Русия се превръща в световен фактор

Публикувано от:

Запад­ната про­паганда, отра­зя­ваща съби­ти­ята в Украйна, има две основни цели. Пър­вата е да скрие, да отвлече внима­ни­ето от ролята, която Вашинг­тон изигра за сва­ля­нето на демо­кра­тично избра­ното укра­ин­ско пра­ви­тел­ство. А вто­рата — да демо­ни­зира Русия.

Източник: „OpEdNews​.com”, САЩ

Исти­ната е известна, но тя не е нужна на запад­ните елек­тронни и печатни медии. Пре­хваща­нето на теле­фон­ния разго­вор между заместник-​държавния сек­ре­тар Вик­то­рия Нуланд и аме­ри­кан­ския посла­ник в Украйна Джефри Пайет показва как двама заго­вор­ници обсъж­дат коя от вашинг­тон­ските мари­о­нетки да напра­вят „наш човек” в новото кук­лен­ско пра­ви­тел­ство. Друг пре­хва­нат теле­фо­нен разго­вор — между естон­ския мини­стър на външ­ните работи Урмас Пает и шефа на външ­нопо­ли­ти­че­ското ведом­ство на Евро­съюза Кет­рин Аштън говори за подо­зре­ни­ята им, че снайпер­ският огън по хората от двете страни на про­те­ста е открит от онези участ­ници в конфликта, които са под­крепяни от Вашингтон.

Когато през 2004 г. Вашинг­тон орга­ни­зира оран­же­вата рево­люция, а тя не можа да хвърли Украйна в прегръд­ките на Запада, САЩ, спо­ред Вик­то­рия Нуланд през след­ващите десет години са вложили в Украйна 5 млрд. долара. Тези пари са били за поли­тици, подгот­вяни от Вашинг­тон, както и за непра­ви­тел­ствени орга­ни­за­ции, занима­ващи се с вапро­сите на обра­зо­ва­ни­ето, бор­бата за демо­крация и пра­во­за­щитна дей­ност, а на прак­тика игра­ещи ролята на пета колона на Вашингтон.

Когато пре­зи­дентът Яну­ко­вич, оце­ня­вайки плю­со­вете и мину­сите на пока­ната за при­съе­ди­ня­ване към ЕС, я отхвърли, Вашинг­тон вкара в бой сво­ите добре финан­си­рани непра­ви­тел­ствени орга­ни­за­ции. В Киев започ­наха про­те­сти, участ­ниците в които искаха от Яну­ко­вич да промени своето реше­ние. Това бяха мирни про­те­сти, но скоро на улиците се появиха ултра­наци­о­на­ли­сти и нео­наци­сти — тогава започна наси­ли­ето. Иска­ни­ята на про­те­сти­ращите се проме­ниха. Сега те насто­яваха не за член­ство в ЕС, а за сва­ляне на Яну­ко­вич и него­вото правителство.

Настъпи поли­ти­че­ски хаос. Вашинг­тон постави на власт мари­о­нетно пра­ви­тел­ство, като го пред­стави като бореща се с корупци­ята демо­кра­тична сила. Но ултра­наци­о­на­ли­стите и нео­наци­стите от „Десен сек­тор” започ­наха да сплашват и чле­но­вете на мари­о­нет­ното пра­ви­тел­ство, съз­да­дено от Вашинг­тон. Реаги­райки на запла­хите, мари­о­нет­ките на Вашинг­тон започ­наха да отпра­вят заплахи по адрес на рус­ко­е­зич­ното насе­ле­ние на Украйна.

