Сергей Веселовски: „Ние не искаме да се кланяме на Бандера!“

Сергей Веселовски: „Ние не искаме да се кланяме на Бандера!“

Публикувано от:

Сергей Михайлович Веселовски, руски обществен деец, депутат в Крим в няколко парламента, от есента на 2013 г. – началото на държавния преврата в Украйна – създател автор и водещ на програмата “На самом деле”.

– Здравейте, Сергей!

– Здравейте!

– Вие сте журналист, разкажете, как стартира тази медия и как се оказахте вие там?

– Веднага ще кажа, че NewsFront ние станахме отскоро и нашият канал се появи на 25 ноември, 2014 г в Ютуб, до тогава ние започнахме на 1 март 2014 г., две седмици и нещо преди кримския референдум в Симферопол, в дома на наши приятели, такива като нас „сепаратисти“ – „терористи“, ние започнахме просто да излъчваме, да разказваме какво на практика става в Крим, доколко е истина или лъжа това, което казват украинските и западни медии. Ние решихме да покажем истината за Крим на всички, които тогава започнаха да ни гледат и от тогава, първо Кримския фронт, после Югоизточния фронт и сега международната агенция News Front. Работим и като сайт и като интернет канал и се надяваме скоро да можем, с помощта на зрителите, защото те са наши единствени спонсори в момента, да можем да създадем телевизионен канал, който да работи в пряк ефир.

– Да. По този тема – има ли доброволци, които помагат на Вашето издание и кажете, какво е да си на информационния фронт, когато в страната се води война и когато по-голямата част от медиите изкривяват информацията?

– Да кажем така, има активни доброволци, тези които днес работят като стримери, сигурно сте чували за наши момчета, които от първия ден в Донбас на предната линия, на фронтовата, още от деня на Победата в Мариупол, през 2014 г., заснеха нападението на украинските военни върху парада на Победата в Мариупол. Още от тогава наши доброволци заснемат видео материали и ние постоянно ги качваме на канала. Това са активните ни помощници и хората, които пишат материали и ги дават на сайта ни, ние с тяхно разрешение ги публикуваме, това са хора, живеещи както на територията на Украйна, така и в Донбас и в други страни по света, включително и в Русия. Тоест активни помощници ние сега имаме много, а има и помощници, които помагат с това, че на нашите т.н. „просещи“ сметки, превеждат малки суми, дори пенсионер може да изпрати сто рубли (два долара), 50 рубли и от тези пари се формира бюджетът, защото например Макс Фадеев, автор на няколко документални филма, работещ в агенцията News Front, днес той постоянно е на предната линия, снима оперативни репортажи, монтира у тях, в домашни условия филми, а семейството му живее под окупация, затова той е с псевдоним, не си показва лицето, работи. Да кажем честно, нашите хора работят на практика не за пари, защото например материалното осигуряване на журналист от федерален, руски канал, намиращ се в Донбас, е 9 – 15 пъти по-голямо отколкото на наш журналист, който стои на предната линия много по-често отколкото федералните канали могат да си позволят да имат там свои журналисти.

– Ясно. Пак в този аспект, това е в Донбас и в Русия. А имате ли съюзници в разобличаването на дезинформацията и пропагандата, да кажем зад граница?

– Така стана, че ние намерихме много приятели, главно това са хора от бившия Съветски съюз. Хора, които от много години живеят зад граница, нямам възможност да ги назова всички поименно, но те са и в Германия, и в Италия, Швейцария, Франция, Австралия, САЩ – Едуард Закарян, който от 22 години живее в САЩ, нарича себе си – руски арменец, руски патриот. И той чрез моята програма няколко пъти се обръща към президента Путин, разкривайки коварните замисли на американските военни, казва – „хора, не ги слушайте, те лъжат и искат на всяка цена да ви отслабят, затова бъдете твърди и не се доверявайте на американските си партньори“. Хора, които са като рупори, в Гърция имам приятели които предложиха – „ние сме готови да приемем деца от Донбас в Кипър, в други места, в детски лагери за отдих, изпратете ги“. Хората събират пари, лекарства, изпращат ги в Донбас, периодично. Но най-вече те помагат с пари на онези, за които знаят, че няма да окрадат хуманитарната помощ, защото винаги има мошеници, които се нагаждат. И благодарение на нашия канал, нашите чуждестранни приятели помагат на онези, които събират хуманитарна помощ или нещо друго за децата, жените и старците в Донбас. Защото на Запад има ясно разграничение – те казват – „ние не искаме да помагаме на военните, които воюват, ние искаме да помогнем на тези, които украинската армия бомбардира и ги мори с глад и ги убива. На децата, старците и жените“. Но и разбира се, много важен сегмент са хората, които имат свои страници, групи в социалните мрежи, в онлайн списания, това са хора, които пишат на италиански, испански, английски език, на немски, френски. Има една чудесна двойка, украинка от Полтава и испанец, син на испански революционери, които живеят сега в Панама, до един вулкан, и тези хора в социалните мрежи водят информационна война и пробиват блокадата на испански език, общуват с испаноезичното население по света и разказват какво е това украински фашизъм. Чудесни хора, дълбок поклон на Франциско Абадо и неговата съпруга, че от далечна Панама те правят това всеки ден.

