снимка: a-specto.bg

снимка: a-specto.bg

Поредната сензационна новина за Русия се оказва съшита с бели конци. Допустим ли е вече скептицизъм?

Публикувано от:

На 22 септември повечето водещи средства за масово осведомяване шумно разтръбиха голямата новина за руските опити да проникнат в системата за гласуване на САЩ, основаваща се изключително на твърденията, направени от Министерството на вътрешната сигурност. Ето как започва материалът на „Ю Ес Ей Тудей“: „Според изявленията на длъжностни лица в петък в навечерието на миналогодишните президентски избори руснаците са се опитали да осъществят хакерски атаки над системите за гласуване на двайсет и един щата.“ По сходен начин представят това удивително твърдение и по-голямата част от останалите медии. Това изявление на служителите е взривоопасно по очевидни причини и очаквано предизвиква незабавни заключения, в които се обявява, че легитимността на резултатите от президентските избори в САЩ през 2016 г. е поставена под съмнение. Тези словесни реакции естествено веднага намират широко разпространение в социалните мрежи.

„Защо не говорим за тези двайсет и един щата, които в крайна сметка бяха уведомени в петък от Министерството на вътрешната сигурност, че са били хакнати от Русия? Нашите избори не са легитимни.“

Конгресменът демократ от Вирджиния Дон Байер, като се позовава на попадналите под ударите на хакерската атака двайсет и един щата, обявява, че това показва, че „Русия се е опитала да се намеси в техните избори“.

„В същия ден, в който @realDonaldTrump пише за „измислената история за руската намеса“ в изборите, Министерството на вътрешната сигурност информира двайсет и един щата, че Русия се е опитала да провали изборите в тях.“

„Острието“ на телевизия Ем Ес Ен Би Си по всички въпроси, свързани с намесата на Кремъл, Рейчъл Мадоу, е възмутена, че това не им е съобщено по-рано и че продължават да са в неведение по отношение на всички подробности. „Това, което сега разбрахме“, подчертава Мадоу с рязък тон, докато показва изготвената от самата нея разноцветна карта на засегнатите щати, е, че „Министерството на вътрешната сигурност е знаело още през юни, че руски хакери са взели на прицел двайсет и един щата… взели са на прицел тяхната избирателна инфраструктура.“

„До днес Министерството на вътрешната сигурност не сметна за нужно да информира тези двайсет и един щата, че по време на изборите Русия се е опитала да осъществи хакерска атака.“

Те са само на крачка от това да поискат резултатите от изборите да бъдат анулирани. Иконата на движението за съпротива срещу Тръмп Карл Райнър казва: „Има ли нещо по-вълнуващо, че е налице възможността изборът на Тръмп да бъде обявен за невалиден & Хилъри справедливо да бъде поставена за наш президент?“ Е, какво не е наред с тази история?

Само незначителното обстоятелство, че тя е фалшива. Че е съшита с бели конци, започва да личи от 27 септември 2017 г., когато „Асошиейтед Прес“ обявява, че системата за гласуване на щата Уисконсин, който е включен в списъка на първоначалното съобщение, предизвикало по понятни причини най-голямото вълнение, всъщност не е бил атакуван от руските хакери: „Сега федералните власти казват, че руснаците не са хакнали системата за регистрация на избирателите в Уисконсин.“

„Те или бяха прави в петък и това е прикриване на истината, или бяха сгрешили в петък и заслужаваме извинение.“ Марк Томсън, Избирателна комисия на Уисконсин

„Асошиейтед Прес“, Скот Бауер:

„Министерството на вътрешната сигурност сега заявява, че не е имало никаква хакерска атака на изборите в Уисконсин.

