Полетът на мира

Полетът на мира

Публикувано от:

Преди 40 години започна съветско-американската мисия “Союз-Аполо”

На 15 юли 1975 г. – точно преди 40 години,  бе осъществен първият в историята съвместен полет на космически кораби на две държави – съветския кораб “Союз-19” и американския “Аполо”. На 15 юли 1975 г. от космодрума “Байконур” в съветската република Казахстан стартира “Союз-19” с екипаж  Алексей Леонов и Валерий Кубасов. Осем часа по-късно от нос Канаверал във Флорида (САЩ) е изведена ракетата “Сатурн 1-Б” с кораба “Аполо” и американските астронавти Доналд Слейтън, Томас Стафорд и Венс Бренд. Два дни корабите маневрират, за да заемат позиция за скачване. Контактът в тази безпрецедентна космическа мисия е осъществен на 17 юли над Атлантическия океан. Три часа след скачването Леонов посреща Стафорд в шлюза, стиска му ръката и то приветства с “Glad to see you”. “Привет, рад тебя видеть” – отговаря Стафорд на руски и двамата се прегръщат.

Космонавтите и астронавтите се разменят флагчета, сувенири, баджове. Приветствията на съветския лидер Леонид Брежнев и на американския президент Джералд Форд се предават в целия свят. Телевизионни камери следят размяната на визити в двата кораба. Руснаците са приготвили за обяд бисквити (пряники), руски черен хляб, орехи, сливи, пастет и извара. Американците отговарят с пуйка, месни топки, супа от морски продукти с гъби. Паралелно вървят проби на нови системи за скачване и научни експерименти. Двата кораба благополучно се връщат на Земята – “Союз” се спуска в СССР на 21 юли, “Аполо”се приводнява близо до Хаваите на 25 юли.

Командирът на “Союз-19” Алексей Леонов е една от легендите на руската космонавтика. Той е приет в първата група на бъдещите космонавти през 1960 г., подготвят го за полет до Луната, но съветската лунна програма след смъртта на конструктора Корольов е прекратена. Леонов лети само два пъти, но и двата му полета са легендарни. Първият е през март 1965 г., когато той пръв в световната космонавтика излиза в открития Космос. Точно преди 50 години. Задачата е да се разбере доколко скафандърът може да защити човека в откритата Вселена. Леонов излиза от кораба и остава сам в мъртвата тишина на Космоса. Минутите са рискови, скафандърът се раздува така, че космонавтът няма шанс да влезе обратно. Тогава Леонов нарушава всички инструкции, изпуска налягането в скафандъра и се гмурка в кораба през шлюза – не с краката, а с главата напред.

Вторият му полет е в съвместната мисия “Союз-Аполо” през 1975 г. И той не минава без “пакости” – двата екипажа решават да измамят земните експерти и съветският кораб облита “Аполо” на разстояние 40 м, вместо на планираните 150 м. “Повече не правете така”, казва Леонид Брежнев, когато научава какво са извършили. През 1969 г. Леонов попада в тежко премеждие – обстрелян е вместо Брежнев при покушение на атентатора Илин, който обърква ВИП колите. Шофьорът е убит на място, Леонов по чудо остава невредим. И друг път се спасява по чудо – той е трябвало да лети през 1971 г. с кораба “Союз-11”, но в последния момент поради заболяване на единия космонавт екипажът е сменен – летят Доброволски, Волков и Пацаев. Тримата загиват при кацането при разхерметизиране на спускаемия апарат…

И в момента, на 81 години, Алексей Леонов е глава и душа на съдружието на космонавтите.


Алексей Леонов:
Никакви дипломати не можеха да направят това!
(Из интервю в сп. “Родина”)

– Времето на полета през 1975 г. не е най-лекото в историята на отношенията между СССР и САЩ…

– Беше много по-сложно от сегашното дори. Но се намериха умни хора да разберат, че студената война трябва да свърши. Първата дума бе на американците. Президентът Никсън и шефът на НАСА Флетчър изпратиха до председателя на съветското правителство Косигин обръщение в смисъл, че нашите страни са на ръба на въоръжения конфликт и една клечка кибрит може да сложи началото на необратим процес. И трябва заедно да търсим изход от положението. Така се роди идеята да бъдат пратени в Космоса два екипажа, за да види планетата съветско-американското ръкостискане на орбита. Един вид – на момчетата ще повярват повече, отколкото на политиците. Красива история.

Програмата за полета бе утвърдена през май 1972 г., след което – три години подготовка. На 15 юли 1975 г. в 15.20 часа от космодрума Байконур стартира “Союз-19”, а към полунощ от нос Канаверал изведоха “Аполо”. На 17 юли, около 19 ч., стана скачването на корабите. Две денонощия прекарахме заедно с астронавтите. Когато прелитахме над територията на САЩ, аз излязох в пряк ефир в телевизионната програма “Good morning, America!”. Можете ли да се представите картината? Американските граждани се готвят сутринта за работа, пият кафе със сандвич и изведнъж по телевизията към тях се обръща руски полковник! Аз казах, че гледам през илюминатора и виждам как возят децата към училище в жълти автобуси, как излизат комбайните в полето… А след това “Союз” с “Аполо” прелитаха над СССР и тогава Том Стафорд казваше подобни думи на съветските телезрители – че дълго наблюдава нашата страна от Космоса и навсякъде вижда работещи хора.