– Благодаря Ви. Вие помните когато жителите на Донбас се вдигнаха с оръжие в ръка срещу Киев. Кажете, как се взема такова решение – да воюваш за нещо? Как става така – хората си живеят мирен живот, със семейства, работа, развлечения. И изведнъж някой от тях хваща бухалката или ловджийска пушка, в началото, после автомат и гранатомет и е готов да загине. Какво мислите за тези хора, за тези, които тръгват първи? И след тях вървят други и се присъединяват все повече и повече…

– Вижте сега в град Новомосковск, в Днепропетровска област, това е много далеч от Донбас. Бойци от наказателния батальон „Айдар“ жестоко пребиват местни жители. Пияни войници от „Айдар“, които там са дерибействали и са се развличали. И тези жители, които до скоро събираха пари за украинската армия воюваща в Донбас, които скачаха по площадите си, тези хора са разбрали, че всъщност тези „Айдар“, „Азов“, това са наказателни батальони, това не са герои, че това са кървави палачи и убийци. Жителите на Донбас разбраха това много по-рано, какво стана тогава? Украинската власт, която дойде с преврат, превзе Киев, те изпратиха военнослужещи в нарушение на Конституцията на страната и на Устава на Въоръжените сили на Украйна. Изпратиха ги да воюват със собствения си народ. Народът до последно, жителите на Донецк, Горловка, Славянск, те не вярваха, че украинските войници могат да стрелят по тях. Хората се събираха без оръжие, мирно, на митинги, както е прието в Европа, да, невъоръжени хора, с плакати излизат и искат нещо. Ние искаме да живеем, ние искаме да сме хора, ние не искаме да се кланяме на Бандера и на други фашисти, Хитлер не го обичаме и никога няма да го признаем за наш герой. Разбирате ли? А против тези хора украинската власт изведе войници и наказателни батальони. И до определен момент жените от Славянск, например, от блок-постовете, те отиваха и носеха минерална вода, сандвичи, на своите хора, които стояха там без оръжие и на украинските войници също, нашите жени хранеха украинските войници, те бяха гладни момчета, и изведнъж украинските войници започнаха от Карачун, възвишение до Славянск, да стрелят с артилерия, с оръдия, да разрушават родилни домове, училища, православните ни църкви, те започнаха да убиват хора. Всеки ден. Естествено, след това хората взеха в ръце оръжие. До последно никой не искаше да воюва. Никой не искаше да взема в ръце оръжие. Ние се държахме колкото можехме. Апелирахме към останалия свят, апелирахме към Киев, обяснявахме им, хора, хайде да се разберем с добро, после обявихме – ще проведем референдум и на него ясно да определим правилата на играта. Казаха ни – „не“. Или всички се предавате и ставате такива като нас или ние ще ви унищожим физически. В крайна сметка главната доктрина на днешна Украйна е – украинската територия е единна, украинската нация трябва да е единна хитлеро-бандеровска-шухевичевска, а онези, които живеят там, в Донбас, това не са украинци, това изобщо не са хора, тях ги разчовечиха, превърнаха ги в животни, нарекоха ги „ватенки“, „колорадски бръмбари“, какво ли не. И разрешиха да се убива. Убийството на жени и деца от Донбас, престана да бъде престъпление. Това стана подвиг. Военен подвиг за украинската армия. Когато украински летец бомбардира центъра на Луганск, кога беше…?

