към МГУ, известният публицист и политолог Виталий Третяков оценява рисковете за съвременна Русия, ролята на Владимир Путин в най-новата история на стараната.
– Виталий Товиевич, безкрайното обсъждане на темата за възможния разпад на Русия напомня информационна война, щателно планирана и организирана.
Русия – от Балтика до Тихия океан. Карта РФ.
– Този въпрос трябва да се раздели на две части. Уви, за съжаление, постоянното пресилване на тази тема и в нашия печат, и в западния от някои експерти, журналисти, даже политици, несъмнено се явява елемент на информационна война против Русия. Това е първото.
Второто – необходимо е, обче, да се признае, че въпросът се повдига и от тези, които искрено са загрижени за действително съществуващите проблеми и заплахи, които могат да доведат до реазпада на Русия.
Ясно е, че последните действат от благородни подбуди и се стремят да привлекат вниманието на обществеността към въпросите за целостта на нашата Страна и заплахата от нейния разпад, защото искрено смятат, че властите не решават този
проблем. Уви, аз също смятам, че възможността и вариантът за разпадането и рухването на държавата остават. Това са моите искрени съжаления.
И затова, всяка публикация трябва да се разглежда отделно. Има автори и издания, където присъства искрена загриженост за съхраняване на целостта на Русия, тъй като умни и обективни хора, даже на Запад, не могат да не разбират каква катастрофа за цялата европейска цивилизация би представлявало разпадането на нашата страна.
Въпросът за гибелта на европейската цивилизация, в нейната западноевропейска част, днес стои много остро и в някакъв смисъл не по-малко остро в сравнение с възможния разпад на Русия.
И сега може да се постави този въпрос – и аз го поставям в своите изказвания и текстове – кое ще се случи по-бързо, самоунищожаването на европейската цивилизация в нейната западноевропейска част, в пределите на Европейския съюз или разпадането на Русия?
И защо ние не си помагаме един на друг, за да не се случи нито едното, нито другото? А единствено като се обедини, Европа може максимално, гарантирано да избегне това негативно развитие на събитията. Обединена Европа, аз наричам единството на Източна и Западна Европа.
Но, ако Русия се разпадне, то краят на западноевропейската цивилизация ще настъпи много бързо. С увереност може да се каже, че това ще стане в рамките от няколко месеца до няколко години. Всичко ще се случи от пет месеца до пет години.
Европейската цивилизация е единна при цялата борба вътре в нея. Тя е вековна. Великите западни държави винаги са се конкурирали с Русия. В това число, не са допускали да се установява съюз с Русия на тези, които са искали това. Най-много са се страхували от съюз между Берлин и Москва. И най-много са се страхували от това Лондон и Париж.
И в днешно време те продължават да се страхуват. В европейската цивилизация винаги е съществувало вътрешно съперничество. Даже в световните войни европейските страни са воювали една срещу друга. Но сега въпросът е за оцеляване на европейската цивилизация. Това трябва да се признае. И затова цялата тази глупост, която е била и същетвува и днес,трябва да се прекрати.
Какво означава разпадане на Русия? Руската власт напълно губи контрол, разпадайки се на много части, над цялото това гигантско евразийско пространство. Но след като тя губи контрол, някой го получава. Кой го получава?
Американците? Но какво могат те? Могат ли те да окупират такава територия? Те вече всичко, което могат и не могат, са окупирали и не знаят какво да правят по-нататък.
Западноевропейците ли? Но за това даже е смешно да се говори. Военната находчивост на западноевропейците вече се прояви. В частност, в Авганистан. Стоят там и охраняват един друг. Даже е смешно да се обсъжда.
Във всеки случай контрол над тази територия няма да получат нито европейците нито американците. Какво означава това? Това е краят на Западна Европа като християнска цивилизация, като европейска цивилизация. Абсолютен край. Гарантиран.
Ето над какво трябва да се замислят хората, които правят прогнози за неминуемото разпадане на Русия. Това трябва ясно да се разбира и да се отделя житото от плявата.
Едно нещо е, ако такива изказвания са констатация за обективно опасна тенденция, и съвсем друго нещо е, ако в ход са някакви инструкции и някакви изводи, предсписващи какво трябва да се прави, за да се ускори разпадането на нашата страна.
Европа може да оцелее само като се обедини. Гарантирано ще оцелее. А ще оцелее ли тя на части, е големият въпрос. Ако Русия рухне, Западна Европа няма да оцелее.
А ако Западна Европа се разпадне, Русия има шанс да оцелее. Между другото, ако Западна Европа се разпадне, то белите европейци ще побягнат в Русия. Част от тях ще бягат в Америка, а част в Русия.
И така Европейската цивилизация ще се съхрани в орязан вид. Получава се, че Западна Европа е заинтересувана в съхраняване на Русия, даже много повече, отколкото в запазване на Европа.
