Той търсеше изгубеният рай…

Той търсеше изгубеният рай…

Публикувано от:

Известният музикант от корейски произход, вокалът и фронтмен на легендарната рок-група от осемдесетте „Кино“, Виктор Цой загива на 28 години при нелепа катастрофа на 15 август 1990.

Един, сега покоен, православен филолог, говорейки за поезията на Николай Рубцов, обръщаше най-вече внимание не на стиховете на поета, а на неговия “неправилен” начин на живот – казват, пиел много и т.н. Същото той говореше и за Владимир Висоцки. Слава Богу, Вадим Кожинов тогава възрази. “Представете си – каза Кожинов, – че в трюма на кораба, където не прониква слънчев лъч, сред голите охлюви и мокрици израства, въпреки всичко, прекрасна роза. Нима това не е чудо?” Ето такова чудо-цвете беше и Николай Рубцов.

Нима не трябва да кажем същото и за Виктор Цой? За този удивителен млад човек, който също, въпреки всичко, намери много силни думи за цялата руска младеж в един от най-сложните и смутни моменти от нашата история? Той като че ли няма богата културна генетика. Неговите баща и майка са обикновени, некнижовни хора. Не е имал възможност да получи прилично образование. Средата, в която се е движил също, меко казано, не предразполагала към задълбочен осмислен живот. И въпреки това се вижда ясно, че Виктор Цой изцяло е погълнат от размисли за смисъла на живота. Напълно може да се каже, че песните на Цой имат религиозен характер и това е много ценно.

Разбира се, тези песни не могат да бъдат наречени еднозначно християнски, но в тях няма и нищо, което да е антихристиянско. Тук е ценно самото религиозно търсене, което после помага на много от младите да намерят Христа.

В това смутно време Виктор беше единственият човек, способен да привлече вниманието на младежите към вечните ценности: благородство, мъжество, доблест, вярност, жертвоготовност. В много отношения той продължи линията на Владимир Висоцки.
И е много важно това, че той се обяви срещу западния деструктивен рок на Майкъл Джексън.

Може, разбира се, със снобизъм да говорим за недостатъците и несъвършенствата на неговата поезия. Но не е ли по-добре да обърнем внимание на това, че в нея живее истинска поетична стихия, която е по-скъпа от всякакъв професионализъм. Професионализмът е нещо, което може да се спечели, а поетическата стихия е нещо, което или го има, или го няма.

В момента на чудовищни изкушения, които се стовариха върху младите в смутното време на перестройката, Цой им предложи своето мъжествено рамо. „Целият свят върви срещу мен на война” – пее Виктор Цой. И той хвърли предизвикателство срещу тъмата и злото, които се стовариха върху нашата земя. Вижте колко епичност има в него, степен размах, простор.

Той очакваше април, който ще дойде и ще разгони облаците. В това очакване на пролетта се усеща неосъзната пасхална интонация. Това е много важно.

Иска ми се още да подчертая: той обедини поколенията. Вчера с цялото ми семейство гледахме последния му концерт на Олимпийския. Всички песни бяха прекрасни.

Виктор Цой търсеше загубеният Рай. Ето защо него и досега го обичат и ще го обичат винаги.

Автор:Протойерей Александър Шумски.