– Миналото лято…

– Да, миналото лято, след това, а преди това беше Одеса, където мирни хора, също с плакати, без оръжие, ги гориха и им чупеха главите, на тези, които падаха от горните етажи на Дома на профсъюзите, тях просто жестоко ги убиваха, като животни, разбирате ли. Това беше страшно. На това никой по света не реагира. Викаше Русия, викаше Донбас, викаше Новорусия, но за света това не беше интересно. Имаше поръчка, Украйна трябваше да се взриви отвътре, Украйна трябваше да стане нов Афганистан, Русия трябваше да влезе в този „Афганистан“ и да понесе огромни материални, най-вече, загуби. Да се руши икономиката на Русия. До ден днешен Русия се държи и не въвежда войски, не осъществява агресия и това е ясно защо. Защото ние не правим това, което иска от нас Вашингтон.

– Постоянно има обстрели по време на т. н. примирие – какво очакват обикновените хора от правителствата на Донецката република и на Луганската република? И от друга страна, какво мислят хората, които са на предната линия?

– Нека да започнем с хората, които са на предната линия. Всеки ден звъним, чуваме се с момчетата, те казват – „Сергей, разберете ни добре, ние нямаме търпение, разочаровани сме от действията на нашето ръководство, защото знаем точно, че Украйна придвижва въоръжения, тежка артилерия, реактивни системи – „градове“, „урагани“ „смерчове“, а ние изтегляме едностранно дори 80 мм оръжие, минометите си прибираме, ние сега сме на предната линия със стрелково оръжие и ние разбираме, че ако американците заповядат на Порошенко да настъпва, то нас ще ни пометат.“ Много са загрижени военните. А що се отнася до мирното население, мирното население категорично заявява – за всичко онова което украинската власт и украинския народ направи срещу нас, как ни мразеха само, ние въпреки че толкова години сме живели в една страна, като едно семейство, не искаме да виждаме тези хора заедно с нас в рамките на една страна. Ние не искаме Донбас да се върне в състава на тази фашистка Украйна. Може би, когато в страната няма да има фашистка власт, може би когато се появи конфедеративно устройство на бивша Украйна, тогава ще може да се говори. Вижте днес, премиерът на Сърбия отиде в Сребреница да почете заедно с босненците трагедията, която стана преди 20 години. Те го замерваха с камъни. Унижаваха го и го оскърбяваха, тоест, 20 години минаха след онази война, братска война, Югославия беше една страна…

– Да, на един език говореха…

– … и ето тези хора досега се ненавиждат. Днешната украинска власт направи много по-страшни неща, тя направо раздели родни братя и те се гледат сега през мерниците на автоматите си. Ето къде е бедата. Поне 50 години на това поле няма да расте нищо. Поне 50 години трябват, да се сменят две поколения, тогава може би тези хора ще могат да живеят заедно, в едно голямо евразийско пространство. Но не в рамките на унитарната държава Украйна, под черно-червеното знаме на ОУН-УПА, под знамената на Бандера, Шухевич и други нацисти.

– А какво стана с идеята за Новорусия? Има ли още възможности за осъществяването на този проект?