– Като причини на възможното разпадане на Русия се изтъква следното: икономика, основана на ресурсите, ендемична корупция, бюрокрация, безучастно общество.
– Путин е най-удачният, най-успешеният президент на страната, започвайки от Михаил Горбачов. И това е факт. При всичките грешки на Путин, той е най-успешният президент на страната от 1985 година. Путин, независимо дали се харесва на някой или не, но аз го харесам именно по тази причина, че той е направил за страната много повече положително, отколкото всички останали президенти взети заедно…
Русия е гигантска страна, с огромна, велика история. Страна, отстояла независимост в такива условия, които биха заличили от лицето на Земята всяка друга държава. Няма нужда да отиваме далече за примери.
Освен островната Великобритания, и то по силата на особеното географско разположение, цялата останала Европа беше завоювана от Хитлер в рамките на месеци, даже не за години. А някои страни паднаха и за дни.
А Русия – тоталитарната, авторитарната, с болшевиките е устояла и освободила цялата колаборационистка Европа. Можеше да я освободи и без помощта на американците и англичаните. Но те са нямали избор, трябвало е да се присъединят към нас.
Нашата гигантска страна не може да има причина за разпадане някаква тенденция. Трябва да има няколко тенденции и всяка от тях, вплитайки се да усилва другата.
Да, безусловно, благодарение на политиката, провеждана от Путин, Русия се отмести от тази пропаст, в която беше през 99-те години.
Защо беше избран тогава именно Путин? Ако тенденциите, започнали в началото на 90-те продължаваха да се развиват, то възмутените избиратели щяха да извлекат Елцин от Кремъл. Путин предотврати всичко това.
Можеше ли някой друг да реши проблема, стоящ тогава пред страната, по-добре?
Да, разбира се, някой друг би могъл. Но кой конкретно? Кой е този по-добрият? Имаше ли по-добри сценарии за развитието и управлението на страната? На хартия, възможно, е имало. Но къде е този човек, който можеше да ги реализира?
Президентът на Русия Владимир Путин и Патриарх Московский и всея Руси Кирил. Фото ИТАР-ТАСС.
От всички хора, известни на страната, имащи отношение към политиката, за които по принцип, могат да гласуват избирателите – аз много пъти съм говорил и писал за това – много малко са тези, които обладават необходимите качества, които, според мен, са нужни за спасяването на Русия. С увереност мога да назова само двама – това е самият Путин и Птриарх Кирил. Но, може ли Патриархът да стане Президент? Теоретично, навярно, може. А Практически?
По повод всички останали, имам дълбоки съмнения.
А фактът се заключава в това, че Путин изведе Страната от надвисналите опасности.
– Съществуват ли външни системни предизвикателства, заплашващи единството на нашата Страна?
– Крайно опасно за Русия е това, че Страната още по времето на Горбачов и особено в елцинските години, и днес това продължава, е поставена под юрисдикцията на Европейския съюз. Аз нееднократно съм писал за това и сега говоря, тъй като смятам, че това е много важно. Аз съм категорично против това, Русия да се присъединява под юрисдикцията на чужди страни.
Русия е твърде голяма страна и затова тя може да се съхрани като единна държава, само при максимален суверенитет. Малка страна, е разбираемо, така или иначе, попада под юрисдикцията на други по-големи и могъщи страни. Но гигантска страна, никога никой няма да поддържа, в качеството на сателит.
Тогава тя автоматично става васал на своя покровител. Външни, формални признаци на суверенитет могат да се съхранят. Но, ако сам не осигуряваш собствената си безопасност, а това върши някой друг, то за този друг не е важно кой е на власт в страната, на която е опекун, те трябва да вършат това, което им се нареди.
Нашата територия е толкова огромна, кой ще я охранява и пази? САЩ? Или Евросъюза?
За това, естествено, не трябва да има никакво членство в НАТО. Съвършено изключено. При случай, ние ще ги защитим. А ще ни защитят ли те – това е големият въпрос. Ясно е, че никой няма да ни защити.
А защо трябва да се присъединяваме към НАТО, ако те няма да ни защитават? Въпросът е, защо трябва да им даваме своите войници, за да охраняват техните граници?
– То ест, за запазване на единството е необходимо строго да се придържаме към курса на пълен суверенитет?
– Необходимо е с категорично решение да изведем Русия от всички под-юрисдикции на всякакви съдилища в Страсбур, ПАСЕ и всико останало. Трябва по-скоро да излезем от всички международни организации, в създаването на които Русия не е вземала участие. В това число и ОБСЕ, който вече е съвсем различен от този, създаден с участието на СССР…
Когато възстановим пълната юрисдикция над своята територия… тогава ще решаваме към кой си заслужава да се присединяваме.
От времето на СССР остава нерешен проблемът, започвайки от 1985 година, под название „реформа”, заимствайки от Запада всичко поред, независимо дали е подходящо за нас или не… Русия има собствени политически закономерности…
Повече от хиляда години Русия съществува като абсолютно независима държава, не подчиняваща се на никой..
