„Съзвездие“ ще е отговорът на Русия

„Съзвездие“ ще е отговорът на Русия

Публикувано от:

Дезинформационната кампания в САЩ, че Русия започва нова Студена война е в рамките на старата тактика да се прехвърлят върху противника собствените грехове. Отново става дума за ПРО на САЩ в Европа.

Анализираме отдавна американския ракетен щит, който може да бъде разбран само в контекста на геостратегическото ядрено противопоставяне. ПРО не е дефанзивна. Нейната цел е да се постигне над противника – Русия, такова невъзстановимо превъзходство, че той да бъде постоянно под заплахата от ядрено унищожение, ако не се подчини на волята на САЩ.

Въведен беше и новият термин “ принудителност, т.е. ако САЩ имат възможност за първи ядрен удар, ще принудят Русия да се подчини в условия на криза.

Темата за изпреварващия удар, който може напълно да обезоръжи Русия или да направи остатъка от нейните ракети уязвим за ПРО на САЩ в Европа, става все по-популярна. Разглеждаме я по-скоро в нейния професионален контекст като си даваме сметка, че тя е хипотетична възможност, до която пътят е дълъг, ако въобще се стигне.

Ясно е обаче, че светът навлиза в качествено нов геополитически и термоядрен паритет. Оформя се трайна тенденция, водеща към неизбежен сблъсък между САЩ и Русия.

Що се отнася до евентуален изпреварващ удар, вероятността американците с една атака да унищожат всички руски ракети е практически нулева. Руснаците имат много ракети, а шахтените им комплекси са добре защитени. Голяма част от ракетите им ще оцелеят заедно с мобилните комплекси, които могат да бъдат разсредоточени в неуязвими за американския космически шпионаж позиции. Така че руски ракети ще останат достатъчно, за да нанесат на САЩ ответен унищожителен удар.

Рискът ще расте след въвеждането на ПРО в Европа на бойно дежурство. Но това няма да стане утре, а дотогава Москва ще въведе достатъчно свои контрааргументи, които ще се окажат колкото ефективни, толкова и прости. В момента в света има реалности, които не могат да бъдат игнорирани, още повече, че руснаците помнят недалечното минало и особено ситуацията преди Втората световна война и грешките за които след това трябваше да плащат с милиони жертви. Реалност е неспиращият от над 20 години стремеж на САЩ да постигнат еднополюсен свят, в който ще има един център на силата. Кремъл не може да игнорира гравитацията на тази система, която представлява огромна заплаха за руските национални интереси.

И така, военните изменения, натрупани в САЩ след падането на СССР, направиха качествен скок. Хиперолигархията на САЩ се опитва да постигне онова, което не можа да постигне Хитлер – господство над целия свят. Те преминават към следващата военна епоха – правят главна ударна сила на своите въоръжени сили космическите системи с орбитални щурмуващи бомбардировачи и ще могат да държат под прицел всяка точка на планетата. Движейки се на огромна височина прехващането им е практически невъзможно.

Друга тенденция е създаването на междуконтинентално високоточно ядрено оръжие. Става дума за ракетите с морско базиране Trident, разделящи се на бойни глави, в които има волфрамови пръти. Ракетата, изстрелвана от подводница Ohio, дава на модула огромна скорост от 20 000 км/час, управляема с помощта на спътникова навигация. Всеки модул над целта се отваря и множеството волфрамови стрели падат върху жертвата с космическа скорост 6 км/сек, пробивайки и унищожавайки всичко на площ примерно от един квадратен километър. Кинетичната енергия позволява на тази космическа картечница да нанесе обезглавяващ първи неядрен удар по всяка цел.

Това засега е на теория, но обикновено скоростта при военните постижения е по-голяма в сравнение с цивилното им приложение.

Русия е в много сложна ситуация. Космическата агресия наистина може да обезглави страната и да разгроми нейните ракетно-стратегически сили и енергоснабдяване.