Медисън, Уисконсин (АП). – Във вторник Министерството на вътрешната сигурност смени курса и съобщи на властите във Уисконсин, че руското правителство не е сканирало щатската им система за регистриране на избирателите. По-късно обаче отново повтори, че продължава да смята Уисконсин за един от попадналите под хакерската атака двайсет и един щати. От министерството най-напред съобщиха, че Уисконсин е бил сред щатите, станали обект на руската атака, предизвиквайки сериозно безпокойство относно надеждността и сигурността на щатската избирателна система, макар и никакви данни да не са били изложени на риск. След това обаче министерството дава очевидно противоречива информация дали щатската избирателна система е била мишена на атака и ако е била, как е била застрашена. В електронно писмо до заместник-ръководителя на щатската изборна администрация, което е било предоставено на репортерите във вторник в Избирателната комисия на Уисконсин, Министерството на вътрешната сигурност твърди, че обект на сканиране от страна на руски IP адреси е било друго ведомство, нямащо никаква връзка с изборите. „Според данните от нашия външен анализ уисконсинският IP адрес, който е бил засегнат, принадлежи на Отдела за развитие на работната сила на Уисконсин, а не на Избирателната комисия“, се казва в електронното писмо, носещо подписа на Хуан Фигероа от Службата за защита на инфраструктурата към Министерството на вътрешната сигурност.“

Впоследствие говорителят на Министерството на вътрешната сигурност се опитва да отрече това преобръщане на 180 градуса, настоявайки, че все пак има данни, че някои компютърни мрежи са били атакувани, но не е в състояние да каже, че тези мрежи са свързани по какъвто и да било начин с изборите или с процеса на гласуване. И както отбелязва „Асошиейтед Прес“ по този повод: „Ръководителят на изборната администрация на Уисконсин Майкъл Хаас неведнъж заявява, че от Министерството на вътрешната сигурност са уверили щата, че не е бил обект на такава хакерска атака.“ Цялата история окончателно се срива на 27 септември 2017 г., след като секретарят на друг от изброените пострадали щати – Калифорния, излиза с язвително изявление, в което опровергава информацията от въпросното съобщение:

„Сакраменто – Секретарят на щата Калифорния Алекс Падила излиза със следното изявление: „Миналия петък моята канцелария беше уведомена от Министерството на вътрешната сигурност за това, че руски кибер-играчи са „сканирали“ интернет системите на Калифорния през 2016 г., включително и уебсайта на секретаря на щата. В отговор на искането ни за допълнителна информация стана ясно, че изводите на Министерството на вътрешната сигурност са погрешни.“

Понякога сензационните новини биват развенчавани. Няма нищо шокиращо в това. Ако ставаше дума за единичен случай, всичко би могло да се обясни с човешка грешка, нямаща особено значение. Но това не е изолиран случай. Точно обратното – случва се отново и отново, постоянно. Средствата за масова информация безсмислено раздуват провокативни твърдения за Русия, които почти винаги се основават единствено на бездоказателствени изказвания на правителствени служители. И при по-критичното им разглеждане те се сриват, защото изобщо не са подкрепени от факти. Примерите за такива провали, когато става дума за твърдения по отношение на Русия, са прекалено многобройни, за да бъдат изчерпателно документирани. Често съм писал за този феномен и съм привеждал много от примерите. Последният път е през юни, когато трима журналисти от Си Ен Ен „напуснаха“ работа заради напълно фалшива новина, свързваща съветника на Тръмп Антъни Скарамучи с разследване на руски инвестиционен фонд, която медията беше принудена да опровергае и изтегли от сайта, преди да стигне до телевизионния екран:

Си Ен Ен

„Бележка на редактора

23 юни 2017 г.