В Европа съществуват само две държави, които са успели да запазят своята независимост – Великобритания и Русия. Сега Великобритания е васал и сателит на САЩ…
Суверенитет, независимост са едновременно и бреме. Но именно в тази система Русия се е превърнала в една от супердържавите в Света.
Действително, повечето от проблемите не са решени. Страната е заплашена от всякакви беди, даже от разпадане.
На този фон, не стихват воплите как всичко е ужасно, по-скоро да се замени Путин с някой друг, който ще въведе повече западни правила!
Това е заблуда! …От Русия ще черпят само нефт!
Не случайно образът на Сталин изниква непрекъснато. В дадения случай Сталин се представя като еталон. Човекът, който спаси страната. Но жертвите, които народът е дал са принизени…Народът е извън скобите.
Затова народът е за Путин.
Когато сме изправени пред екзистенциалния избор – да бъдеш или да не бъдеш, то погледите на масите се обръщат към силната личност, към силния политик…
Така е било във всички общества в историята. И вината не е на народа – това е вина на елита, защото за 20 или 25 години не демонстрира своите позитивни качества. Власт, пари, цялото национално богатство взеха в свои ръце…
Оттук и потребност в народа от лидер, който ще застави елита да работи в интереса на страната.
И накрая. Всички сме учили в някаква степен история. Чели сме исторически романи, отнасящи се за миналото на Русия. Но въпреки всичко е трудно да се проникне в съзнанието на обикновения човек от ХVIII–ХIХ век. Или на обикновения интелигент от ХIХ век. Но със сигурност може да се каже: «Никога не се е случвало да казват на руските хора директно: в случай на необходимост целият елит, болярите, князете, всички ще се вдигнат и ще заминат на Запад – в Париж, в Лондон».
А днес казват на хората всеки ден открито: «Ако нещо се случи, ние веднага ще избягаме». Народът знае, че така наречения елит просто ще го зареже. Изцяло. Какво може да бъде след това доверието към този елит? Той в прав текст казва – ние ще се махнем. Нашите самолети са готови, куфарите ни са приготвени, а целите ни богатства са изнесени зад граница.
Смешно е дори да си представим ситуация, при която в някоя чужда страна някой от политиците само да намекне, че при неудачни резултати от провежданите от него реформи, той ще замине. Още утре ще се лиши от постовете си!
Към американската система можем да се отнасяме по различни начини. Можем да я критикуваме, може да казваме, че тя е заплаха за мира, а можем и да я обичаме и да не казваме нищо подобно, а напротив, да я хвалим по всякакъв начин.
Но! Американският политически елит, въпреки вътрешните караници, въпреки корупцията, при целия негатив, който е там, ясно формулира националните интереси на САЩ, а след това също толкова ясно и последователно ги отстоява.
Човек от американския елит, който застане срещу националните интереси на САЩ, моментално ще бъде изхвърлен от елита. Той може да говори, да пише статии, да излиза по ТВ, но няма да има повече възможност да влияе на когото и да било. Ще го отстранят от действителните лостове на влияние.
Нашият политически елит иначе трактува националните интереси. Едни казват: ще влезем в НАТО. Други казват: не, не трябва да влизаме в НАТО. Това е само един от примерите.
Разбира се, не трябва да се влиза в никакво НАТО. Но в този случай аз говоря за друго. Пълен абсурд е, че в един елит се издигат напълно противоположни мнения.
Такива разсъждения има много. И още повече – в нашия елит може да има човек и дори група елитари, които не просто се ограничават с някакви отделни изявления, а директно действат против националните интереси. Това е очевидно. И при това продължават да остават в елита! Ето какво имаме на този етап. Ето до какво в този смисъл доведоха тези реформи. Но така не може да продължава много. Така страната наистина ще загине.
У нас много говорят за консолидация на обществото. Но всичко това са уклончиви думи. А обществото не е хомогенно, то не се състои от някакви си там човечета, които са равни по между си. То се състои от различни социални групи. Поне от елит, т.е. управляваща класа, и от управляеми – останалата част от обществото, която има по-малко власт, собственост и всичко останало.
Трябва ни не консолидация на обществото, това е твърде общо, извинете за тавтологията, а консолидация на елита около националните, правилно разбрани, в интерес на цялото общество и в интерес на страната ценности. А всички, които са против, трябва да бъдат изхвърлени от управляващото съсловие. От държавните постове – със сигурност.
Следващият необходим етап е консолидация на елита с обществото. Ето какво ни трябва. А не селските жители от един район да са консолидирани със селските жители от друг район.
Трябва Кремъл да се консолидира първо вътре в себе си, след това – с околностите му, а чак после – с руското общество.
Декан на Висшето училище за телевизия към МГУ, известен публицист и политолог Виталий Третяков