Някои обла­сти на юг и на изток в стра­ната са бивши руски тери­то­рии, които съвет­ски лидери са вклю­чили в състава на Украйна. Ленин при­съе­ди­нява към Украйна руски тери­то­рии в първите години на Съвет­ския съюз, а през 1954 г. Хруш­чов й пре­дава Крим. Хората от тези обла­сти, разтре­вожени от унищожа­ва­нето на съвет­ските военни мемо­ри­али, издиг­нати в чест на осво­бож­де­ни­ето на Украйна от Чер­ве­ната армия, от отмя­ната на рус­кия език като офици­а­лен, както и от напа­де­ни­ята над рус­ко­е­зич­ното насе­ле­ние в Украйна, започ­наха про­те­сти. Крим гла­сува за неза­ви­симост и се обърна с молба за при­съе­ди­ня­ване към Русия. Същото напра­виха и Донецка и Луган­ска област.

Вашинг­тон, него­вите мари­о­нетки от ЕС и запад­ните медии отри­чат, че гла­су­ва­нето в Крим, Донецк и Луганск е искрено и спон­танно. Вашинг­тон дори твърди, че рефе­рен­думът е орга­ни­зи­ран от рус­кото пра­ви­тел­ство с помощта на под­купи, заплахи и при­нуда, че Русия е осъще­ствила акт на нахлу­ване и анек­сия в Крим.

Това е нагла лъжа и чуж­де­стран­ните наблю­да­тели знаят много добре това. Те обаче нямат право на глас, докол­кото запад­ните медии при­над­лежат на вашинг­тон­ското Мини­стер­ство на про­паган­дата. Дори някога гор­дата Би Би Си лъже в инте­рес на Вашингтон.

САЩ пре­успяха в сво­ите обяс­не­ния на укра­ин­ската криза, като взеха тази дей­ност под своя твърд кон­трол. Той лепна ети­кети „теро­ри­сти” на хората в Крим, Донецк и Луганск. За раз­лика от тях укра­ин­ските нео­наци­сти бяха издиг­нати в ранг „чле­нове на демо­кра­тич­ната коа­лиция”. Още повече пора­зява фактът, че нео­наци­стите са нари­чани „осво­бо­ди­тели” на про­те­сти­ращите обла­сти от „теро­ри­сти” в укра­ин­ските медии. Явно русофоб­ските нео­нацистки бойци ста­ват армия на под­чи­не­ното на Вашинг­тон мари­о­нетно пра­ви­тел­ство, тъй като много под­раз­де­ле­ния на укра­ин­ските въоръжени сили не желаят да стре­лят по мир­ните протестиращи.

Сега пред нас стои въпро­сът как ще действа в тази игра рус­кият ръко­во­ди­тел пре­зи­дентът Путин. Запад­ните медии се възполз­ваха от него­вите коле­ба­ния и съм­не­ния по повод при­ема­нето на Донецка и Луган­ска област в състава на Русия и заявиха, че той е слаб и изплашен. Вътре в Русия от това се възполз­ваха финан­си­ра­ните от Вашинг­тон непра­ви­тел­ствени орга­ни­за­ции и рус­ките националисти.

Путин раз­бира това, но той раз­бира също така, че Вашинг­тон много иска да намери потвър­жде­ние на онзи дявол­ски порт­рет на рус­кия пре­зи­дент, нари­су­ван от САЩ. Ако Путин би се съгла­сил с мол­бите на Донецк и Луганск за при­емане в състава на Русия, Вашинг­тон щеше отново да започне да повтаря декла­раци­ите си за руско нахлу­ване и анек­сия. Най-​вероятно Путин не е слаб и изплашен, но по много сери­о­зни при­чини не желае да дава на Вашинг­тон нови възмож­но­сти за про­паганда в Европа.

