Расул Гамзатов и България

Расул Гамзатов и България

Публикувано от:

Расул Гамзатов е роден на 8 септември 1923 година в планинско селце Цада, в семейство на големия поет на Дагестан – Гамзат Цадасы. Първите си стихове Расул Гамзатович Гамзатов започва да пише на 9-годишна възраст, а първата му стихосбирка излиза през 1943 година на аварски език. Едва 20-годишен той става член на съюза на писателите на СССР. Завършва Литературния институт “М. Горки“ в Москва и от 1951 година до кончината си (на 3 ноември 2003 година) е председател на съюза на писателите на р. Дагестан. Тази година се навършват 10 години от кончината му. Но нека да се върнем към живота и творческия път на поета. Пише на родния си аварски език, като истински аварец, но в последствие творчеството му, а това са десетки поетични сборници, прозаични и публицистични книги започват да излизат на различни езици на Дагестан и Кавказ, на руски и други езици. Сред заглавията са: “Сърцето ми е в планината“, “Пазете приятелите си“, “Жерави“, “Последната цена“, “Колелото на живота“, “Сонети“, “Моят Дагестан“ и много други.  На руски език стихотворенията и поемите на Гамзатов са превеждали литературни майстори като: Иля Селвински и Сергей Городецки, Семен Липкин, Юлия Нейман, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Юна Мориц, Марина Ахмедова и други. Тук е моментът да отбележа, че Расул Гамзатов е превел на аварски език шедьоврите на руската класика, това са поемите на А. Пушкин “Полтава“, “Медният Конник”, “Братя разбойници“, “Цигани“, стихотворения на М.Ю.Лермонтов, И.Бунин, В. Маяковски, А. Блок, С. Есенин и други руски и съветски автори. Много от стихотворенията на Расул Гамзатов се превърнаха в песни с голяма популярност. Композитори от различни съветски републики в онези години тясно сътрудничат с поета, а много от певците и певиците стават популярни, благодарение на красивите мелодични песни. Освен всичките премии, медали и награди, Расул Гамзатов е носител на международната награда “Най-добър поет на XX век”. Лично на мен обаче, не ми се иска да поставям този велик автор в каквито и за било рамки, защото творчеството му е един безкраен свят, дори бих казала Космос, учебник по мъдрост, благородство и изкуство. Ето защо уникалното му творчество ще бъде актуално винаги. Не е тайна, че автора се е вдъхновявал от “негово величество народа“. Именно Расул Гамзатов сред останалите дагестански поети е постигнал най-много, нещо повече, той обогати световната поезия и разшири нейните хоризонти, като един  истински гражданин на света, самобитен поет, прозаик, драматург, виден обществен и държавен деец. Изключително мъдър, природно интелигентен, талантлив, сърдечен с изключително чувство за хумор, какъвто не всеки може да бъде. Той беше не само дагестански, съветски и руски автор, а творец от световен мащаб, истински посланик на доброто и мира. Неговата поезия е колкото лека за четене и за възприятие, толкова е и тежка, защото в стиховете му се крие житейска мъдрост, цял човешки живот, опитът му, опитът и традициите на предците му и на цели народи на Дагестан. Когато четем думите на Гамзатов, разбираме, че авторът изключително добре е познавал всичките нюанси на човешките чувства: тъга, обич, мъка, любов, скръб и печал, радост и щастие. Ето защо, колкото и да са наситени думите му с дълбок смисъл, въпреки това, те се леят като планински поток – лек и чист. Благодарение на това си поетично майсторство, Расул Гамзатов винаги е бил и ще бъде разбираем за всеки читател. В продължение на своя дълъг поетичен и литературен път, той се сдобива със звънката лира на поета, унаследява колоритните самобитни поетически традиции на родния си аварски народ, а също и всички останали братски народи в Дагестан. Когато четем Гамзатов, било то проза, поезия или дори публицистика – ние общуваме с неговия народ. Не едно и две изречения е посвещавал на народа си, цитирам едно от четиристишията му:

Алтернативи, все алтернативи.

Безкраен избор ни е участта.

Но Дагестан алтернатива няма:

Той ми е люлка, майка и баща.

