Феноменът руска цивилизация

Феноменът руска цивилизация

Публикувано от:

Още А.С. Пушкин настоятелно е призовавал съвременниците си: „Разберете, че Русия никога не е имала нещо общо с останалата Европа, нейната история изисква друго мислене, друга формула“.

Най-големият мислител на пушкинското време – Чаадаев, който в началото на своето творчество е бил западник, в края на живота си е стигнал до убеждението: „Ние не сме Запад, Русия няма привързаността, страстите, идеите и интересите на Европа. Вземете всяка епоха от историята на западните народи… и вие ще видите, че ние имаме друго цивилизационно начало“. И това начало е Православието.

Историческата памет на руската нация включва не само памет на историческите събития, постиженията и културните ценности. Тя включва и ценностите на духовния опит на Православието, който в развитието на руската нация е играл определяща роля.

В книгите на С.Г. Кара-Мурза подробно са разгледани различията на руската и европейската цивилизация. Църквата и империята в Русия са били съвършено по-различни от тези на Запад и цялата конструкция на обществото е по-различна. В съдбата на Европа особена роля са имали религиозните ордени – тамплиерите и хоспиталиерите, францисканците и иезуитите. Те са създали финансовата система на Запада, всепроникващата инквизиция, световната тайна политическа мрежа и система за образование на елитите.

В Русия това го е нямало, както и многогодишните войни от европейски тип. Стогодишната война, Тридесетгодишната война, войната на Червената и Бялата роза…Нямало е походите на Карл Велики, превърнали Европа в „гробище на народите“, нямало е Кръстоносни походи.

В Русия е нямало феодализъм и рицарство, а бързо установено самодържавие. В Русия не е било необходимо „Възраждане“ от тъмното Средновековие…А също такова национално нещастие като Реформацията не се е случило – Православието не е породило в Русия религиозни войни, убило до две трети от населението. Нямало е и клади, на които в Европа са изгорени около милион „вещици“.

Намало е Вартоломееви нощи, нямало е алхимия. Нямало е „британски ограждения“, превърнали болшинството от населението в пролетарии и бродяги. Нямало е очистване на цели континенти от местното население. Нямало е търговия с роби, която е опустошила Западна Африка… Нямало е руски Наполеон, нямало е руски фашизъм…

Седем от осемте отличителни характеристики на западната цивилизация – католическата религия, латинските корени на езиците, отделянето на църквата от държавата, принцип на приоритета на правото, социален плурализъм, традиции на представителните органи на властта, индивидуализъм – практически напълно отсъстват в историческия опит на Русия.

Западът често е обвиняван в двойни стандарти. Това не е съвсем вярно, всичко зависи от координатната система „изгодно-неизгодно“… В Русия се оценява от гледна точка на съвест и справедливост.

Визитната картичка на западния човек е стремежът към материална осигуреност, индивидуализъм, рационализъм…

В основата на руското самосъзнание лежат идеи, произтичащи от православната духовност. Главните и определящи са идеите за държавност, общност и служене. Държавността  е преобладаване на държавното над личното. Руският човек от векове на първо място е мислил за Отечеството. В рамките на общността, личността се самоутвърждава единствено в служене,  подчинявайки се на духовно висшето, тя социално служи на низшето… При православната общност, по думите на С. Л. Франк: „Равенството не е нищо друго, а всеобщо призвание към свободно служене“. Православното разбиране за свободата на личността като отделяне на част от цялото в контекста на социалния организъм е абсурдно. Само в контекста на цялото, свободата на личността придобива смисъл… Реализацията на свободата на личността в православната общност се разкрива като свобода за цялото, а в западната цивилизация това е свобода от цялото.

Склонността на руския народ към общината е един от основните устои на живота. Вдъхновител на общинния образ на живот е бил преподобният Сергий Радонежский. Създадените и благословените от него  манастири са станали образци на самоорганизация на селските общини.

Принципът на общината е пронизал всичко, даже семейния живот. Семейството се явява малка община. Главата на семейството отговаря пред света за действията на всеки член на неговото семейство.

Към богатството и богатите, към натрупването, руският човек се е отнасял недоброжелателно и с голямо подозрение. Като трудов човек, той е разбирал, че «от трудов праведных не наживешь палат каменных». Прекаленото натрупване на блага не се вписва в скалата на жизнените ценности «Не хвались серебром, хвались добром». По православна традиция богатството трябва да служи и да помага на хората. В Русия лихварството и банковите операции са се смятали за сериозно престъпление против заветите на Господ Бог…

Феноменът руска цивилизация е продукт със самобитни корени на Кивската Рус и Москва, същественото византийско влияние и продължителното монголско управление. Тези фактори са определили обществото и културата, които не съответстват на  развилите се в Западна Европа под влияние на съвсем други сили.

Митрополит Санкт-Петербургски и Ладожски Иоан (Сничев), отбелязва: «Ключът към разбиране на руския живот лежи в областта на духовното постижение. Общественото развитие се определя от духовното състояние на човека, неговата душа и съвест… ».

http://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Fenomen-russkoj-tsivilizatsii-18014