На 22 юни 2017 г. сайтът CNN.com публикува материал, в който Антъни Скарамучи се свързва с разследване на Руския фонд за преки инвестиции. Този материал не отговаря на редакионните стандарти на Си Ен Ен и беше изтеглен. Бях изтрити и линковете към него. Си Ен Ен се извинява на господин Скарамучи.“

Помните ли, че по това време „Вашингтон Пост“ твърдеше, че Русия е направила пробив в електропреносната мрежа на САЩ, давайки основание на политиците да обвинят Путин в опит да лиши американците от отопление през зимата, само за да се наложи да излезе с поредица от опровержения, защото нищо подобно не се е случило?Или как „Вашингтон Пост“ беше заставен да публикува редакционно опровержение, след като репортери от вестника оповестиха твърдения за руско проникване в интернет и разпространяване на „фейк новини“ на базата на черен списък в стила на маккартизма, пуснат в обращение от анонимна група, който определя сайтове като Drudge Report и различни издания от левия спектър като агенти на Кремъл? Или момента, когато „Слейт“ заяви, че Тръмп е създал секретен сървър за връзка с руска банка, като стъпва на данни, които всички други средства за масова информация се чувстват неловко дори да разгледат в детайли? Или случая, когато „Гардиън“ беше принуден да опровергае широко разпространената в интернет статия на Бен Джейкъбс, в която небрежно се обяснява, че „Уикилийкс“ отдавна поддържа връзки с Кремъл? Или тогава, когато списание „Форчън“ се отказа от внушенията, че руската телевизионна компания Russia Today е осъществила хакерска атака и е поела контрола върху мрежата на кабелната телевизия „Си-Спан“? И не на последно място, огромния пазар, който е създаден – направляван от водещи демократи – където сляпо се поемат всякакви смахнати, конспиративни тези за Русия, възпроизвеждани механично от цяла армия побъркани конспиратори, като например Луис Менш и Клод Тейлър, известен с прозвището „Съобщаващия верни факти“?

А сега можем да добавим към този куп глупости и историята „Русия е хакнала системите за гласуване на двайсет и един щата“. Всеки път тези сензации получават широко разпространение в интернет; всеки път те дават своя принос за формирането на общественото мнение; всеки път онези, които активно участват в разгласяването им, запазват мълчание след развенчаването им.

Нищо от гореизложеното не означава, че всяко твърдение относно Русия е лъжа, нито оборва обвинението, че Путин е наредил да бъдат хакнати сървърите на Демократичния национален комитет и електронната пощенска кутия на Джон Подеста (твърдение, което точно по същия начин продължава да не e потвърдено от никакви факти, представени от правителството на САЩ). Възможно е да е имало някои щати, които да са били подложени на хакерски атаки, въпреки това обаче основните обвинения в тази новина, които привличат най-голямо внимание, понастоящем са отречени.

От друга страна, всичко това показва, че цари невероятно безразсъдна, допускаща всякакви лъжи атмосфера, когато става дума за Русия. Средствата за масова информация са готови да разпространят буквално всяко официално изявление като истина с главна буква, без ни най-малко да ги е грижа за стандартите на доказване.

Днес представата, че Путин стои в дъното на всеки проблем на Запада като някакъв задкулисен кукловод, се е превърнала в религиозна догмаТя обяснява всякакви объркващи развития на събитията, придава увереност в сложния ни свят и освобождава от отговорност многобройни клики – така че средствата за масово осведомяване и техните журналисти биват щедро възнаграждавани всеки път, когато публикуват материали, съдържащи обвинения срещу Русия (особено ако се отнасят и до изборите в САЩ), независимо дали впоследствие се е наложило да бъдат опровергавани. Т