В началото на своя литературен път, Расул Гамзатов черпи от извора на поетичното слово на Махмуд и Чанки, Етим Эмин, Йири Казак, Гамзат Цадаса, и разбира се Пушкин, Лермонтов, Маяковски, Блок, Бунин, Есенин, Некрасов и др. Творчеството на този голям дагестански поет е един своеобразен учебник за поезия. Един от мъдрите си съвети към прохождащи творци на словото, Расул Гамзатович завещава в стихотворението “Към младия поет“, там той споменава, че истинското изкуство без страдание е невъзможно, че само с радост и сит стомах изкуство не се прави. В това си стихотворение, той обяснява, че дори когато се пише за щастие, то преди това трябва да бъде изстрадано, защото само онзи, който е преживял страдание, може да оцени радостта. Само изстрадалата душа, може да докосне  чрез слово сърцето на всеки. В думите му има както широк спектър на чувства, така и много природа: слънце, небе, реки, морета, планини и океани.

Освен творческата си работа, Расул Гамзатов дълги години изпълнява голяма държавна и обществено-политическа роля. С мощния си потенциал, той бе полезен не само на изкуството, но и на политиката и международните отношения в света. Посещава над 80 държави, а в знак на благодарност за непрестанната му работа за благото на човечеството, става почетен гражданин на десетки градове в различни държави. Прославя родината си Дагестан и е един от истинските борци за мир. Член на ръководството на Съветския Комитет за защита на мира, заместник-председател на Съветския Комитет за солидарност с народите от Азия и Африка, член на редколегиите на списания „Новый мир”, „Дружба народов”, вестниците „Литературная газета”, „Литературная Россия” и други вестници и списания. Получава редица държавни награди. Гост е на множество известни държавни дейци, крале, президенти, писатели и художници. Домовете му в аула Цада и Махачкала са посещавани от много световно известни гости. Така съдбата го довежда в България, където е избран за почетен гражданин на град Смолян, освен това, авторът получава българския орден „Кирил и Методи”, става лауреат на международната награда Христо Ботев и др. Той обиква България, като своя роден дом. Тук е моментът да спомена, че българските Родопи, Рила и Стара планина много напомнят дагестанските планини, а Расул Гамзатов забелязва тази невероятна прилика с родината му. Неведнъж описва впечатленията и обичта си към България в редица стихотворения. Ето едно от тях е “Пример за величие“ превод на Пенчо Симов:

България е малка по земя,
но със добри сърца е пълна цялата;
посрещнат с толкова любов, нима
не би желал да отмениш раздялата?

В която къща и да вляза там,
макар съвсем различни да са стаите,
навред приятели ще срещна, знам,
и аз почитам свято обичаите.

Да бърза гостът за дома, не е добре –
кавказец като мен това ще разбере.

На гости съм, а сякаш у дома,
не знам възторга ми ще разберете ли…
България е малка по земя,
но необятна е по добродетели.

След толкова години помни тя
войниците, за нея в бой загинали;
със почит имената им чета
по паметниците за битки минали.

И мисълта възвръща се сама
към Шипка, скътана в Балкана, стария…
България е малка по земя,
но няма да забравя аз България.

Защото тая малка уж страна
дори за миг не трепна пред угрозите…
За мен е близка Стара планина
и тая чудна долина на розите!

Харесвам Янтра, дълго слушах как
Марица праща ми напеви ласкави,
от Дунав до предела южен чак
сърдечност задушевна тука чака ви.

Със чар на млада, хубава мома,
препятствията минала с отличие,
макар и да е малка по земя,
България е пример за величие.

Расул Гамзатов често идва в България, там той намира много приятели в лицето на българските си колеги поети, преводачи, обществени и политически дейци, посещава баба Ванга. Днес, десет години след смъртта му, България продължава да уважава творчеството му и не спира да държи връзка с близките му. Така през 2008 година с подкрепата на форум “България – Русия“ в София пристига Салихат Гамзатова една от дъщерите на прочутия поет, заедно с част от семейството си и с вице-президента на фонда “Расул Гамзатов и приятели“ в Дагестан Габибат Азизова. Пристигайки в София те посещават като почетни гости и нашата редакция на вестник “Русия днес“, който отрази тази сърдечна приятелска среща на българска земя.  Поетът умира на 3.11.2003 г., погребан е в Махачкала на гробището в подножието на планината Тарки Тау, до гроба на жена си Патимат (починала 2000), която е боготворял през целия си живот, посвещавайки й голяма част от творчеството си. За Расул Гамзатов може да се говори още много, но днес нямаме цялото време на света. Затова, в заключение, ще се възползвам от думите на руския поет Сергей Наровчатов, които кратко, но ясно казват много: “Ако ми предложат да назова имената на десет от най-добрите поети на нашето време, бих ги казал и накрая добавил “и Гамзатов!“. Ако намалят списъка до пет, отново  накрая бих казал “и Гамзатов!“. Ако пък трябва да избера само едно име на любим поет, тогава отново бих казал: “и Гамзатов!“

Автор: Олга Гурска.