Жорж Димитров ще дирижира "Борислав" и на 8 ноември от 17 часа/"Стандарт".

Жорж Димитров ще дирижира "Борислав" и на 8 ноември от 17 часа/"Стандарт".

Праправнук на Боримечката дирижира “Борислав”

Публикувано от:

Жорж Димитров, прочут не само като отличен диригент, но и като праправнук на Боримечката, ще размаха палка за премиерата на операта “Борислав” навръх първи ноември – Денят на народните будители. Творбата на маестро Георги Атанасов е поставена от академик Пламен Карталов, шеф на трупата, публикува standartnews.com.

Жорж разказва, че неговият прадядо по майчина линия е Стефан Стайков, един от първите професионални издатели у нас. Тъкмо от неговата печатница в София излизат книгите с прозата, лириката и драматургията на Иван Вазов – негов голям приятел. В дружеския кръг на Стайков са още Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, професор Иван Д.Шишманов, академик Михаил Арнаудов и много други интелектуалци. Първият нотен печат на Балканския полуостров е дело на издателство “Стайков”. Бащата на Стефан Стайков пък е потомък на Боримечката, герой от “Под игото” и “Нова земя”, както и негов прототип.

Жорж Димитров признава, че с вълнение ще дирижира “Борислав”, тъй като характерна черта в неговия род е преклонението пред всички герои от националната ни история, които се борят за независима държава. За него границите на България са свещени и трябва да се пазят.

Маестрото споделя още за себе си. “Исках да стана какво ли не – всичко, което ми е било интересно като дете. И станах музикант. Заобиколен съм от хора, които ме подкрепят и обичат. Добрият екип е важен, защото човек не може, не трябва и няма нужда да прави всичко сам. Вкъщи ме смятат за откачалка. Сред приятели минавам за “Бюро справки”. По душа съм оптимист – веселяк с нотка на пристрастеност към авантюрите. Никога не работя без цел. Идеите идват, когато си готов за тях. Блокирам, когато съм жаден. Грешките са част от пътя на развитието. Компромисите са признак на интелигентност и опит да се замислиш, че има и друга гледна точка освен твоята. Най-често се съревновавам със себе си – скачам в дълбокото, когато трябва. Успехът е само индикация, че гониш точната цел. Ценното е пътят до нея. Никога не знам как ще се развие утрешния ден”.