Вашинг­тон насто­ява за санкции срещу Русия, но се натъква на препят­ствие в лицето на Герма­ния. Канц­лерът Ангела Мер­кел е също вашинг­тон­ски васал, но мини­стърът на външ­ните работи Франк-​Валтер Щайнмайер и нем­ската промиш­ле­ност обаче не при­вет­стват санкци­ите. Освен това Герма­ния зависи от достав­ките на при­ро­ден газ от Русия, хиляди нем­ски компа­нии раз­ви­ват биз­нес в тази страна и ико­номи­че­с­ките отноше­ния от този род дават на немците някол­ко­сто­тин хиляди работни места. Бившите канц­лери Хелмут Шмидт и Гер­хард Шрьо­дер раз­кри­ти­ку­ваха Мер­кел за послуша­ни­ето пред Вашинг­тон. Позици­ите на Мер­кел са отсла­бени, защото тя пожертва инте­ре­сите на Герма­ния заради инте­ре­сите на Вашингтон.

Путин демон­стрира, че той не е няка­къв без­отго­во­рен запа­ден поли­тик, като видя в конфликта между натиска на Вашинг­тон над Бер­лин и реал­ните инте­реси на Герма­ния възмож­ност за раз­кол на НАТО и Евро­съюза. Ако Герма­ния реши, че в ней­ните инте­реси е да поддържа ико­номи­че­ски отноше­ния с Русия, а не да бъде мари­о­нетка на Вашинг­тон, както това направи Яну­ко­вич, ще могат ли САЩ да сва­лят пра­ви­тел­ството на Герма­ния и да поста­вят на власт по-​надеждна марионетка?

Веро­ятно Вашинг­тон е омръз­нал на Герма­ния. И досега окупи­рана от аме­ри­кан­ски войски (69 години след края на Вто­рата све­товна война!!!), Герма­ния поддържа такива обра­зо­ва­телни тра­диции, има такава исто­рия, про­вежда такава външна поли­тика и поли­тика на член­ство в ЕС, към които я при­нуж­дава Вашинг­тон. Ако немците имаха поне капка наци­о­нална гор­дост (а като скоро обе­ди­нен народ те трябва да имат), не трябва да се съгла­ся­ват с всичко, което им налага Вашингтон.

Най-​малко герма­ния иска ико­номи­ческа и военна конфро­нтация с Русия. Вице­канц­лерът Зиг­мар Габ­риел каза, че „не е била най-​умната стъпка в Украйна да се съз­дава впе­чат­ле­ни­ето, че тя трябва да прави избор между Русия и ЕС”.

Ако рус­кото пра­ви­тел­ство реши, че вашингтон­ският кон­трол над Украйна (или което остане от нея) е непри­ем­лива стра­теги­ческа заплаха, рус­ката армия ще пре­вземе Украйна — исто­ри­ческа част от Русия. Ако Русия окупира Украйна, на Вашинг­тон не остава нищо друго, освен разпал­ване на ядрена война. Стра­ните от НАТО, чието съще­ству­ване ще бъде поста­вено на карта, няма да се съгла­сят с такъв вариант.

Путин може да си вземе Украйна когато поиска, а след това да се отвърне от Запада — това упадъчно и безцен­ностно обра­зу­ва­ние, затъ­нало в депре­сия и под­ложено на разгра­б­ване от страна на капи­та­ли­сти­че­с­ката класа. ХХІ век при­над­лежи на Изтока, Китай и Индия. А огром­ните про­стори на Русия се нами­рат точно северно от тези две най-​населени страни в света.

Русия може да започне своя въз­ход към властта и вли­я­ни­ето заедно с Изтока. Тя няма при­чини да моли Запада за при­зна­ние. В осно­вата на външ­ната поли­тика на САЩ лежат док­три­ните на Бже­зин­ски и Вул­фо­виц, в които се говори, че Вашинг­тон трябва да препят­ства заси­л­ва­нето на Русия. САЩ нямат добра воля по отноше­ние на Русия и ще слага пръти в коле­лата й при всяка възмож­ност. Докато Вашинг­тон кон­тро­лира Европа, Русия няма ника­кви шан­сове да стане част от Запада. Защото тя никога няма да се превърне в мари­о­нетна държава, както това напра­виха Герма­ния, Вели­ко­бри­та­ния и Франция.