи с Крас­но­яр­ския край, на юг — с репуб­лика Тува, на юго­за­пад — с репуб­лика Алтай и на запад — с Кеме­ров­ска област. На площ от 61,900 кв. км живеят близо 600 000 души, над 70 процента от които са в гра­до­вете. Над 80 на сто са рус­наци, а около 12 процента — хакаси. Етни­че­с­ките немци са 1,7 на сто, укра­инците — 1,5 на сто и тата­рите — 0,7 на сто.

Хака­сия се отли­чава от оста­на­лите райони на Русия и с осо­бе­ния си климат и свое­об­ра­зен релеф, с уни­кал­ния си рас­ти­те­лен и живо­тин­ски свят, който при­дава на тези места непо­вто­рим коло­рит. Тери­то­ри­ята на репуб­ли­ката се е шир­нала от ляво на басейна на Ени­сей на Саяно-​Алтайското плато и Хакаско-​Минусинската кот­ло­вина. Саян­ските пла­нини, които на места надвиша­ват 2000 м, заемат две трети от площта на Хакасия.
хакасия1
Мно­зин­ството учени смя­тат, че предците на човека са се появили по тези места преди 300 000 години. За исто­риците това е „архео­логи­ческа Мека”, където вече са открити над 30 000 памет­ници — каменни фигури и могили, скални рисунки, стени на древни постройки, отбра­ни­телни съоръже­ния. Сред най-​известните памет­ници са Голямата Сал­бик­ска могила, Сулек­с­ките, Боляр­ските и Под­ку­нен­ските рисунки, архео­логи­че­с­ките находки в пла­нин­ската верига Сун­дуки, крепо­стите Оглахти и Чебаки, сред­но­ве­ков­ните погре­бе­ния Кепен­ски и Уйбат­ски. Пове­чето от тези памет­ници са без ана­лог в све­тов­ната исто­рия. За тях­ното опазване се полагат изклю­чи­телни грижи и под открито небе са орга­ни­зи­рани 10-​ина музея.

При­съе­ди­ня­ва­нето на тази част на Сибир към Русия започва през XVII век с постро­ява­нето на дървени крепо­сти. Местата са били насе­ля­вани главно от племена на тюр­ко­е­зич­ната група — сагайци, качинци, кизилци, кой­бали, от които по-​късно се формира хакас­ката народ­ност. За първи път този край се споме­нава в грамота на Борис Году­нов от 1604 г. като „Киргизка зем­лица”. Първите руски крепо­сти, които са появя­ват в този район, са Томск и Крас­но­ярск. По-​нататъшното при­движ­ване на рус­наците през Мину­син­ската кот­ло­вина обаче било препят­ствано от мест­ните князе при под­крепата на Джунгар­ското хан­ство. След прогон­ва­нето на джунга­рите в нача­лото на XVIII век голяма част от мест­ното насе­ле­ние, което не е било повече от 12 –15 хиляди души, уско­рява при­съе­ди­ня­ва­нето на Хака­сия към Русия. Под вли­я­ни­ето на рус­ката земе­дел­ска кул­тура хака­сите постепенно преми­на­ват от номад­ски към отсед­нал начин на живот.

Хакасия
С укази на Петър Първи за затвър­дя­ване на тери­то­ри­ята в състава на Русия са постро­ени Саян­ската и други крепо­сти. След него­вата смърт през 1727 г. Русия подпи­сва с Китай трак­тат за гра­ниците и Хака­сия окон­ча­телно влиза в състава на рус­ката импе­рия. За да избегне запла­хата от напа­де­ни­ята на джунга­рите от юг, през 1740 г. започва стро­и­тел­ството на Куз­неч­ката отбра­ни­телна линия. Адми­ни­стра­тив­ната власт е предо­ста­вена на цар­ските чинов­ници, чиято главна задача е да съби­рат данъците от рус­кото и мест­ното насе­ле­ние и да раз­да­ват пра­во­съдие. Тяхна опора са мест­ните фео­дали — баш­лики, на които се въз­лага да сле­дят за обще­стве­ния ред и да съби­рат данък от корен­ното население.

В края на XVIII век в Хака­сия вече уси­лено се засел­ват рус­наци от север­ните сибир­ски губер­нии и към края на века рус­ката диаспора вече пре­об­ла­дава над мест­ната. Основна част от пом­инъка на Хакаско-​Минусинския район фак­ти­че­ски до края на XIX век на първо място остава ско­то­въд­ството, а на второ — земе­де­ли­ето, като корен­ното насе­ле­ние се занимава със ско­то­въд­ство, а рус­кото — със земе­де­лие. Постепенно там се раз­вива и промиш­ле­но­стта — главно мета­лурги­ята, а с постро­ява­нето на Транс­си­бир­ската жп маги­страла се извършва скок в раз­ви­ти­ето на района.

хакасия3
Днес основни отрасли на промиш­ле­но­стта са цвет­ната мета­лургия, елек­тро­до­бив­ната и въг­ле­до­бив­ната, които дават общо 75 процента от промиш­ле­ната про­дукция. Репуб­лика Хака­сия е един от големите енергийни цен­трове на Русия. На нейна тери­то­рия и на дес­ния бряг на Ени­сей в Крас­но­яр­ския край се падат 44 процента от хид­ро­е­нергий­ния потенциал на голямата сибир­ска река. Тук се нами­рат и двете най-​големи руски ВЕЦ-​а — Саяно-​Шушинската и Майн­с­ката. Репуб­ли­ката има и реал­ната възмож­ност за уве­ли­ча­ване на топлинно-​енергийните си ресурси на базата на пет­рола и газа. Там са открити пет големи нахо­дища на въглероди.

hakasiya_05
През послед­ните години осо­бено внима­ние се отделя на раз­ви­ти­ето на туризма и на лечеб­ните курорти. Благопри­ятни усло­вия за това предо­ставя самата при­рода с много­брой­ните езера с мине­рални води и лечебна кал. Осо­бено ценни са водите на Ширин­ското и Дико­озьор­ското нахо­дище. Там е изгра­ден попу­ляр­ният курорт „Озеро Шира” и сана­то­ри­умът „Туман­ный”. В Хака­сия се нами­рат Държав­ният при­ро­ден резер­ват „Боград­ский”, „Каратошско-​Инейский”, както и при­род­ните пар­кове „Июс­ский” и „Ива­нов­ские озера”. Строго охра­ня­ва­ните тери­то­рии в репуб­ли­ката заемат близо 16 на сто от ней­ната площ.

хакасия4
Източник: в. Русия днес  – Россия сегодня