– Вижте, на практика, Новорусия, това е реалност, която съществува. Не имало никаква Украйна, когато се е появила Новорусия. Когато Екатерина Велика освобождава тези земи от ордите, бандите на номадите и са били създадени новорусийските градове, Херсонес, това е Херсон сега, Николаев с корабостроителниците, Одеса – това не са украински градове. Това изначално са градове на Новорусия. В това число и Донбас и Харков, Донецк, Ворошиловград, Луганск – това изобщо не са украински земи. Дори не са и малоруски земи. Това е Новорусия! И да се нарече Новорусия политически проект, това е невъзможно. Ето сега в Москва да допуснем, някой си мисли, хайде, да забравим за Новорусия, не й е времето. Но да се забрави може политически проект, може да се забрави за хора, които са искали да станат партийни функционери, политически лидери от този проект – Новорусия. Но не може да се забравят минимум 8 области – „Подковата на щастието“ от Харков до Одеса, това е всъщност историческата Новорусия и в нея живеят такива нормални руски хора, на които просто им блокираха главите американо-украинските медии, които ги зомбираха до такава степен, че най-страшният бандеровец – това е руският бандеровец. От украинците какво направиха сега? Политическа нация, не етническа, не културна дори, а политическа, тоест може да си евреин – чифутобандеровец, може да си руснак-бандеровец, може да е гръкобандеровец, ти ставаш украинец само затова, защото приемаш правилата на тази украинска игра. Това е. Човек започва да се срамува. „Простете ми, че съм руснак, че говоря на руски език, но аз съм украинец, аз съм бандеровец, искате ли да ви докажа? Ще убия десет свои руски братя, ще ги застрелям и с това ще докажа, че също съм бандеровец, също съм украинец. Едва преди десет години един мой познат от Евпатория, който сега е един от лидерите на партия „Свобода“, в Украйна, и беше комендант на Майдана, Игор Леонов, той тогава, защото го бях нарекъл бандеровец, в Симферопол на една акция, той се нахвърли върху мен с юмруци, оскърбен. Беше го обидило това ,че го нарекох бандеровец, вика – какъв бандеровец съм аз, аз съм украински патриот, аз съм украинец. Сега думата бандеровец не е обидна, това е също както в Америка преди 20 години, помните ли филма „Мис Конгениалност“, тогава лесбийки и хомосексуалисти казват, а може ли в ефир да се употребява думата лесбийка? Тогава е била обидна дума. Това беше в американски филм. А сега вече ЛГБТ е връх на човешкото общество. Ето така полека този прозорец на Овертон се разтвори и днес ЛГБТ това са най-достойните хора. В Украйна бандеровците, това са герои и достойни хора. Разбирате ли, нечовеци, изроди, стават елит на света. А нормалните хора се превръщат във „ватенки“, „колорадски бръмбари“ и други унизителни названия.

– Благодаря! Последен въпрос – ще се разраства ли конфликтът в посока на Приднестровието? И в този контекст, очаквате ли, това е сложен въпрос, разбира се, очаквате ли превръщането на украинската война в международна. Има ли признаци за това?

– Симптомите изначално бяха в това, че избягалият президент на Грузия, обявен за издирване в тази страна, престъпника, убиеца Михаил Саакашвили, устремно беше назначен за губернатор на Одеска област. И започва поредица от заявления, че Приднестровието е вредна територия, че ние сега заедно с Молдавия от две страни ще натиснем и ще ударим Приднестровието. Като знаем, че Саакашвили САЩ го държат на къс ремък и че той с лекота ще повтори онова, което направи с Цхинвал, Южна Осетия, обстрелваше го с ракети, ние прекрасно си даваме сметка, че от пръв сигнал Саакашвили може да даде команда за обстрел на Тираспол или други градове от Приднестровието, още повече, че там има военен контингент, миротворчески, руски военни. Успокоява това, че Саакашвили е само цивилен губернатор, не е военен началник, но от друга страна, ние виждаме, че провокациите продължават и надеждата е в това, Молдовската република, в лицето на ръководството й разбира цялата пагубност на това движение от страна на Украйна. И Румъния разбира, за Румъния е по-лесно днес да отхапе от Украйна, от Одеска област, Бесарабия, както отне от Украйна остров Змеини. Разбирате ли, Румъния си седи и, Игор Стрелков беше при мен в ефир и каза, че когато лъвът отива на лов, наоколо се въртят чакали и чакалите могат да се хранят с мърша, това, което не е изял лъва, чакалите притичват и разкъсват на парчета. Ето сега под формата на чакали могат да излязат младите европейски, натовски страни, Румъния, Унгария, Полша, които стоят и чакат – това което Русия не си прибере, „ние бързо ще дотичаме и парчета месо ще вземем за нас“. Те мечтаят за това, мечтата им е разбираема, но наглост и сили да тръгнат срещу Украйна, а още повече срещу Русия с война не им стига. Тоест, ако Украйна падне и бъде унищожена, нещо което Путин не иска изобщо, той иска да запази все пак Украйна, това е наша земя, славянска, не може да се позволи да загинат тук хората просто заради глупостта на киевските чиновници и подлостта на американското ръководство. Но ако Украйна падне, ще започнат да я късат на парчета от всички страни. И това също трябва да се разбира.

– Благодаря Ви! Благодаря Ви, че намерихте време и, надявам се, до нови срещи!

– До нови срещи, благодаря много, радвам се, че се запознахме!

Видеото на интервюто с Веселовски гледайте тук: http://www.ataka.tv

Източник: Алфа ТВ