Творение на несебърска дизайнерка се превърна в кулминационен код на изложба в Москва

Творение на несебърска дизайнерка се превърна в кулминационен код на изложба в Москва

Публикувано от:

Обикновено в Москва се говори за Несебър преди и по време на туристическите борси, но този път това се случи на откриването на международната  изложба  «Театралният костюм на границата на вековете 1990-2015», където бе представена венчалната рокля  на императрица Екатерина II Велика, монтирана на 4 метров манекен.IMG_3430 -2

Творението, дело на Нурдживан Димитрова от Несебър, бе експонирано в Държавния централен театрален музей /ДЦТМ/ „А. А. Бахрушин“, одобрено след прецизна селекция от международно жури, заедно с творбите на още 230 автори от 31 държави от Европа,Азия,Северна Америка  и Южна Америка: Австралия, Белгия, България, Бразилия, Великобритания, Венецуела, Германия, Гърция, Дания, Египет, Испания, Италия, Казахстан, Канада, Китай, Южна Корея, Мексико, Нидерландия, Норвегия, Полша, Русия, Сърбия, Словакия, САЩ, Тайван, Узбекистан, Украйна, Филипините, Финландия, Франция, Япония.

Експозицията  «Театралният костюм на границата на вековете. 1990– 2015» включва 1 230 знакови творби, отразяващи световните  иновационни тенденции в дизайна на костюма. Показани са костюми за драматичен театър, опера и балет, пълномащабни фотографии, 3D инсталации, видеопрожекции, онлайн-каталог и други съвременни форми за експониране на материали.Входът за желаещите да я посетят струва 400 рубли.

Проектът се осъществява с поддръжката на  Министерството на  културата на Руската федерация /РФ/,Световното театрално общество-OISTAT /Международната организация на сценографите, театралните архитекти и техници/, Института за театрални технологии и сценичен дизайн на САЩ – USITT,а също така и на Института по съвременното изкуство от Киев- Украина, театралния  факултет към университета Карнеги Мелон, университета в щата Орегон и университета в Северна Каролина- Ешвил.
България бе представена от доц.Марина Райчинова-прeподавател в НХА и член на управителния съвет на OISTAT и Мира Каланова-доц. по екранен дизайн. Марина Райчинова, която бе и куратор за изложбата от българска страна, представи ескизи на костюми за „Илюзията” от Тони Кушнер, „Комедия от грешки” на Уилям Шекспир , „Кабаре” и др. Именно нейни оригинални рисунки ще останат в дар към колекцията на музея „ А.А.Бахрушин”. Това ще бъде и приносът на нашата страна към общата инициатива на всички участници в изложбата да подарят свои творби на музея.Мира Каланова се представи с ескизи на костюми от „Каменната ера” на Александър Володин, постановка на НАТФИЗ.

При откриването,организаторите на изложбата обърнаха специално внимание не на някой друг, а именно на манекена със сватбената рокля на Екатерина II Велика, сътворена от екипа на несебърската дизайнерка  Нурдживан Димитрова.IMG_3672

Ето какво каза в приветствието си към участниците в изложбата Дмитрий Рoдионов- генералният директор на ДЦТМ „А. А. Бахрушин“ :  „Не мога да не отбележа московската премиера на грандиозния костюм на Екатерина II Велика, до който в момента стоим.Този проект е кулминационният код на нашия проект.”                                                                                                                                                                                                              

Главният куратор на изложбата Игор Русанофф също не спести суперлативите си за несебърското творение: „Това е чудесен проект. Много се радвам, че успяхме да го включим в тази голяма изложба и разбира се това е най-големият костюм навярно в света”.1058 -1 (1)

Какво представлява костюмът на Екатерина IIВелика?                                                                 

Той е реплика на оригиналната сватбена рокля на 16-годишната София Августа фон Анхалт-Цербст, превърнала се в императрицата Екатерина II Велика. Копието на роклята,ушита през 1745 г., на  вис.е 4 м.,а заедно с шлейфа става 6 м. Самата техническа изработка на конструкцията за манекена отнема на екипа на Димитрова близо половин година.До задействането на проекта се стига след като Нурдживан случайно попада на много стара снимка на сватбената одежда на Екатерина II Велика, с която се е венчала за Петър Трети.

