Подвиг и престъпление на героя от Брест. Зигзазите на съдбата на Пьотър Клипа

Подвиг и престъпление на героя от Брест. Зигзазите на съдбата на Пьотър Клипа

Публикувано от:

Историята на геройската отбрана на Брестката крепост, днес известна на милиони, след войната е възстановена буквално парче по парче.

«Бяло петно»

За подвига, извършен от съветските воини в първите дни на Великата Отечествена война   става известно едва през 1942 година… Даже след освобождаването на Брест от съветските войски през 1944 година, отбраната на крепостта през юни 1941 година останала „бяло петно” в историята на войната. Едва след години, при разчистване на развалините, били намерени документални свидетелства за героизма на защитниците на крепостта.

Имената на героите са станали известни, благодарение на писателя и историк Сергей Сергеевич Смирнов, автор на книгата „Брестката крепост”, който открил много от останалите живи учaстници в отбраната и на основата на техните свидетелства, възстановил трагичните събития от юни 1941 година. Сред тях е бил Петя Клипа, един от първите млади герои на Великата Отечествена война.

Възпитаник на музикалния взвод

Петя Клипа е роден през 1926 година в Брянск, в семейството на железничар. Той рано загубил баща си и за неговото възпитане се грижел по-гoлемият му брат Николай Клипа, офицер от Червената Армия.

На 11 години Петя Клипа станал възпитаник на музикалния взвод на 333 стрелкови полк. Командир на взвода бил неговият брат, лейтенант Николай Клипа. През 1939 година стрелковият полк участвал в освободителния поход на Червената Армия в Западна Белорусия, след което е дислоциран в Брестката крепост.

На 21 юни 1941 година възпитаникът на музикалния взвод Клипа се провинил. Познат музикант от Брест предложил на Петя този ден да свири в оркестъра на стадиона по време на спортни състезания. Петя смятал да се върне в частта преди да са забелязали неговото отсъствие, но не се получило. Лейтенант Клипа бил информиран за „своеволието” на подчинения и вместо на вечерно кино, Пьотър бил изпратен да разучава увертюрата към операта „Кармен”, която оркестърът на полка репетирал.

След урока Петя се срещнал с друг възпитаник на музикалния взвод, Коля Новиков. Момчетата се уговорили на следващия ден да отидат на риболов.

Малкият войник

Но на тази идея не било съдено да се сбъдне. Грохот на взривове събудил Петя. Казармата се рушила под огъня на противника, наоколо лежали ранени и убити войници. Въпреки контузията, момчето хванало винтовката и заедно с другите бойци се готвел да посрещне врага… Пьотър Клипа станал пълноправен участник в отбраната на Брестката крепост. Възлагали му това, с което могъл да се справи единствено той – малък, пъргав, ловък, незабележим за враговете. Той извършвал разузнаване, бил свръзка между различните части на защитниците на крепостта.

През втория ден на отбраната Петя заедно с приятеля си Коля Новиков открили по чудо оцелял склад с боеприпаси и докладвали за него на командира. Това била истински ценна находка. Патроните свършвали… Бойците се стараели да пазят смелото момче, но той се втурвал в самия огън, участвал в атаки, стрелял по фашистите с намерения в склада пистолет… Помагал на бежанците – жени и деца, криещи се от фашистите  в подземията на крепостта.

Когато положението на 333 стрелкови полк станало безнадеждно, командирът, за да спаси живота на жените и децата, заповядал да се предадат. Същото предложили и на Петя. Но момчето се възмутило – той възпитаникът на музикалния взвод, боецът на Червената Армия никъде няма да отиде и ще се сражава докрай.

Одисеята на брестския Гаврош

В първите дни на юли започнали да свършват патроните на защитниците на крепостта и командването решило да предприеме отчаян опит да се доберат до околностите на Брест, който се оказал неуспешен. Много от участващите загинали, но Петя бил от малкото, които успели да стигнат  до околностите на Брест. Но в гората той, заедно с няколко бойци, бил пленен.

