Руско-турската война – Участие на полски войници за освобождение на България

Руско-турската война – Участие на полски войници за освобождение на България

Публикувано от:

Проф.Станислав Виех: Участие на полските войници (наборници на Полското кралство) в борбата за освобождeние на България и отзвук от Руско-турската война в Полша

Руско-турската война предизвиква голям интерес сред полското общество… Участието на полски войници в Балканската война само повишава интереса към нейното развитие и последствия.

Една победа на Русия също би помогнала за подобряване положението на поляците. Такива надежди изказва преди всичко лагерът за споразумение с Русия, който представлява интересите на богатите земевладелци, аристокрацията, буржоазията и част от интелигенцията. Победата на Русия би могла да откъсне поляците от идеята за въоръжена борба срещу врага, а участието на наборници на полското кралство в Руско-турската война би могло да накара Русия да даде по-големи национални свободи на поляците…

Полският меморист и журналист Ян Гжегожевски твърди, например, че: „почти половината от тогавашната руска армия, според великия княз Николай [главнокомандващ на руската армия], се състояла от поляци, както войници, така и офицери“… Според полските историци Мечислав Танти и Януш Войташик броят на полските войници в редиците на руската армия може да се определи на около 35-50 хиляди…

Към този състав от 30-35 хиляди трябва да се добавят и запасняците, мобилизирани през ноември 1876 г…След добавяне на 17 хиляди запасняци от полското кралство се оказва, че в руско-турската война участват около 50-55 хиляди поляци.

Предвид системата за разпределяне на полските наборници към определени окръзи и части на руската армия може да се каже, че войниците от полското кралство, без да се смятат военните дейности по море, участват във всички големи военни операции, провеждани от руската армия на придунавския и кавказкия фронт. Например, наборниците от варшавска губерня са зачислени предимно в Девета пехотна дивизия. Под командването на генерал Николай Светополк-Мирски участват в превземането на турските укрепления в района на прохода Шипка и в обсадата на Плевен. Наборниците от губерня Киелце в по-голямата си част са зачислени към 31-ва пехотна дивизия и участват под командването на генерал Николай Н. Велиаминов в обсадата на Плевен – щурмувайки турския редут край село Гривице, а след това, при прехвърлянето на същата дивизя под командването на генерал Йосиф Гурко, участват в зимната операция по преминаването на Балкана и взимането на София. Подобен маршрут като на 31-ва пехотна дивизия правят и наборниците на полското кралство, служещи в Трета лейбгвардейска пехотна дивизия, воюваща край Плевен и Балкана. Подобни примери са многобройни.

…Могат да се намерят описания за проявени героизъм и саможертва на полски войници. Иван Возовски в своята брошура, предназначена за войниците, описва героизма на Станислав Станкевич от Девета пехотна дивизия. В мирно време, в сравнение с други войници, той не се отличавал с нищо хубаво, а по-скоро с негативно. Така че никой не очаквал, че по време на една от битките Станкевич ще излезе сам пред руската линия и ще обстрелва противника, а в почивките, необходими за охлаждане на оръжието, ще стои с изпъчени гръди пред турците и ще ги ругае. Включително и Николай Игнатиев, който не се радва на положителна слава сред поляците, споменава в едно от писмата си как един полски войник прострелял турски полковник и искал да го вземе в плен. Този полковник също се оказал поляк на служба при султана, който – като разбрал, че си има работа със сънародник – го упрекнал, че служи на московците и го уверил, че ще му помогне и подкрепи, ако премине на турска страна. Тогава войникът безмилостно забил щика си в турския офицер, в лицето на когото виждал единствено враг…

Много от офицерите-поляци заемат високи командни постове. Началник на щаба на Дунавската армия е бил генерал Артур Непокойчицки, а в състава на генералите, участвали във вземането на най-важните стратегически решения, били Кажимиеж Левицки, Марчин Кушевски и Миколай Масалски. Не липсват и офицери, командващи войските на бойното поле. Например, в едно от най-изявените военни формирования – Девета пехотна дивизия, една от бригадите се командвала от генерал Игнаций Борейша, а командири на полковете били полковниците Александър Липински и Едвард Жижински. Четвърта стрелкова бригада, която изиграла ключова роля в овладяването на Шипка, се командвала от полковник Адам Квиечински…

Тези, които се връщали от войната, били чакани с нетърпение…Един полицейски доклад описва по следния начин посрещането във Варшава на завръщащия се от войната Волински полк. „На 25 август [1878 г.] във Варшава влезе първият полк войници, завръщащи се от войната [турската]. Посрещането на Волинския полк, който в продължение на 15 години беше разположен в полското кралство, надмина всички очаквания. Огромна тълпа се стече по улиците […] Виковете „ура” не спираха, […] войниците и офицерите бяха обсипавани с венци и цветя…

Проф.Станислав Виех (Университет „Ян Кохановски” гр. Киелце)

 

Източник:

http://sofia.msz.gov.pl/bg/bilateral_cooperation/history_bulgarian_polish_relations/participation_polish_soldiers