Сега, когато тя започва отново да демонстрира защита на своите интереси, нейните отношения с НАТО се влошават. В утрешния свят архитектите на еднополюсния свят трябва да постигнат контрол над руските ресурси и територии.

Това е причината за свръхмилитаризирането на САЩ. След краха на СССР им трябваше оправдание за новия курс към колосални военни разходи. Дойде 11 септември 2001 г., който беше заговор на вътрешни сили от представители от спецслужбите, генералитета, магнатите на военно-промишления комплекс, енергийно-финансовата олигархия и т.н. След 1990 г., когато САЩ започнаха да влизат в поредната депресия, техният елит отново заложи на милитаризирането. Освен това в САЩ военно-промишленият комплекс е една от малкото сфери на реалното производство. Другите отдавна бяха закрити или пренесени в Китай, Мексико, Малайзия, благодарение на политиката на ултракапитализма и глобализирането.

Американският елит знае, че неговият свят се разрушава и навлиза в дълга системна криза. Идва епоха на хаос и ожесточена борба за природните ресурси на планетата чрез милитаризиране и нови войни. Приближава сблъсъкът между САЩ и Китай, но засега Русия пречи повече. Идва времето на създаването на новия глобален проект, който англосаксонските държави искат да наложат отново със сила, както през последните три века.

Как могат САЩ да победят в този сблъсък – с помощта на колосално военно превъзходство чрез система от военни акции, крилати ракети, космическа ПРО, роботизиране на танковете, генното инженерство, нанотехнологиите, вълновото въздействие, епидемиите от невиждани болести, суши, наводнения, земетресения, колективни психози, странни катастрофи. Всичко ще е пуснато в обръщение.

Но засега основният противник е Русия, която пречи на САЩ със своите ракети и ресурси. Заради това все по-често се анализира и евентуалният конфликт между Запада и Русия. Днес той изглежда малко вероятен, но утре ще дойде с фантастична бързина.

Ядреното оръжие е много по-евтино от хилядите съвременни и претъпкани с електроника танкове, разузнавателни комплекси, артилерийски системи.

Вече се появяват и руските средни сили за сдържане, скъсената с една степен Топол-М, доработеният комплекс Искандер, който беше изпробван неотдавна с увеличена далечина на полета. Вероятно ще се появи и наземен вариант на крилатата ракета Х-101, която ще има радиус на действие 5500 км. Х-101 ще държи под обстрел цяла Европа. Те ще бъдат базирани на уникалните вседеходи-амфибии Витяз-М. Това са разработки още от времето на СССР за ракетните войски със стратегическо назначение, за които няма непреходим район.

Бойните глави на руските нови ракети със средна далечина ще имат изключително висока точност със сигналите на руската спътникова навигационна система ГЛОНАСС-М. От друга страна в тях ще бъдат използвани уникалните глави с оптично разпознаване на целите. Принципът им се свежда до това, че спътниковата снимка на целта се въвежда в паметта на главата и когато главата лети над целта я разпознава, променяйки траекторията на полета.

 Целите на ответния удар са известни – това са летищата на НАТО, базите за съсредоточаване на сухопътни войски. В България и Румъния се появяват така наречените леки американски предни бази с по 5000 щика. Подобни цели има и в Полша. Те ще влезат в паметта на бойните глави, най-вероятно ядрени. Това трябва да се знае от всички българи. В паметта ще влезат и обектите на ПРО на САЩ в Полша и Чехия. Ще бъде укрепена и спътниковата система за предупреждение за ракетно нападение. В тези направления руснаците сериозно ще отслабят възможността от внезапен удар на нови агресори. Ясно е, че след евентуалното излизане на Русия от договора за средните и малки ракети, същото ще направят и САЩ и ще започнат да разработват свои ракети от съответния тип. Кризата ще бъде огромна. По-голяма от времето на Пършинг-2.

