Руските староверци в Румъния – липовани

Руските староверци в Румъния – липовани

Публикувано от:

В делтата на великата европейска река, на територията на Румъния, Украйна и Молдова, днес, както и преди 300 години, живеят необикновени руснаци, говорещи на староруски език и изповядващи православие от стария обред. Предците на руските липовани са руски схизматици или староверци, които са напуснали Русия под заплахата от гонения. Те са били противници на църковните реформи на патриарх Никон, който през 1652 година приема решение за изменения в църковните книги и внася някои промени в обреда в съответствие с гръцкия канон. През 1667 година из цяла Русия започват гонения срещу последователите на стария обред, в символ на който се е превърнало кръстенето с два пръста. Староверците били официално обявени за еретици и анатемосани. Най-известните борци срещу реформите са били протойерей Авакум, написал своите знаменити Жития, и болярката Феодосия Морозова, изгорена на кладата и увековечена в знаменитата картина на Василий Суриков. Староверците са се спасили с бягство от жестоките преследвания. Те бягали към Дон, Кубан, Сибир, Далечния изток, взели със себе си най-важното — богослужебни книги и икони. Тези древни икони се предават от поколение на поколение във всяко староверско руско семейство.

19-1(6)ruski lipovani v Rumyniq

През 20-​те години на XVIII век първите групи староверци се заселили в слабо населената делта на река Дунав. По-късно тук от Дон се преместили казаците-староверци от армията на Игнат Некрасов, които се присъединили към липованската общност. Тук, далеч от царската власт и от турската администрация на тогавашната османска провинция Добруджа, липованите (смята се, че етнонимът идва от думата „липа” или от топонима Липовци, където някога живели предците на преселниците) относително спокойно можели да съхранят своите религиозни вярвания и традиции. Въпреки трудните житейски условия, упоритите жители на делтата били готови да понасят глад, пожари и епидемии, само и само да им бъде позволено да се молят така, както са го правели прадедите им. И в наши дни те продължават да говорят на своеобразен руски език от XVII-​XVIII век. Както и други руски староверци, липованите се отличават с трудолюбие, стремеж към подреденост, точност, добра работа и честност, негативно отношение към алкохола и цигарите. Мъжете липовани не си бръснат брадите, носят ризите си незагащени, обезателно с колан, а националната носия (сарафан) си остава неизменната пасхална женска премяна. Единствено при староверците се среща т.нар. лестовка — своеобразен вид броеница, която се прехвърля от молещия се. Сред липованите са съхранени допетровските обичаи на руската сватба, Масленица (Сирна неделя), Коляда и своеобразни църковни празници. Основният пазител на тези традиции, разбира се, е църквата, където се водят служби на староруски език. Към храмовете има летни училища, които допълват образованието на тези румънски училища, в които децата на липованите ходят по време на учебната година. Общо в Румъния (северозападна Добруджа, град Тулча, Сулина, Констанца) живеят около 30 хиляди липовани. Смята се, че именно руските староверци са съумели да запазят възможно най-добре автентичното Православие. Едно от основните различия между нас и руските староверци е начинът да се ограждаме с кръстно знамение. Ние го извършваме с три пръста, а те с ДВА. Точно така са се осенявали всички свети Отци. Основното противене на руските староверци е реформата на патриарх Никон и новият богослужебен превод. Този превод е ужасен и познава дори кощунствени изрази. Това е осъзнал дори св. Теофан Затворник, който бил противник на староверието. Руски староверци живеят и в съседни области: украинската Одеска област (Килия и Вилково), Молдова (района Кагула), България (Южна Добруджа — Казашко и Татарица), а по неофициални данни броят им в делтата на Дунав е около 100 хиляди човека. Общността на руските липовани в Румъния (официално наричана диаспора) е официално призната през 1990 година, тя установява взаимоотношения с руските държавни структури, издава в. „Зори” и списание „Китеж град”.

