Терористичният интернационал вече е факт, антитерористичният – уви, не

Терористичният интернационал вече е факт, антитерористичният – уви, не

Публикувано от:

Автор: Антон Крылов, “Взгляд”.

Терористичните атаки в Париж са не просто последица от политиката спрямо бежанците, както някои се опитват да ги представят. Те са закономерен резултат от цялостната европейска политика след края на Студената война.

Терористичните атаки в Париж демонстрираха не толкова и не само слабостта на френската система за безопасност. Те се превърнаха в най-яркото и убедително доказателство за това, че в съвременния свят, при отсъствието на граници в Европа и пропускливостта им в други райони на света, борбата с тероризма вече не може да се води само от една страна, даже не и от един военно-политически блок.  

Отделно от това самата структура на НАТО, предназначена единствено за противодействие срещу Русия, независимо от това какво говорят пронатовските стратези, е принципно непригодна за изпълнението на други задачи. Като се има предвид, че след началото на руската операция в Сирия представителите на НАТО масово разкритикуваха Москва, без реално да могат да се противопоставят на руските въздушно-космически сили, блокът явно не смогва да се справи дори с основната си задача.

Страните от Източна Европа влязоха в НАТО с цел да обезпечат собствената си безопасност. Думата „Русия“ тогава не се произнасяше, но се подразбираше.Присъединяването на Крим бе интерпретирано като възраждане на „агресивната съветска политика“, а ръководителите на прибалтийските републики и Полша започнаха да плашат своите граждани и да молят САЩ за незабавното разполагане на военен контингент на тяхна територия. Вярно, още с пристигането си в Естония чернокожите американски войници станаха жертва на нападения от страна на местни расисти, което пък породи въпроса – кой ще защити защитниците от защитаваните?

Санкциите срещу Русия бяха въведени от САЩ и Еросъюза след Крим и засилени след Донбас, но може би не всички помнят хронологията на тези събития. Затова нека си ги припомним.

След като„проруският“ кандидат Виктор Янукович победи на президентските избори „прозападната“ Юлия Тимошенко, той заяви, че ще следва започнатата от Виктор Юшченко политика на евроинтеграция. Тимошенко пък бе пратена в затвора заради сключените неизгодни за Украйна газови договори с Русия. Да повторим още веднъж за тези, които не са разбрали – през всичките години на безславно приключилото си президентство Янукович подкрепяше евроинтеграцията на страната и пращаше в затвора противниците си за това, че са действали в интерес на Русия. Още тогава Москва редовно изразяваше безпокойството си от някои икономически аспекти на украинската евроинтеграция, но от Брюксел и Киев отвръщаха еднотипно: „Това не ви влиза в работата“.

Когато през есента на 2013 г. станаха ясни конкретните измерения на огромните загуби, които ще претърпи Украйна, Виктор Янукович поиска отлагане (отлагане, а не отказ) на договора за асоцииране към ЕС. Всички помнят последвалите събития – украинският президент бе обявен за руска марионетка, после свален, след което на новата власт също й просветна, че икономическата част от договора ще взриви украинската икономика, в резултат на което бе решено влизането й в сила да се отложи за януари 2016 г. В момента украинското правителство панически търси варианти как да я кара вбъдеще.

Нека да подчертаем. Първопричината за украинския конфликт бе демонстративният отказ на Евросъюза да отчете икономическите интереси на Русия в хода на преговорите с Украйна. Не ставаше въпрос за никаква геополитика и въобще за политика. Само че всеки израз на безпокойство от страна на Русия бе посрещан с еднотипни, като копирани под индиго заявления от страна на САЩ и ЕС, че това са „имперски комплекси“ и Москва трябва да си гледа работата.

Всичко свърши, както се и очакваше – украинската икономика е пред колапс и възстановяването й до нивата от 2013 г. ще отнеме десетилетия, загубите за Русия от санкциите се изчисляват на десетки милиарди евро, ЕС също понесе сериозен ущърб в резултат от руските ответни санкции.

Докато Русия и Европа затъваха все по-дълбоко в украинските събития, в Сирия и Ирак Ислямска държава (ИД) завоюваше нови успехи. Американските авиоудари не могат да бъдат определени другояче, освен като имитация на борба – нали никой не се съмнява в способността на американците да бомбардират, когато искат. Достатъчно е да си припомним Югославия, Ирак, Виетнам.

