Созопол: днес и вчера …

Созопол: днес и вчера …

Публикувано от:

Созопол – градът на зелените смокини, а сега на екзотичните палми…

10590446_10202668225923183_6234207233098267650_nЗнаете ли,че..

В моето детство в Созопол се говореше на гръцки, а сега – на руски…Но държа да обърна вашето внимание, че на ул. Одеса в новият град се говори предимно на украински, без майтап!

На времето играехме на скалите, сега ако припариш до скала, собствениците ти вадят пистолет, защото и скалите вече са с нотариален акт.  На времето се къпехме в истинските заливи, а сега пришълците са излели бетон в морето, за да си направят собствени заливчета.

В моето детство по скалите имаше миди, сега има хотели, с лопата да ги стържеш…Царският плаж беше царски, необитаем, с пясък като брашно и трима човека. Сега е с пясък като чакъл и три хиляди…Само една лодка превозваше до там, ако я изпуснеш, няма кой да те върне…Плажовете бяха със свободен достъп и полякините продаваха  кремчета „Нивея“.

Знаете ли, че навремето в Созопол по пристанището сервираха само пресен сафрид, цаца и попчета, които още мърдаха живи в касите, а сега ти предлагат филе от акула, сьомга и октопод, типични за нашето крайбрежие….

Знаете ли, че в моето детство най-голямата ни атракция беше лятното кино, което се намираше точно до почивната станция на Писателите. И като деца, за да не даваме 50 стотинки за билетче, се качвахме на оградата, от там на смокинята и гледахме Венету на аванта…. Сега киното го няма, станцията на Писателите също…

На времето по пристанището се продаваха пресни скаридки и чирози, сега се продават екзотични сушени нечувани плодове от Индонезия…Навремето продаваха само лакирани рапани, сега продават перуански индиански  флейти, венецуелски марокаси, маски от Африка , рапани , миди и бодливи риби от Куба!

В моето детство бабите правеха сладко от зелени смокини, и сега го правят, но тогава бурканчето струваше 50 стотинки, сега е 6 лв….

Моята прабаба Олга, която беше гъркиня от несебърските преселниците научи баба ми и майка ми на гръцки, до мен този език не стигна за жалост. Знам само „ яямо еленида…“, та като идвахме в Созопол отсядахме с месеци или при леля Хиликия, или при леля Ани Батиньоти, а старият морски вълк Балас ни возеше с лодката за риба и до островите и пееше с лула в уста „ Капитане, капитане самуела…, и агапимо …пуберна!“

Именно в Созопол ме откри големият български режисьор Вили Цанков, където на 3 годишна възраст изиграх първата си роля във филмът му „ Демонът на Империята“ – малката продавачка на рибки, голичка на една сергия размахвах две рибки с реплика „ Ибки п’одавам, ибки!“ / не можех да казвам „р“…/.

Сега рибарските лодки се броят на пръсти, предимно яхти са закотвени на пристанището в Созопол….

Имаше един отец Мавренски, който беше много арт и винаги ходеше с бяло расо! Имаше две църкви и един малък параклис. Похвално е, че сега църквите са няколко, а параклисите много! А знаете ли, че Созопол е наследник на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър са  едни от най-старите български градове… В какво ги превърнаха!

Знаете ли, че моята майка, голямата българска поетеса Ваня Петкова е написала 1/3 от книгите си в Созопол, а аз не можах да напиша нито едно стихотворение…Защо ли..?

Автор: Оля Ал-Ахмед

Снимков материал: Оля Ал-Ахмед