В Санкт Петербург на VII Международен младежки форум на сънародниците, който се проведе в началото на август, имах щастието да се запозная с млад представител на руските липовани в Румъния Валентин Филат, който с радост даде интервю за в. „Русия днес — Россия сегодня”.

19-1 Valentin Filat

– Валентин, разкажете повече за себе си и това, което представляват руските липовани в Румъния.

– Представител съм на руските липовани в Румъния. Също така съм ген.-секретар на младежката асоциация на руските липовани, която е част от диаспората. Председател съм на комисията по етика и дисциплина на общността на руските липовани в Румъния. По професия съм инженер-строител. Общността работи в областта на руската култура, руския език на територията на Румъния и разбира се, нашата вяра, тъй като историята на руските староверци най-вече е свързана с вярата. Нашите предци са напуснали Русия именно заради вярата. Досега те успяха да съхранят вярата, културата и езика, да се надяваме, че и в бъдеще нашите наследници ще ги пазят. Нашата дейност представлява организиране и провеждане на различни мероприятия, разбира се, отбелязваме руски празници, като Масленица, Нова година, 9 май, Деня на Русия, Деня на славянската писменост, Пушкински ден, провеждаме дни на руската култура, а също фестивал на руската поезия. Тази година в началото на октомври за първи път ще се проведе фестивал на църковни византийски песнопения.

– Какво е за липованите вестник „Зори” и списание „Китеж град”?

– Вестникът ни свързва. Той излиза веднъж месечно и в него се отразяват всички събития и мероприятия в местните общини, а също официални срещи и съвместни мероприятия с турската и украинската диаспора. Също така, централната община в Бухарест също провежда съвместни мероприятия. Така например, наскоро се проведоха футболни срещи между представителите на различните диаспори. В това събитие първо място заеха руските липовани, и тук искам да кажа, че ние сме руснаци и като всички руснаци обичаме да бъдем първи. Вестникът „Зори” е двуезичен на руски и на румънски език. Първият брой се появи през ноемрви 1990 г., същата година след основаването на общността на руските липовани на 14 януари, на Нова година. Интересно е и създаването на името на вестника. ”Зори” — Зора, защото нашите професори руски филолози цял ден се чудеха как именно да нарекат вестника и така се чудили чак до ранна сутрин и някой от тях забеляза и възкликна „Зора!”. Името на вестника само си е дошло някак и така си остана. И наистина, този вестник е много важен за нашите староверци, те го очакват всеки месец с нетърпение като зората, надеждата, нещо добро. Освен това, днес вестникът е нашата визитка за всички междуетнически организации в Румъния, както и визитка за другите държави в това число и Русия. Всеки месец ние изпращаме в посолството в Москва няколко броя, а те оттам нататък го разпращат. „Китеж град” също излиза веднъж месечно.

– Сътрудничите ли с Русия? Кой ви помага за всичко?

– Преди всичко ни помага държавата Румъния. Спонсорират се много наши проекти и мероприятия. Сътрудничим и с руски организации като „Россотрудничество” и т. н.

19-1(2)ruski lipovani v Rumyniq

– Как руските липовани са запазили своята идентичност, култура, вяра, език?