Единствено потокът от бежанци накара европейците да се замислят, че нещо не е наред. Но дори и редките призиви да се помисли за причините, довели до появата му – разградената държавност в Ирак, Сирия, Либия – бяха погребани под вълната от бравурни заявления: „ще приемем всички“, „ще нахраним всички“, „ще помогнем на всички“.

Терористичните атаки в Париж не бива да се разглеждат като последица от политиката по отношение на бежанците, както някои се опитват да ги представят. Те са закономерен резултат от цялостната европейска политика през последните две десетилетия и половина. Когато Западна Европа възложи ангажимента за собствената си защита на САЩ по време на Студената война, това беше логично – само американската военна машина можеше да противостои на съветската при евентуален геополитически сблъсък.

Когато обаче противопоставянето между двата блока приключи, те трябваше да се разпуснат, както се прави след всяка война – демобилизират се войниците както на победената, така и на победилата армия. Организацията на Варшавския договор се разпадна, но НАТО остана и, като раково образувание, пусна метастази във всички европейски страни, до които успя да се домогне.

Събитията в Париж станаха възможни поради три главни причини:

– Отказът на европейците сами да обезпечат своята сигурност и – в по-широк смисъл – отказът от самостоятелна външна политика по принцип

– Безусловното следване на американската политика, при това, в немалко случаи противно на интересите на самата Европа

– Отказът да бъде включена Русия в общата система за сигурност

По пътя на аналогията, терористичните актове в Москва и други градове на Русия станаха възможни и поради това, че терористите, с които руската армия (което не бива да се забравя) и чеченските отряди за самоотбрана воюваха, в Европа бяха наричани „бунтовници“ и „борци за свобода“, помагаха им и ги финансираха.

В навечерието на терористичния акт в Бостън руската Федерална служба за сигурност предупреждаваше и ЦРУ, и ФБР за Тамерлан Църнаев. Тези предупреждения обаче бяха пренебрегнати. Тогава агенциите цитираха „високопоставен служител в Държавния департамент“, според когото “ реакцията на американските спецслужби се дължи на факта, че те са свикнали да възприемат руските разузнавателни данни по отношение на тероризма като подозрителни, тъй като московските списъци обикновено включват правозащитници и дисиденти“.

Сега иракските спецслужби твърдят, че са уведомили колегите си във Франция, САЩ и Иран за планирани в тези страни терористични атаки. Интересно, дали и в този случай е ставало дума за „правозащитници“ и „дисиденти“?

Към днешна дата позициите на ръководствата на ООН и Русия напълно съвпадат. „Наясно сме, че за да се справим с терористичната заплаха и да помогнем на милионите хора, останали без покрив, трябват обединените усилия на цялата световна общност“ – заяви Владимир Путин на неформалната среща на страните от БРИКС, която се проведе в рамките на срещата на Г-20 в Анталия.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун на свой ред заяви: „Призовавам Съвета за безопасност на ООН, и най-вече петте постоянни членки, да проявят солидарност и гъвкавост в разрешаването на конфликта в Сирия, както го направиха с иранската ядрена програма“.

За необходимостта от обединяване на усилията с Русия в борбата срещу ИД заговори и бившият френски президент Никола Саркози, както и бившият главнокомандващ НАТО в Европа Джеймс Ставридис.

Само за действащите еврочиновници ситуацията остава видимо непроменена, ако се съди по думите им. За отмяна на санкциите срещу Москва ще се мисли  чак след изпълнението на минските договорености, заявиха Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер в кулоарите на форума на Г-20. Междувременно Киев реши да се възползва от факта, че вниманието на световната общност е приковано към събитията в Париж, и възобнови обстрела срещу контролираните от ДНР територии. Виновна за което, разбира се, е Русия, че кой друг?

В момента Евросъюзът е изправен пред прост избор. Или да се вслуша в гласа на здравия разум, да забрави въображаемата „руска заплаха“ и да обедини усилията си с Русия, Китай, Иран и другите страни в борбата срещу ИД. Или да си затвори очите и да продължи да се прави, че всичко е наред, а терористичните актове са просто случайност, не закономерност.  

Във втория случай би било жалко както за европейците, така и за нас. Защото терористическият интернационал вече е реалност, а антитерористическият – уви, не.

 

Превод: Галя Горанова, a-specto.bg.