Ясно е, че на Русия старата армия от дивизии, корпуси, тежко подвижна и уязвима, вече не е нужна. Руснаците няма да могат да съсредоточат за удара огромна желязна маса от хиляди танкове, които ще бъдат унищожени още на етапа на излизането към набелязаните рубежи. На тях им е необходимо нещо ново, което може да се бори с потенциалните натовски агресори и терористични банди и все по-често с частни армии или корпуси от платени наемници, както в Ирак. При нападение на НАТО срещу Русия, в тила на атакуващите ще започнат да действат високомобилни бригади от спецназ“партизани“, използващи системи за навигация, лазерни целеуказатели, спътникова радиовръзка. По същото време руското оръжие за стратегическо възпиране – балистични и крилати ракети от наземни установки, подводници и самолети-ракетоносци, ще нанасят удари по тила на врага със страшни и неприемливи за него загуби. Ударите ще бъдат ядрени и неядрени. Русия вече не разчита на въстанието на „работническата класа“ на Запад и на Балканите, както правеше Сталин, а на дивия страх на Запада от перспективата от огромни жертви и разрушения, която е доста по-убедителна.

В тази връзка в асиметричния отговор на Русия се предвижда и една по-специална цел – върхушката на САЩ и НАТО, финансовите магнати, висшият политически ешелон на олигархията, шефовете на спецслужбите, собствениците на масмедиите. Те вече са разработени от космическото разузнаване до равнище 50 квадратни сантиметра от онова, което имат те и техните близки в техните страни и по света. И вече знаят, че в случай на нападение срещу Русия ще бъдат подложени на унищожение. Самият факт на съществуването на тази асиметрична стратегия има поразяващо влияние върху психиката.

Бъдещите въоръжени сили на Русия ще имат гъвкав боен организъм с възможностите за водене на борбата на земята, въздуха, морето и в Космоса, като в редица отношения ще изпреварват не само САЩ, но и Китай. Москва ще бъде прикрита от неочакван обезглавяващ удар с помощта на въздушна космическа отбрана, част от която съществува от 80-те години, а друга отново се изгражда. Други отбрани ще защитават местата на патрулирането на руските сили за ядрено възпиране, за да не дадат възможност на противника да нанесе удар с балистичните и крилати ракети. Но тъй като Москва се намира в пределите на 5-10 минутна достижимост на ракетите със средна далечина на НАТО, вероятно ще бъде създадена резервна столица в Новосибирск и Красноярск, докъдето средните ракети не стигат.

Русия започва да строи нови военновъздушни сили, в които важно място ще заеме далечната авиация с високоточни крилати ракети Х-55 и Х-101 в ядрено и неядрено изпълнение.

Космосът е ахилесовата пета на американците. Това е и мястото, където до няколко години ще бъде постигнат паритет на ново взаимно възпиране. Русия е в печеливша позиция, тъй като нейното противодействие ще бъде по-евтино и ефективно от средствата необходими на атакуващата страна, т.е. на САЩ и НАТО.

Руските звездни войни вече водят до създаването на микро и наноспътници, спътници-рояци, на евтини средства за извеждане в Космоса на полезни товари, на нова електроника. Вече се работи и над създаването на единна военно-търговска спътникова групировка, която в един режим ще работи като мирно предприятие, а в друг – като военна за нуждите на армията.

Русия няма друг избор, освен асиметричният. Тя и през XXI век ще има възможности за тотално унищожение на САЩ и всички страни от НАТО, с или без ПРО и т.н.

Както споменахме, първата крачка вероятно ще бъде излизането на Русия от договора за средните и малки ракети от 1987 г. и отново ще пусне тяхното масово производство. Този път те ще бъдат въоръжени не само с ядрени, но и с неядрени глави, което ще им дава по-голяма гъвкавост и възможности за евентуално използване със същата ефективност като ядрените. Защото ракета с ядрена глава става само за световна война. Но крилата ракета с неядрена глава става както за унищожението на половин Лондон, така и на няколко терористи пред афганистанската пещера.

