Певецът на руската  природа. Животът на  Алексей Саврасов в картини

Певецът на руската природа. Животът на Алексей Саврасов в картини

Публикувано от:

Знаменитият пейзажист Алексей Саврасов е човек със сложна съдба и трагично настроение. В своите картини художнкът е искрящ, въпреки, че често е меланхоличен. Той е възпял руската природа и е признат още от съвременниците си за основоположник на „настроенията на пейзажа“ в руската живопис, а след смъртта му неговият предан ученик Левитан ще напише: „Със Саварасов се появи лириката в живопистта на пейзажа и безграничната любов към своята родна земя“.

 ea8d4dea93cc463667c31a438f711505

1.Бъдещят художник е роден на 24 май 1830 година в Москва, в семейството на търговец и още като юноша е започнал да продава своите пейзажни етюди. На 14 години Саврасов постъпил в Московското училище по живопис, скулптура и архитектура. Заради протестите на бащата, който искал синът да помага в търговията и „ го гонел заради неговата страст към живопистта на тавана“ той изоставил ученето.

c8db97deb2947aa5f07342db2e3b2b8b

2. След 4 години Саврасов отново започнал да се занимава с пейзажна живопис и попаднал на талантливия педагог Каръл Рабус.

s3

3. Почти веднага Саврасов копира Айвазовски, представят го „като ученик нарсувал найхубавите скици“, а след това му организират пътешествие по Украйна. За картините «Вид Московского Кремля при лунном освещении» (1850) и «Камень в лесу у Разлива» (1850) на Саврасов е присвоено званието художник от Съвета на Московските художници. Критиците заговорили за младия живописец като за надежда на руското изкуство.

s4

4.Подмосковните пейзажи на петдесете години – «Старые сосны» („Старите борове“)(1854), «Старый дуб у обрыва над рекой»(„Старият дъб до сипея над реката“) (1857) – отразяват възвишеното отношение на Саврасов към природата. Това е характерна черта на художника, свойствена на цялото му творчество.

s5

5.През 1857 година Саврасов се оженил за Софи Карловна Херц, сестра на неговия съученик и приятел Константин Херц и изкуствоведа Карл Херца, един от най-просветените хора в Москва, основател на катедрата по история на изкуствата в Московския университет. Картините на този период по композиция и колорит са по-спокойни и с ясна хармония.

s6

6.В същото време Саврасов става ръководител на класа по пейзаж на училището, което той наскоро завършил. Сред неговите ученици са Коровин и Левитан. Последният споделя за своя учител: «Саврасов се стараеше да открие и в най-простото и обикновеното тези интимни, дълбоко трогателни, често печални черти, които така силно се усещат в нашия роден пейзаж и така неотразимо въздействат на душата ».

s7

7. През 1862 година Саврасов заминава в Англию, а след това в Швейцария, гкъдето се запознава с европейското изкуство. В едно от писмата си художникът пише: «Нито една в света академия не би могла така да развие погледа на художника, както истинската експозиция в Лондон». Важните картини, създадени от художника след пътешествието са «Лосиный остров в Сокольниках» (1869) и «Лунная ночь. Болото» (1870). Особена роля започва да играе влажната почва, изписана с тънко разбиране на нейната фрактура и световъздушна среда, съединяваща пространствените планове.

s8

8.До средата на седедесетте години художникът работи в Москва и участва в експозициите на Асоциацията на пътуващите изложби, на изложбите във Виена и Париж.

s9

9.През 1876 година жената на Саврасов, заедно с децата го напуска. След това, както в края на седемдесетте години, Саврасов заболява от алкохолизъм, в неговите картини започват да се появяват мрачни мотиви. Именно тогава Саврасов рисува «Грачи прилетели» (1871), «Осенний пейзаж с заболоченной рекой при луне» (1871), «Рыбаки на Волге» (1872), «Могила на Волге. Окрестности Ярославля» (1874).

s10

10.Последните години на своя живот художникът практически нищо не рисува, живее в мизерия. Умира на 8 октомври 1897 година в Москва в болница за бедни.

http://www.aif.ru/culture/gallery/1175551#id=3798741