Руско-турската война – Никола Корчев и Самарското знаме, живот героичен и за пример!

Руско-турската война – Никола Корчев и Самарското знаме, живот героичен и за пример!

Публикувано от:

Един от спасителите на Самарското знаме Никола Корчев е поредният голям (не само на ръст) български опълченец, комуто дължим почит и преклонение. Никола Корчев е роден през март 1836 г. в село Горна Диканя, Самоковско. Бил едър човек, много висок – около 2.10 м, с буен и непокорен нрав.
Жени се млад, на 19 години, за мома от Долна Диканя.
Корчев е заможен, негова е воденицата в селото на съпругата му.
Една нощ през 1872 г. в дома му влизат двама турци и гонят мъжете, за да останат само жените. Никола и баща му се престорват, че тръгват, но се връщат и убиват турците. Казват, че тази история е послужила на Вазов при писането на „Под игото“.
После мъжете взимат семействата си и бягат към Самоков.
Тук започват работа в ковачниците. Но Никола все така не търпи неправдите. Една нощ влиза в дома на гръцкия владика – Лудия Матей, изнася го навън и му сочи пътя за Гърция, като му заръчва да не се връща. И пак е принуден да се крие от властта. Приютяват го в домовете си будни българи, докато решава да замине за Цариград.
В столицата на империята Никола Корчев постъпва на работа в Барон-Хиршовата железница. Става локомотивен машинист и е първият български железничар. Докато кара влак по линията Русе – Варна, на няколко пъти с него пътува Левски, скрит във вагона за въглища и дърва.
На един Трифон Зарезан Корчев и съпругата му – тогава бременна, излизат на мегдана да празнуват. Един турчин обаче закача жената и Никола го напада. После бяга в Букурещ.
Тук се свързва с българските емигранти. Включва се в Опълчението – в Трета опълченска дружина, под командването на подполковник Калитин. От Плоещ тръгва по пътя на Самарското знаме….

На 19 юли 1877 г. Сюлейман паша нападнал Стара Загора. Българските опълченци получават своето бойно кръщение в последвалото неравно сражение.

В сражението край днешното село Енина, Казанлъшко, загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин.

Картинки по запросу Самарское знамя в картинах

Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой. Никола Корчев с тялото си защитава подполк. Калитин, получавайки 11 рани. Когато вижда, че командирът пада, пронизан от щикове, Корчев грабва Самарското знаме, успява да го наведе ниско и го дава на едно момче – Черногорчето. Това момче спасява знамето, изнасяйки го от полесражението. За подвига си Никола Корчев е награден с орден за храброст „Св. Георги“ IV степен.

След Освобождението опълченецът се мести да живее във Варна със съпругата си и сина им Иван. Тук се ражда вторият им син – Атанас. Живеят в голямакъща в центъра на града. Никола Корчев се занимава със строително предприемачество.И тъй като бил много уважаван от всички, те го тачели наедно с капитан Петко Киряков- Петко Войвода, издействал един много хубав градоустройствен план за стария център на Варна.
Бунтовният нрав обаче го кара да се опълчи и срещу Фердинанд. Хваща юздите на конете му и му казва, че за един предател, който не работи за каузата на българите, а гледа личните си интереси, няма място в България. Заради това не му отпускат поборническа пенсия. Семейството преживява само с пенсията на съпругата му и с това, което е изкарал синът им Иван, завършил в Швейцария инженерство.
През 1902 г. на връх Шипка се състоят грандиозни тържества във връзка с 25-годишнината от Шипченската епопея. Тогава е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, поканени са всички живи опълченци. Самарското знаме е в ръцете на спасителя си – Никола Корчев.
Художникът Ярослав Вешин, който присъства на юбилея, е впечатлен от достолепния знаменосец. След години му праща телеграма, че иска да го нарисува със знамето в ръце.
Корчев обличал парадната опълченска униформа, отивал до двореца и оттам, съпроводен от гвардейци със знамето, тръгвал към ателието на художника. Софиянци по улиците го приветствали и му ръкопляскали. Рисуването продължило 4-5 месеца. Често присъствал и Вазов и разговарял с опълченеца, разказват близките.
Никола Корчев умира на 29 август 1921 г.На погребението му се стича цяла Варна. Погребан е с военни почести. При преместването на варненските гробища през 1938 г. синът му Иван събира костите му в сандъче и ги предава в храма костница на Шипка, където почиват и днес.

Наследниците на дядо Никола Корчев предават всички материали, с които разполагат, на Националния военноисторически музей. Сред тях са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевски кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много снимки на опълченци.�

http://didanov.blog.bg/history/2015/11/09/nikola-korchev-i-samarskoto-zname-jivot-geroichen-i-za-prime.1405798