ова безразсъдство се потвърждава и от широко огласената на 27 септември 2017 г. статия в „Ню Йорк Таймс“, в която се посочва, че руснаците ползват социалната мрежа Туитър много по-активно от преди, за да манипулират политиката на САЩ. Сюжетът стъпва на твърденията на нова организация, създадена само преди два месеца от обединението на неоконсерватори и представители на демократите, работещи в сферата на националната сигурност, която е ръководена от закоравели лъжци и пропагандатори, като например Уилям Кристъл, бившия директор на ЦРУ Майк Морел и министъра на вътрешната сигурност от администрацията на Буш Майкъл Чертоф. Писал съм за създаването на тази организация, наричаща себе си „Алианс за запазване на демокрацията“, когато стана обществено достояние (Тя не трябва да се бърка с най-младата антируска организация, учредена миналата седмица от Роб Райнър и Дейвид Фръм, в която влиза друг бивш държавен служител от сектора за национална сигурност – бившият директор на националното разузнаване на САЩ, Джеймс Клапър. Тази организация се е назовала „ИнвестигейтРаша.орг“ („Разследвай Русия“) и на сайта си е поместила видеообръщение, в което се обявява, че днес САЩ са „в състояние на война с Русия“. Групата на Кристъл, Морел и Чертоф, от която „Ню Йорк Таймс“ черпи данни за материала си, следва много проста тактика: членовете й тайно решават кои потребителски акаунти в „Туитър“ са „руски ботове“, тоест потребители, които разпространяват „антиамерикански послания“ и са контролирани от Кремъл. Те отказват да споделят с когото и да било информацията кои акаунти в „Туитър“ са определили като лоялни на Кремъл, нито разкриват своята методология за създаването на списъците си или за детерминирането на онова, което разбират под „антиамериканизъм“. Те извършват своята дейност в пълна секретност и ние просто сме длъжни да им се доверим: на Бил Кристъл, Майк Чертоф и техните приятели от системата за национална сигурност.

Очевидно „Ню Йорк Таймс“ няма проблем с това изискване, както излиза от безкритичното приемане на твърденията на тази организация – организация, съставена от най-неблагонадеждните „източници“ на нацията. Но това няма значение. Твърдението се отнася до нечестивите опити да Русия да вземе всичко под свой контрол. И по тази причина то моментално се облича в достоверност и му се придава авторитетност, публикува се от водещите средства за масова информация и после сляпо се възприема като факт от преобладаващата част от елита.

От този момент нататък просто ще бъде факт с главна буква, обоснован от статията в „Ню Йорк Таймс“, че Кремъл агресивно и ефективно използва „Туитър“ като оръжие, за да манипулира общественото мнение и да сее разделение по време на изборите, независимо че доказателствата за тази нова история са тайните, непроверими твърдения на една групировка, претъпкана с най-големите мерзавци сред неоконсерваторите и лъжци в сферата на националната сигурност.

Ето как се „пише“ постоянно повествованието за Русия и това е причината, по която много от най-раздутите истории се пукат като балони, предизвиквайки неудобство. Именно защото новините за Русия през 2017 г. – подобно на разговорите за Ирак през 2002 г. – понастоящем са мотивирани от приличаща на религия сляпа вяра вместо от разумни обяснения. Забранени са каквито и да било съмнения в официалните изявления. Прагът на доказуемостта, който дадено твърдение трябва да преодолее, преди да бъде възприето, е толкова нисък, че може да се каже, че не съществува. А наказанието за онези, които искат да видят доказателствата за официалните изявления, или се съмняват в правдивостта и убедителността на представяните данни, са обвинения, поставящи под съмнение патриотизма и лоялността им (В много среди простото желание да се разберат фактите, въз основа на които се твърди нещо за Русия от страна на официалните власти, е доказателство за това, че даденият човек е агент на Кремъл или най-малкото, че обожава Путин – точно както всеки, който иска да види доказателствата през 2002 г. или оспорва данните, представени срещу Саддам, е обвиняван в симпатии към иракския диктатор.)

Независимо от нашите възгледи по отношение на Русия, Тръмп и останалите, тази атмосфера е невъзможно да бъде смятана за здравословна. Само погледнете колко много големи новини, разпространявани от водещите средства за масова информация, се оказват съшити с бели конци. Не е ли ясно, че има нещо много порочно в начина, по който обсъждаме и описваме отношенията между тези две ядрени държави?

Автор: Глен Грийнуолд

Източник: Интърсепт

Превод: Мария Дерменджиева

Източник: a-specto