Руско-турската война – Свищов-първият лъч на бъдещата свобода на България

Руско-турската война – Свищов-първият лъч на бъдещата свобода на България

Публикувано от:

«Само тук, в Свищов , където е извършено преминаването и се е водело сражението на 15 (27) юни, може да бъде оценен подвигът на руските войски. Но независимо от мъжеството, проявено от младите войници този ден, форсирането можеше  да не успее, ако не беше хитростта, с която бе подготвено и замаскирано  до последния момент от русите. Турците бяха заблудени и ловко изиграни. Те никога не са предполагали, че русите ще имат достатъчно смелост да извършат на това място преминаване и да се катерят по този отвесен бряг… Тази важна победа ни даде възможност да се утвърдим отвъд Дунав и да пренесем театъра на военните действия в България…». – Д. Гирс, Письма с Дуная, Северный вестник, бр. 63, 2(14) VII – РЕПОРТАЖИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877 – 1878.

Окончателно да се избере мястото за предстоящото преминаване на главните сили,  на руското командване са помогнали разузнавачите българи – Енчо Георгиев, Живко Нешов, Христо Бръчков и др., които през юни тайно преминали Р. Дунав и събрали сведения за търските сили. Тази информация е била изпратена на румънската страна на Дунав , с помощта на пощенски гълъби от още един разузнавач, работил като пекар в Свищов – Величко. Самият Величко и неговият помощник – разузнавачът Христо Бръчков по- късно стават лоцмани на  руските понтони при преминаването в нощта на 14 (26) срещу 15 (27) юни.Трябва да се отбележи, че дълго време преди началото на войната,  руското командване е отделяло голямо внимание на военното разузнаване в България като място на бъдещите военни действия с Турция.  Неоценима помощ са оказвали българските патриоти… По-късно турският историк Изет Фуад-паша, сам участник в Руско-турската война 1877 – 1878г. признал: „Против нас бяха не само страшната армия на руския цар, но и българите, които – и с това всеки лесно ще се съгласи – в значителна степен са съдействали  за настъплението на руснаците…Самите руснаци, при съдействието на българите, които на лодки са преплували Дунав, постоянно са имали сведения за нас

„Не е възможно да се опише радостта на населението. ..Жителите са така щастливи, така весели, като че ли е настъпил светъл празник. Всеки ден бият камбаните. Когато на 27 юни за пръв път се разнесъл звънът на камбаните, жителите на Свищов възторжено казвали: „Удари часът на нашето освобождение!” Трябва да се отбележи, че една година преди това турското правителство забранило да се бият камбаните и християните се призовавали в храма с удари върху дъска. Най-голяма радост изразяват жените и девойките. По време на пребиваването на Императора в Свищов, те се накичили  с цветя, изплели венци, направили букети и ги хвърляли пред него, когато минавал…” – Русский мир, бр 176, 2/14 VII (От виенския вестник «Ди пресе»)- – РЕПОРТАЖИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877 – 1878.