„Троянския кон“ на Запада на територията на бившия СССР

Проектът „Източно партньорство“ е създаден за блокиране на интеграционните инициативи на Русия спрямо постсъветските държави, пише в блога си американският журналист и блогър Рик Розов. Въпреки неуспехите си, западните лидери продължават курса на изолация на Русия, убеден е авторът.

Американският журналист и създател на блога  StopNATO Рик Розов представя своя анализ върху действията от страна на Запада по отношение на постъветските държави.

Когато преди 5 години Европейският съюз стартира проекта „Източно партньорство“, бе очевидно неговото предназначение: да изведе страните-членки от Общността на Независимите Държави, които не се намират в Азия, от сферата на влияние на Русия и да постигне нейното изолиране не само от Европа, но и от постъветските страни, пише в статията си Eastern Partnership: The West’s Trojan Horse and Battering Ram In Former Soviet Space Розов.

Според автора, шест от страните са били и продължават да бъдат цел на „Източно партньорство“. Това са Беларус, Молдова, Украйна, Армения, Азербайджан и Грузия. Когато бе предложена идеята за „Източно партньорство“ през май 2008 г., всички тези страни бяха членове на ОНД.

Три месеца след това грузинският президент Михаил Саакашвили започна агресията срещу Южна Осетия, като по този начин провокира петдневна война с Русия. Скоро след това Грузия напусна ОНД.

През март 2014 г., когато настъпи насилствената смяна на властта в Украйна, парламентът внесе предложение за излизане от ОНД, отбеляза Рик Розов.

Очевидно, целта на „Източно партньорство“ е да „приключи“ с ОНД, Митническия съюз, а също и с Организацията на Договора за колективна безопасност и военното обединение, чиито членове са Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Таджикистан, пише още британският журналист.

В статията си Розов отбелязва, че споразумението за асоциация с Евросъюза, което украинското правителство отклони на 21 ноември 2013 г., едва ли не става причина за протестите, а по-късно и за кървавите нападения на опозиционните сили. Сега новото киевско правителство се опитва да поправи „грешката“ на своите предшественици и съгласно изискванията  на своите западни спонсори в най-скоро време да подпише документите, които по-рано бяха одобрени от прозападните правителства на Молдова и Грузия.

Рик Розов не забрави и за друг западен проект, касаещ постсъветското пространство. От шестте страни, влизащи в „Източно партньорство“, четири влизат в инициираната от САЩ организация ГУАМ (Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова). Според автора, Вашингтон и Брюксел, въпреки някои неуспехи, активно планират и организират в тези страни така наречените цветни революции.

Днес  западната триада – САЩ, ЕС и НАТО съсредоточават усилията си върху три от страните от „Източно партньорство“. Това са Украйна, Молдова и Грузия. Според Розов, тяхната интеграция в ЕС ще продължи до пълноправното им членство в организицията, като паралелно с това ще бъде реализирана програма за присъединяването им към НАТО.

От пръв поглед е ясно, че с най-бързи темпове ще се интегрира в западните проекти Грузия. Грузинският министър на отбраната Ираклий Аласания се задържа дълго във Вашингтон за обръщение в Атлантическия съюз и среща с американския си колега Чък Хейгъл, както и с вицепрезидента Джоузеф Байдън, отбеляза Розов. В последния ден от визитата си той се срещна с прессекретаря на Държавния департамент на САЩ Виктория Нюланд, като на срещата са били обсъдени „партньорството в областта на отбраната“ и „украинските събития“.

Докато грузинският министър бе на посещение във Вашингтон, официалният представител на НАТО Джеймс Апатурей посети Тбилиси и потвърди, че Алиансът се стреми да стане „колкото се може по-близък“ с Грузия, като намекна за изпращане на военна техника в страната.

На 8 май външният министър на Обединеното Кралство Уилям Хейг посети Грузия и потвърди искрената си подкрепа за „евроатлантическата траектория на Грузия и нейната териториална цялостност“.  Последното, както отбелязва Розов, е със „зловеща“ препратка на плановете на грузинското правителство за подчиняване на независимите Абхазия и Южна Осетия.

След посещението на Хейг, в Грузия пристигна естонският министър на отбраната Мик Маран, който обсъди учебните програми, насочени към присъединяване на страната към НАТО.

Рик Розов отбеляза също, че на 13 май в Тбилиси, след визита в Армения и Азербайджан, пристига и френският президент Франсоа Оланд. Той иска да привлече грузинските военни за участие в мисията в Африка. Френският държавен глава потвърди изявленията на Хейг за подкрепа на евроинтеграционния курс и териториалната цялостност на Грузия.

На следващия ден, пише журналистът, в Грузия пристига на посещение и председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, който заявява, че подписването на споразумение между ЕС и Грузия е важна, но не и крайна цел на сътрудничество между страните.

Американският журналист описва и реакцията на Грузия. По информация на грузински медии, министър-председателят на страната Ираклий Гарибашвили, отчитайки „днешните трудности в региона на „Източно партньорство“, заяви, че „очаква по-активни усилия от страна на ЕС“.

„Аз вярвам, че ЕС може да окаже необходимата подкрепа на страните от „Източно партньорство“, които са направили европейския избор“, цитира журналистът думите на грузинския премиер.

Американският журналист обобщава, че Западът, както и преди, се стреми да удовлетвори користните си цели, като не се съобразява по никакъв начин с интересите на останалите държави.