Семейство се върна от Норвегия в Чечня поради страх, че ще загуби децата си

Семейство се върна от Норвегия в Чечня поради страх, че ще загуби децата си

Публикувано от:

Младо семейство от Чечня, емигрирало в Норвегия, за да се спаси от войната, се завърна в Грозни, за да не загуби децата си, съобщи РИА Новости. Окончателното решение семейството взело, след като станало свидетел как отнели детето на познати, заради това, че му извадили млечен зъб.

„Уморих се да живея в режим на очакване, да треперя при всяко чукане на вратата, уморих се от страха, че всеки момент могат да дойдат и да вземат децата ми под всякакъв измислен претекст“, разказва Карина. Тя има три деца на възраст от три до пет години и жената не си представя да се раздели с тях дори и за ден. А те, както всички деца, са палави и непослушни.

„Децата са си деца. Случва се всичко – могат да паднат, да се ударят, или не дай Боже, да им се появят синини. Тогава ще започне най-страшното. Ако всичко това стигне до „Барневарн“ (норвежката социална служба за защита на правата на децата Barnevern), те могат просто да вземат детето. После ти с месеци ще ходиш по адвокати и ще се опитваш да си го върнеш. Ако ти провърви – може и да успееш, иначе ще го загубиш завинаги“, разказва през сълзи жената.

Тя признава, че ако се е случвало детето да падне и да получи драскотина, не го е водила на детска градина и на разходка, а го е крила от останалите хора.

„Децата на мигрантите, особено на руските, са под постоянен контрол, в детските градини и училищата те през цялото време са разпитвани – как се държат с тях, дали не ги притесняват с нещо у дома? Твърде активното или прекалено спокойното дете също са обект на особено внимание. Децата невинаги разбират какво ги питат и могат да дадат утвърдителен отговор, който да се окаже присъда за родителите“, отбелязва още Карина.

Всички нейни деца са родени в Норвегия, но заявление за получаване на гражданство родителите, които имат разрешение за пребиваване в страната, нарочно не са подавали.

„Ние всеки три години удължавахме разрешението за пребиваване, но не сме подавали документи за получаване на гражданство, защото не искахме децата да бъдат граждани на тази страна“, пояснява Карина.

Тя подчертава, че ако децата са граждани на Норвегия, родителите на практика нямат никакви шансове да отстояват правата си върху тях в случай, че възникне някаква спорна ситуация. Руското гражданство се явява един вид гаранция за тях.

„В Ставангер (град в Норвегия) имаше случай, когато без уведомление на родителите от детската градина и училището са били взети две момченца – братчета заради това, че по-малкият отговорил утвърдително на въпроса дали ги бият вкъщи. Родителите изпаднали в паника и тичали по всички инстанции да търсят децата си. Едва на третия ден им казали, че те се намират в „Барневарн“. Родителите се обърнали за помощ към руското посолство, което изискало децата да бъдат върнати в семейството, обвинявайки организацията в отвличане. След това момченцата били върнати, но самите те разказали, че дълго време са пътували в автомобил, ферибот и хеликоптер, и изглежда е било планирано изобщо да не ги връщат“, разказва Карина историята, която се случила на нейни познати.

При това тя не може да си спомни нито един случай за деца, отнети от норвежки семейства.

На въпрос, защо социалните служби в Норвегия проявяват такъв интерес да вземат под опека децата на чуждите граждани, Карина отговаря, че „това за тях е изгодно“.

„Най-известната „Барневарн“ има неограничени права, дори и полицията не се намесва в дейността им, а те са щедро финансирани от властите. За всяко едно дете се отпускат огромни средства и затова те по всякакъв начин отнемат деца, това за тях е изгодно. Техни жертви са мигрантите, които по принцип не познават законите на страната, не владеят добре езика и нямат средства, за да наемат адвокат“, убедена е Карина.

Освен това тя смята, че в страната, в която са узаконени еднополовите бракове, са необходими деца, които да могат да бъдат осиновявани, а „откъде другаде да ги вземат, ако не от мигрантите“? Жената казва още, че семействата с по-големи деца не се сблъскват с подобни проблеми, тъй като „те не са интересни“ на социалните служби.

„Имаше дори случай, когато родителите на труден тийнейджър се обърнаха към „Барневерн“ за помощ, и помолиха да го вземат, но те им отказаха“, каза Карина.

Тя е убедена, че откъсването на децата от собствените им родители – това не е защита на правата им, както декларират европейските закони, а тежък стрес, който ще остави следа в психиката им за цял живот.

За 3 години в Норвегия са отнети 55 деца от руски семейства.