Всъщност, каква ще е разликата, ако руснаците нанесат удар по авиобазите на НАТО в Европа с ракети от типа „Пионер“, но с неядрени глави с висока точност. Те ще подпалят терминалите с гориво, хангарите, пунктовете на управление. Авиацията ще бъде прикована към земята. Без нейната подкрепа руснаците ще започнат да громят сухопътните части на НАТО. По същото време ракетни бойни глави с големината на микробус ще ударят по всички американски самолетоносачи. И всичко това, само с няколкодесетки традиционни ракети със средна далечина „Пионер“, които отново могат да тръгнат на конвейера като палачинки.

Сред унищожените само с една хиперзвукова руска ракета Sunburn ще бъде и гигантският атомен самолетоносач „Хари Труман“ с водоизместимост 100 000 тона, дължина 333 и широчина 76 метра, с 90 самолета на борда и екипаж 5000 души. Ще се изпарят обектите на американската ПРО в Полша и Чехия. Европа ще бъде парализирана от грандиозна авария на електроснабдяването. И агресията ще спре на една крачка от ядрената катастрофа. Фантазия ли е това? Нищо подобно.

В основата на тези оръжия ще бъде именно средната ракета от типа „Пионер“, която беше създадена в средата на 80-те години като първи опит на СССР за асиметричен отговор на форсираното въоръжение на САЩ. Тогава отбранителната промишленост на СССР предложи перспективната система „Съзвездие“ базирана на подвижния наземен ракетен комплекс „Пионер“ с далечина на боя 4500 км. На базата на „Пионер“ руснаците започнаха да създават новия оръжеен комплекс „Съзвездие“, който трябваше да бъде най-силният ход на СССР в надпреварата във въоръжаването и най-евтиният отговор на военноморската и въздушна мощ на САЩ. „Съзвездие“ беше начина да бъдат разорени САЩ и да бъдат напълно обезсмислени техните астрономически военни разходи. Създаваше се оръжие за мълниеносно парализиране и пречупване волята на противника.

Какво е „Съзвездие“? Това е съчетание на балистичните ракети с управляеми бойни глави и космически системи за разузнаване в режим на реално време. По-точно, това е комплексна разузнавателно-целеуказателна система, в която могат да се впишат и самолети. Така например разузнаването открива приближаващ се към бреговете на СССР самолетоносач, дава примерна новодка и към този район лети група „Пионери“ с управляеми бойни блокове, като всеки от тях има комбинирана система за засичане и разпознаване на целта. Подобна радиолокационна-инфрачервена оптическа комби-система има и комплексът „Искандер“.

СССР готвеше отговор на същността на американската военна и геополитическа доктрина – морското владичество. Не само корабите бяха целта на „Съзвездие“. Ракетите със средна далечина гарантираха унищожението на базите на НАТО в Европа с неядрени удари. За да се разбере същността е достатъчно да се посочи, че за пълното спиране на бомбардировките на САЩ и НАТО срещу Югославия през 1999 г. щяха да са достатъчни само два „Пионера“, атакуващи най-голямата база на НАТО – Авиано, в Италия.

„Съзвездие-Р“ беше оръжие за мълниеносна високоточна, стратегическа неядрена война. „Съзвездие“ продължава да съществува не само в плановете, но и реално. Това беше най-евтиният противовес на западната бойна машинерия и структура за неядрени стратегически сили за взаимно възпиране. Със „Съзвездие“ СССР обезсмисляше американската надпревара във въоръжаването и вече беше спечелил Студената война, ако, разбира се, не беше появата на Горбачов, който сам предложи унищожението на „Пионер“. Това беше огромното предателство на перестройката, защото остави Русия беззащитна срещу разширяващия се НАТО. Договорът не предвиждаше унищожението на ракетите със средна далечина на Англия, Франция или Израел. Днес такива ракети имат и Иран, Индия и Пакистан. Жертвайки своите Пършинг-1 и 2 американците, чрез Горбачов, унищожиха цяло направление на руската отбранителна система.

Най-вероятно ракетите със средна далечина и възобновяването на „Съзвездие-Р“ ще бъдат част от руския асиметричен отговор на експанзията на НАТО и на милитаризма на САЩ.

 Автор: Красимир Иванджийски

 Източник: http://strogosekretno.com