Руско-турската война –  Хаинкьойският проход

Руско-турската война – Хаинкьойският проход

Публикувано от:

Само руският войник  може да премине за

три дни и пренесе полски оръдия по толкова труден път.

Справедливостта изисква да се каже, че

българското опълчение ни най-малко не изостана

в преодоляване на трудностите.

 

Генерал И.В. Гурко

 

Ако погледнете на картата ще видите, че откъм Търново през Балкана минават един до друг два прохода: единият през град Елена (Търново, Плаково, Елена и Твърдица), а другият през Габрово (Търново, Дряново, Габрово и Шипка)

И през двата прохода може да се отиде в долината на река Тунджа…Необходимо беше да се намери такъв проход, който да позволи излизането в тила на неприятеля … Генерал Гурко поръча на княз Церетелев, който беше в Щаба и знаеше български, да разузнае дали няма някой път, макар и неудобен, по който може да се мине през Балкана. Княз Церетелев, когато беше на служба в цариградското ни посолство, бе пътувал миналата година през България заедно с комисията, която разследваше турските зверства.  Още тогава той бе минал през Балкана и отчасти проходите му бяха известни. По време на това си посещение той забелязал, че не всички проходи са нанесени на съществуващите карти и че има проходи, неизвестни дори на Турците. След като получил от генерал Гурко задача да събере група водачи, княз Церетелев започна да разпитва местните жители. Накрая един старец му разправил, че съществува Хаинкьойският проход и дори посочил българин от Плаково – хаджи Стоян, който може да води отряда. Наистина, Хаинкьойският проход е достъпен само за пешеходци и отделни конници, но беше удобен в това отношение, че намирайки се между еленския и Габровския проход, даваше възможност да се излезе в тила и на двата прохода. Пътят беше намерен, оставаше да се пристъпи към изпълнението на плана…

…Но колкото повече опознаваш руския войник, толкова повече изпитваш уважение и симпатия към него. Той умее да намери в себе си сили и способности , каквито никога не би проявил при обикновени обстоятелства. Представете си шепа хора, около 200 души в планината, където на всяка крачка може да се срещне многоброен неприятел, да бъдат обкръжени или избити от невидим враг, скрит зад камъните и храстите. Освен това, тези хора не трябваше да мислят за себе си – тяхна задача беше да направят път за други и ако трябва, всички да загинат…Обикновеният казак работеше наравно със скромния армейски офицер, който никога не се хвали със заслугите си. Ако нямахме вестници и кореспонденти, които съобщават само факти…някой Омир би възпял похода на тази шепа хора в цяла поема…

Рота на 2-ия Кавказски сапьорен батальон

…Сапьорите полагаха нечовешки усилия . Трябваше да къртят камъните , да ги бутат в пропастта, а след това да заравят дупките. Казаците всеки момент рискуваха живота си, можеха да полетят в пропастта и да се разбият на парчета. Цялата тази работа се вършеше при много трудни условия и с най-примитивни средства. Тъй като дивизионът – 200 души, предстатвляваше целия авангард на предния отряд, навсякъде където трябваше да се проправя пътят, хората слизаха от конете, десет души назначаваха за патрул, който да разузнае местността и да охранява отряда от внезапно нападение, а останалите 120 човека дружно се залавяха за работа с кирки, брадви и лопати, които носеха зад седлата…Въпреки тежкия труд и силната умора нямаше време за губене. Все по-високо и по-високо се издигаше по посока към превала черното знаменце с червения кръст, което търновки бяха ушили за дивизиона. Най-сетне на 30 юни  (12 юли) по пладне сапьорите достигнаха най-високата точка на прохода(4000 фута над морското равнище). Същия ден след кратка почивка те се спуснаха по южния склон и започнаха работа по пътя отвъд водораздела. Към полунощ на 1 (13) юли дивизионът спря на бивак на 15 версти от изхода на прохода, където 21-ви Донски полк го настигна, а на следния ден – и целият преден отряд на генерал Гурко. През цялото време на прехода конете не бяха разседлавани, хората лягаха да почиват, без да се събличат и без да изпускат от ръцете си оръжието и конете. Заспиваха гладни на голата земя под закрилата на тъмната нощ, която обгръщаше със студа си храбрите работници…

(М. Федоров, В Балканах, Дело под Уфлани, Русские ведомости, бр.191, 31. VII. (12. VIII) /Репортажи за освободителната война 1877-1878/

…Три дни преди пристигането на великия княз в Търново, генерал Раух заминал напред с 200 казаци за тази цел, като взел със себе си български водачи. Без да дочака да разузнае прохода до края, той веднага се заел с подготовката му , за да може през него да премине артилерията…Най-интересното от всичко, което дава ясна престава, че местното население се отнасяло към русите като към приятели е следното: въпреки, че тези 200 казаци са работили три дни по този път, заедно с български селяни, които идвали и си отивали  свободно от мястото, където се провеждала поправката на пътя, до турците не дошла и дума , че има руси в този район, нито пък някакъв намек,  че русите се опитват да преминат през прохода. Турците даже пратили три батальона от Казанлък за Сливен, за да усилят позицията пред този град и тези три батальона преминали покрай село Хаинкьой един ден преди русите  да излязат от Хаинкьойския проход. Тези три батальона трябвало да бъдат точно тук, ако са знаели предварително за форсирането на този проход от русите и те биха могли да предотвратят успеха на това руско действие. Въпреки, че почти цялото българско население  от една дузина планински селца знаело, че русите са в този проход, не се намерил нито един човек, който да съобщи това на турците. Това е голямо предимство на една армия, която действа между приятелски настроено население…

…Княз Церетелев, който се бе отличил много през време на преминаване на прохода и на когото трябва да се признае заслугата не само, че е открил прохода, но също и че е водил и насочвал авангарда на отряда през прохода, че се е движел напред постоянно с един или двама българи и е реконгносцирал пътя много по-напред, дори и от авангарда на колоната. Той даже се преоблякъл в дрехите на български селянин и отишъл напред пеша, загрижен да разбере дали пътят е наистина проходим , преди цялата колона да премине през него и да не би да е само козя пътека, по която не би могла да премине артилерията. Той бе първият човек от руската армия , както и конят му, които преминаха през върха на прохода и първият, който открил дефилето при с. Хаинкьой. Дипломатът-княз, който останал войник …

Macgahan. The War correspondence of the “Daily News”. T. II. Leipzig, 1878, p. 76-97//Репортажи за освободителната война 1877-1878/