Петя вървял в колона с военнопленници. След известно време се появила кола с оператори на немската кинохроника. Те снимали изнурените, ранени, пленени войници и изведнъж малкото момче в колоната, заплашило с юмрук директно в обектива на камерата. Хроникьорите изпаднали в ярост… Конвоиращите пребили момчето почти до смърт. Пленниците носили на ръце, изгубилото съзнание момче.

Така Петя Клипа се оказал в лагера за военнопленници в полския град Бяла Подляска. Идвайки в съзнание, той видял там приятеля си Коля Новиков и други момчета от Брестката крепост. След известно време те успели да избягат от лагера.

Фронтът се отдалечавал все повече на Изток, но Петя Клипа, заедно с приятелите си, решили да се доберат до своите, за да се сражават отново с врага. Момчетата проникнали в Брест, където останали около месец.

През есента на 1941 година боевете се водели вече много далеч от Белорусия.  Да се промъкне до своите, заедно с Петя, се решил само Володя Казмин. Те изминали няколко стотин километри по окупираната от немците територия, но по време на нощуване в едно село ги хванали полицаи. След няколко дни момчетата, заедно с местни младежи били натоварени във вагони и изпратени на принудителна работа в Германия. Така Петя Клипа станал работник във фермата на селянин от Елзас. От неволята бил освободен през 1945 година.

Съучастник

Освободеният Пьотър Клипа се върнал в Брянск. За подвига на защитниците на Брестката крепост тогава било твърде малко известно. А когато писателят Сергей Смирнов, узнавайки за Петя Клип от разказите на участниците в отбраната, започнал да издирва „съветския Гаврош” , той вече бил в лагер около Магадан.

Не, Пьотър Клипа не е станал жертва на политически репресии. Подвежда го верността към приятелството. Льова Стотик е бил съученик на Пьотър и те станали много близки след войната.

Стотик се занимавал със спекулации и грабежи, успявайки да въвлече и Петя Клипа. По време на грабежите приятелят на Клипа не се колебаел да използва нож и пистолет, на което Петя не се противопоставял, получавайки част от заграбеното. Няколко жертви на грабежите пострадали, а един човек бил убит от Стотик.

Пьотър не издал приятеля си… През пролетта на 1949 година Клипа и Стотик са арестувани. Законите по това време  били сурови. За спекулация и бандитизъм Пьотър Сергеевич Клипа получил 25 години лагер. Суровото наказание и позорът сломили вчерашния герой на Брестката крепост. В лагера  той дори се опитал да се самоубие, оставайки да лежи в студа, когато останалите затворници се прибрали от обекта – железопътна линия. Обаче го намерили и го спасили, като се наложила ампутация на измръзналите пръсти на краката.

Памет

Писателят Сергей Смирнов променил живота на Пьотър Клипа, издействайки смекчаване на суровото наказание.

След седем години лагер, Пьотър се завърнал в Брянск, започнал работа в завод и създал семейство. Благодарение на книгата на Сергей Смирнов „Брестката крепост” името на Пьотър Клипа станало известно в целия Съветски Съюз, на неговото име наричали пионерски отряди, малкият герой на Брестката крепост бил канен на тържествени мероприятия. За мъжеството и героизма в боевете с немско-фашистките завоеватели, Пьотър Клипа бил награден с орден Отечествена война I степен.

Преживените изпитания не могли да не се отразят на здравето му. Той умира през декември 1983 година на 57 години.

Благодарение на книгата на Сергей Смирнов, Пьотър Клипа станал най-известния от младите защитници на Брестката крепост. Най-известен, но не единствен. Заедно с него, наравно с възрастните са поели първия удар на фашистите възпитаниците на воинските части, намиращи се в крепостта – Володя Казмин, Володя Измайлов, Коля Новиков, Петя Котелников.

Вечна им слава  и нисък поклон.

Андрей Сидорчик

http://pioner.aif.ru/

p>