Разбирате ли? Шест милиарда земни жители като че погледнаха към планетата през очите на петима космонавти и осъзнаха, че тя е малка и крехка. Никакви дипломати не можеха да направят това! Ние казвахме прости истини, честно, от душа. А след полета бе прието съвместно обръщение на правителствата на СССР и САЩ към народите на света и това бе финалният акорд.

– Показателно е, че първото ръкостискане на космонавтите и астронавтите стана в момент, когато корабите прелитаха над Елба. Така беше планирано предварително ли?

– Беше замислено всичко да стане над Москва. Аз контролирах процеса, следях времето и досега не мога да разбера как стана, че ние отворихме люковете преди определения час. Но в крайна сметка стана още по-символично. През май на 1945-а съюзниците са се срещнали на Елба, а през юли 75-а руснаците и американците си стиснаха ръцете пак над Елба. Поколението на децата пое щафетата от родителите си. Ако няма нормални отношения между хората, страните никога няма да успеят да се договорят. Всичко е ясно като божи ден! Само политиците не са способни да разберат очевидното…

Аз и през 1975-а съзнавах това ясно. Редовите американци нямаха нужда от конфронтация, ние също. Затова без излишни думи се прегърнахме с астронавтите и седнахме да отбележим успешното скачване. Само че не с водка, а с борш.

– Нима не взехте със себе си поне едно шишенце от 40-градусовата?

– Не, разбира се. В полета имахме достатъчно проблеми, не ни беше до гуляй. От самия старт не тръгна гладко, на “Союз” отказа телевизионният комутатор, пет камери излязоха от строя, а при американците заяде преходният люк. Те след старта са го размонтирали и пак са го сглобили. Към момента на скачването и ние, и те всичко бяхме ремонтирали. Ако не бяхме успели, щяха да се провалят усилията на милиони хора.

– На английски ли говорехте?

– На рустон – смес от руски и хюстънски, където е седалището на НАСА. Но и ние, и американците сериозно учехме езиците. Бяхме ги овладели достатъчно, за да водим дори телерепортажи.

– Днес от вашата тогавашна петорка останахте трима?

– Да, Венс Бранд, Томас Стафорд и аз. Пръв си отиде през 1993 г. Доналд Слейтън, беше на 69. А през февруари 2014 г. почина Валерий Кубасов, с малко не стигна до 80-ия си юбилей…

– Правилно ли разбирам, че със Стафорд сте най-близки?

– Дружим вече 43 години! Том кръсти внука си  Алексей, а моята внучка се казва Карина – в чест на дъщерята на Стафорд. Томас осинови и двама руски сираци. Сега Майкъл е в тV курс в университета в Лос Анджелес, а Стас е курсант във военната академия в Уест-Пойнт. Томас говори добър, грамотен руски език. С момчетата говори само на руски – това е принцип.

Георги Иванов:
Посланието ни и сега е същото: Не въоръжаване, а сътрудничество



През 1978 г. именно Леонов ме посрещна в звездното градче, той беше командир на отряда тогава. С него сме споделяли всякакви проблеми, и битови дори, той на всекиго е помагал. На всеки от нашите полети той идваше на Байконур и изпращаше екипажите. Така изпрати и нашия екипаж с Рукавишников през 1979 г., пак той ни посрещна след кацането.

Преди 40 години, в разгара на студената война, да се направи нещо съвместно между СССР и САЩ е нещо уникално. Тогава политиците на двете държави разбират, че Космосът е единственото място, където могат да си сътрудничат най-добре. От горе граници не се виждат, но се вижда, че Земята ни е толкова малка и че не трябва да се водят войни, а трябва да работим заедно.

След този полет двамата, Слейтън и Леонов, останаха приятели и през 1985 г. – преди 30 години (ето още един юбилей) двамата предложиха да направим Асоциация на участниците в космически полети. Събрахме се в Париж – 25 космонавти и астронавти, и създадохме тази асоциация. Нейните цели са мирно развитие на Космоса и на Земята. Всяка година правим конгреси, те винаги имат определена тема – екология, срещи с опасни астероиди, космическа техника и пр. Миналата година бяхме в Китай, сега се предвижда конгресът да е наесен в Швеция. И сега си говорим същото, което си говорехме преди 30 години: политиците трябва да осъзнаят, че пътят е не въоръжаване и конфронтация, а сътрудничество. Това го доказват и сега космонавтите на Международната космическа станция – там има и европееец, има и американец, има и руснак. Това е пътят.

Автор: Велиана Христова, в. “Дума”