С Льо Пен настъпва крайнодясната пролет

С Льо Пен настъпва крайнодясната пролет

Публикувано от:

Автор: Руслан Йорданов.

Победата на Марин льо Пен на местните избори в Франция е предвестник на надигащата се мътна вълна, която ще залее европейската сцена. За втори път на Стария континент глобалният джихад успя да се намеси пряко в ключов вот.

През април 2004 г. “Ал Кайда” извърши поредица от самоубийствени атентати в железопътната система на Мадрид, отнесли живота на 191 и ранили над 1800 души. В кървавата суматоха ден пред парламентарните избори обърканата управляваща десница се опита да припише злодеянието на сметката на баските сепаратисти. Манипулацията бе разкрита и спечели Социалистическата партия на Хосе Сапатеро. Новото правителство светкавично изтегли испанския контингент от Ирак. Френските избори тази неделя минаха в обстановка на траур, страх и гняв след зловещите разстрели и взривове, извършени от терористи смъртници на Ислямска държава в Париж на 13 ноември, и последвалите ги полицейски и армейски блокади и хайки из цялата страна.

Френският Национален фронт спечели симпатиите на голямата част от избирателите с предизборна кампания, концентрирана върху две теми – имигрантската вълна и радикалния ислям. На практика Марин льо Пен се облагодетелства от системните провали на последните две управления, проспали разрастването на заплахата до изкристализирането на малка армия – 10 000 потенциални джихадисти с френски паспорти по последни данни на службите. Администрацията на Франсоа Оланд се посъбуди чак след последните кланета, но освен бомбени килими над столицата на ИД – Рака, и перманентно извънредно положение вътре в страната, липсва цялостна концепция за справянето със стратегическата заплаха. Правителството тръгна да въвежда поредица от антитерористични мерки, които тепърва ще се очаква да дадат резултат. В обстановката на крайна тревожност Националният фронт излезе с платформа, предвиждаща пресичане на имигрантските потоци, чрез които проникват екстремисти,

безкомпромисно ликвидиране на ислямистките мрежи

във Франция, връщане на националните граници. Някои от тези решения са неизбежни за справяне с предизвикателствата в дългосрочен план, но все още властващият в Брюксел ляво-либерален естаблишмънт не е узрял да ги възприеме.

Крайната десница загатна, че се готви за парада на Льо Пен край Триумфалната арка, но вероятно преди това националистите ще осъществят пробив в някоя от другите западно-европейски държави. Фиксираните върху имиграцията и ислямската заплаха партии вече заякнаха достатъчно, за да протегнат ръце и към властта. В Холандия Партията на свободата на Герт Вилдерс се радва на по-голямо доверие, отколкото съвкупно имат двете съуправляващи партии в дясно-лявата коалиция. В Швеция крайните националисти от “Шведски демократи” се радват на одобрението на 27 на сто от съгражданите си, откъсвайки се пред останалите политически сили. А само преди десетина години за тях гласуваха едва 1.49% от шведите. По същия начин в Австрия социологическите сондажи поведе Партията на свободата на Ханс-Кристиян Щтрахе, а в Италия бързо набира скорост Северната лига. Антиимиграционните и изолационистки партии се появиха преди петнайсетина години,

вдигайки аларма срещу пришълците

появили се от Източна Европа покрай разширението. Терористичните актове в европейските столици и разрастването на джихадистките мрежи катализираха тяхното разгръщане. Влияние оказа и световната икономическа криза и политиката на строги съкращения, която допълнително поляризира европейските общества и увеличи страховете на долната средна класа от изпадане. Растежът на крайните националисти избуя окончателно в последните месеци покрай мащабните касапници в Париж и бежанското цунами, при което над 1 млн. души потърсиха спасение във богатия Запад. Сегашното статукво в Брюксел няма много време за импровизации, преди да бъде пометено от националистите, копнеещи да ликвидират “бюрократичното чудовище” ЕС, да вземат твърд курс към ислямските малцинства, да си върнат собствените валути и да сложат национални граници. Ако управляващите умерени десни, центристки и леви партии спешно не намерят отговор на тревогите и паниката на европейските граждани, те ще бъдат заменени от войнствени и откровено ксенофобски играчи, които освен че ще вдигнат напрежението в междуетническите отношения до високи градуси, ще поведат ЕС в непредвидима посока.

 

Източник: standartnews.com.