Дизайнерката споделя, че идеята за ушиването на роклята се поражда у нея още през 2011 г.след експозицията й от миниреплики на сватбени рокли на кралски особи в Европа.Тогава си задава въпроса,защо след като изработих толкова миниреплики, да не сътворя и нещо по-гигантско? Попадането на снимката и помага за избора на роклята,но тя все още не е наясно, кой ще й изработи конструкцията за манекена и когато творението бъде завършено, къде ще бъде изложено. Друга случайност я отвежда в руската столица, където на място се запознава с оригинала на роклята, а нейни приятели, живеещи там и подсказват, че в музея „А.А.Бахрушин” периодично се организират международни изложби.

Идеята за изработката на роклята и представянето й в Москва се избистря окончателно,но не по-малко сложно и трудно се оказва да се намери екип,който да изработи конструкцията на манекена,както и помещение за неговото ситуиране.

Само теглото на конструкцията е 150 кг без роклята.

“След като направихме торса, решихме,че не може да я облечем върху метал.Затова го напълнихме с пяна, шпакловахме го и го покрихме с подходяща боя”, разказва дизайнерката.

Почти година e работата по манекена. Самата техническа изработка отнема повече от 6 месeца. За него се грижи неуморно екип от конструктори, които с помощта на стълби скулптурират всяка една част и извивка.

Роклята е  изработена от 50 м. плат, изтъкан специално за случая във фабрика в Турция. За да успее да го пресъздаде 1 към 1, Димитрова отново пътува до Москва, за да види оригинала изложен в Оръжейната палата в Кремъл.

“Исках материята да отговаря напълно на времето, в което е носена роклята. Първо го пресъздадох на обикновен макенен в нормални размери, за да изуча добре кройката, която е много нестандартна. След това се върнах в Москва. Щом видях плата, говорих със собственик на фабрика в Турция. Пътувах дотам и му обясних, че искам да постигнем точно определена материя. Видях подобен на роклята цвят при него и му го посочих. Обясних му какви шарки трябва да има и те го изтъкаха специално за представянето”, обяснява за премеждията си дизайнерката.

В целия изпълнителски процес ушиването на самата рокля се оказва  най-лесната задача. Екип разкроява и ушива роклята за по-малко от месец по мярка без нито една проба.

Допускането до московския форум  “История на костюма” също не е лесна работа,тъй като за него кандидатстват представители на държави от цял свят, а специална комисия определя участниците.В края на краищата манекенът и роклята са натоварени на самолет, монтирани са  в Каретния салон на музея  и заради размера и изпълнението на венчалната рокля на Екатерина II Велика предизвикват вниманието на телевизионните камери дотам,че националният телевизионен канал на Руската федерация за култура да излъчи специален репортаж за творението на несебърската дизайнерка.Като цяло оценката за изложбата както в печатните,така и в електронните руски медии, се градира от екстра ординарна до грандиозна.

Самото експониране  на роклята на императрицата, именно в  Кураторската зала на Каретния салон, е допълнително признание за несебърската дизайнерка тъй като този сектор е запазен за онези творения на участниците,към които се отправят предложения изработените от тях костюми да останат като дарения за фонда на музея.

Димитрова вече е получила предложение моделът да остане не до 23 август, както е за всички останали, а до февруари 2016 г. Същевременно е кандидатствала пред  „Гинес” за рекорд на ушитата рокля в съответната категория. За посетителите тя е ушила и миниреплика- 100 пъти по-малка от оригинала,даваща възможност на интересуващите да разгледат детайли от огромната рокля, които иначе няма как да бъдат доловени.

Автор: Максим МОМЧИЛОВ, В .”Слънчев бряг прес”