– Преди всичко руските староверци са запазили не толкова култура, колкото вярата, а съответно с нея се е запазила и културата и езикът. Нашите предци са напуснали Русия заради вярата си и не след дълго след преселението си в Румъния са започнали да строят църкви. Те не са дошли образовани, знаете че до XVII век Русия не е имала силна образователна система. Та във връзка с това, нашите предци са били обикновени християни, вярващи в Бога и единствената им цел е била да запазят тази вяра. Разбира се, това им се отдавало твърде сложно: първо, защото са били чужденци, второ, заради политическата ситуация. Защото Румъния тогава все още е била на княжества молдавски, бесарабски, румънски. Първите руски староверци са се заселили в северна Румъния и в Добруджа, която е принадлежала на Османската империя. Предвид това, че сред староверците е имало много казаци некрасовци, Османската империя ги е признала и им дала възможност да строят села и, разбира се, църкви, защото без църкви те не биха могли да живеят. Вярата им бе дотолкова силна, че когато са бягали от Русия, тъй като не могли да вземат със себе си църквите, те взимали със себе си всичките необходими неща от олтара и в специални преносими умалени олтари са провеждали богослужения по пътя си към новите земи. Това се е правило навсякъде — в полето, в гората, навсякъде, където те спирали, защото църковните празници се отбелязвали задължително, независимо къде се намирали староверците. Интересното е, че във всяка стара староверческа църква в Румъния има древни икони и богослужебни книги, написани преди църковната реформа на патриарх Никон през XVII в. в Русия, които нашите предци са взели със себе си. Тези църкви са исторически паметници, защото са били построени много отдавана, а държавата не само ги признава, но и помага със средства за ремонт, което е много важно да се подчертае. Богослуженията в нашите църкви се извършват на църковно славянски език. Относно признаването на стария стил в Румъния, то този процес е бил много дълъг и сложен. Но, през времето на Втората Световна война, Румъния призна стария стил, християнската, православната ни вяра и църквата ни, тогава самият румънски крал Михай I е подписал указа. До тогава обаче, молбите са били многократни, но не намирали положителен отговор.

19-1(5)ruski lipovani v Rumyniq

– Имате интересни староверски кръстове..

– Да, имаме издигнат в средата на Дунава 10– ​метров староверски кръст, където идват хора да се помолят или просто да поседят. Той се намира в с. Новенькое (Гиндерешт рум.), където съм роден, то се намира на 80 километра от Констанца. Само две села има в Румъния, в които живеят само руски липовани. Например в Новенькое живеят 2700 руски староверци, сред тях имаме 3– ​ма румънци, но вече знаят руски език и общуват с нас и на руски. В момента строим още един такъв кръст, който ще се намира доста далеч от първия. Той ще се намира в другото село, където живеят само руски староверци липовани. Това село е на север, на 1 километър от Украйна. Именно там в Украйна, буквално на разстояние от 1 километър от този кръст се намира нашият духовен център в с. Белая Криница, там е манастирът и митрополията, действащи още преди Първата Световна война. И всеки от нашите руски липовани мечтае поне веднъж в живота да отиде там и да се помоли. И тук държавата много ни помогна, защото да се строи на 5 метра от граничния пункт е нещо твърде сложно. Освещаването на кръста се състоя на 27 септември на Въздвижение на Светия Кръст Господен, а официалното откриване е на 4 октомври, заедно с откриването на първия фестивал на църковното песнопение, в който участват 150 души. Както на всяко наше мероприятие ще прозвучи химнът на Румъния, а след това по традиция и химнът на руските липовани в Румъния…

[embedyt]http://www.youtube.com/watch?v=SqIPc12iMTQ[/embedyt]

С Дона, Севера, Кубани,

С давних смутных тех времён.

Староверы – христиане Уходили за кордон.

Дом родной, родные дали,

И российские края

Оставляли, покидали,

От расправы уходя.

Веря в силу непростую

Древнерусского креста,

Покидали Русь святую,

Славя Господа Христа.

За подводами подводы Шли,

скрываясь за холмом,

Призрак веры и свободы

Ждал их там за рубежом.

Незнакомые просторы

Их встречали каждый день.

Обходя посты, дозоры,

Шёл дух русских деревень.

Небом данная дорога,

Их к Дунаю привела.

Где раздался в храме

Бога Первый звон колокола.

И с тех пор места мы эти

Полюбили всей душой.

И роднее нет на свете,

Чем наш край, наш край родной.

Нас с тех пор ещё прозвали Липованами земли.

Здесь, уже в другой морали,

Мы рождались и росли.

Но в груди бывает больно,

На восток когда молюсь.

И шепчу тогда невольно:

“Нас прости, родная Русь!”