Украинците могат да се борят за своята свобода , а Руснаците не!

Юрий Граматик, председател на Конгреса на българите в Украйна

В Украйна отново се стреля. Отново загиват хора. Но този път, за разлика от преди месец и половина, когато почти всички световни телевизии бяха изпратили свои кореспонденти в Киев, когато всички новинарски емисии започваха и свършваха с украинската криза, когато дори се направиха документални (а всъщност откровено пропагандни) филми за случващото се в страната, този път всички медии са се спотаили. В Източна Украйна се стреля, загиват хора, а по телевизиите скъпернически отделят отделят няколко секунди, за да ни запознаят с това. Ако въобще ни запознаят.

Но не само липсата на отразяване прави впечатление. Събитията от вчера и днес са абсолютно същите като преди месеци, когато Киев беше окупиран от хиляди протестиращи, само че с обратен знак. Тогава се протестираше срещу Русия и за Европа, най-общо казано, а сега се протестира срещу Европа и за Русия. Поради това и използваната терминология при отразяването е съвсем различна. Преди протестиращите, които окупираха сгради на държавната администрация, бяха наричани демонстранти, а сега техните „последователи“ от изтока са окупатори. Преди атакуващите полицията бяха наричани „бойци срещу престъпния режим“, днес същите са наричани „терористи“. Антитерористичната операция на Янукович срещу протестиращите киевчани беше наречена „кървава разправа с демонстрантите“ (и за нея днес се води съдебен процес срещу провелите я офицери), а антитерористичната операция на Яценюк се нарича „закономерна реакция на властта срещу сепаратистите“. Като цяло движението в Западна Украйна масово се представяше като народна борба срещу корумпирания „проруски режим“ на Янукович, а движението в Източна Украйна се описва като изцяло инспирирано от Русия. Излиза, че украинците от Лвов, Ровно, Ивано-Франковск могат да имат чест и достойнство да се борят за своята свобода и независимост, а руснаците от Донецк, Луганск, Харков не могат.

Нищо ново. Референдума в Крим беше масово окачествен като „незаконно окупиране под дулата на руските танкове“. Нищо, че така и не се показа нито един танк, и нищо, че огромната част от населението масово подкрепяше въоръжените мъже по улиците на кримските села и градове. Това беше толкова видимо, че накрая дори и на предубедените коментатори не им остана нищо друго, освен да започнат непрекъснато да повтарят колко скоро кримчани щели да разберат каква голяма грешка са направили. И разбира се непрекъснато да говорят за „анексирането“ на Крим. Нищо, че анексирането е едностранен акт без допитване до местното население – нещо подобно на влизането на България в Европейския съюз, което се проведе без почти задължителния референдум по въпроса. Или като отцепването на Косово, където така и досега никой не пита малкото оцелели местни сърби искат ли да живеят в тази държава или не.

Събуден беше и още един призрак. Призракът на комунизма. За нуждите на пропагандата Русия беше превърната в СССР буквално за една нощ. Непретенциозният западен и световен наблюдател трябваше да остане с впечатлението, че едва ли не СССР никога не е преставал да съществува и сега се връща, по-опасен от всякога. Нищо, че комунистите в Русия, макар и втора политически сила в страната, са в опозиция от повече от две десетилетия и са от най-често протестиращите срещу Путин.

Но всичко това доведе до съвсем различни от търсените резултати. Времето на едноканалната пропаганда отдавна остана в историята и опитите да се постигнат търсените внушения претърпяха шумен провал. В Бундестага лидерът на германската левица Грегор Гизи изнесе впечатляваща реч, посветена на украинските и кримските събития. Редица водещи европейски и американски политици обърнаха внимание на двойните стандарти в украинската криза и предупредиха за възможна ескалация на напрежението, ако се запазят. Ескалацията вече се случва. Случи се и още нещо. Преди повече от четвърт век легендарният американски президент Роналд Рейгън нарече СССР „империята на злото“. Днес, съдейки по пропагандните похвати и бруталния медийно-политически тоталитаризъм, империята на злото се е завърнала. Само че се е изместила на запад и се е разположила от двете страни на Атлантическия океан.