От сираче до милиардер – най-богатата рускиня

От сираче до милиардер – най-богатата рускиня

Публикувано от:

Наричат я руската „царица“ – бивш служител в компания, продаваща оборудване за платки, която по случайност сяда в самолета до един от най-богатите бизнесмени в света и сега оглавява неговата компания.

Става въпрос за Маргарита Луи-Драйфус, по баща Богданова, председател на френския гигант в търговията със суровини Louis Dreyfus Holdings, чието лично състояние се оценява на 6 млрд. долара, според Forbes. Тя е считана за най-богатата рускиня в света.

Маргарита остава сирак, когато е на седем години, след като родителите й умират при влаков инцидент. Тя е отгледана от нейния дядо в бившия Съветски съюз и завършва Московския държавен университет.

Маргарита се среща с бъдещия си съпруг – милиардера Робер Луи-Драйфус, в самолет през 1988 г. Когато той умира от левкемия 20 години по-късно, Маргарита, която е майка на три деца, застава начело на една от най-големите компании за търговия със суровини в света, както и начело на френския футболен клуб Олимпик Марсилия.

Може да не сте чували за 160-годишната компания Louis Dreyfus, но тя търгува по 70 млн. тона земеделска продукция всяка година и има 30 000 служители. От 1851 г. компанията се предава от един мъжки наследник на друг, та чак до сега.

В интервю за CNN Маргарита Луи Драйфус споделя за „съдбата“, която я поставила в самолета до бъдещия й съпруг, как болестта му я е научила да се справя с „хора с голямо его“ и плановете си за компанията, която твърди, че храни и облича 500 милиона души по цял свят.

„Спомените от детството ми в Санкт Петербург са много положителни. Израснах без родители, но с моя дядо. Нямах усещането, че съм изоставена, тъй като той ми даваше достатъчно любов. През седмицата бях в пансион, а когато се прибирах вкъщи през уикенда, се забавлявах с моите приятели. Не ми беше студено през зимата. Казвам ви това, защото много хора очакват, че съм гладувала.

Съветският съюз през 60-те и 70-те години беше OK. Разбира се, не разполагах с лукса, с който разполагат днешните деца, но имах свобода. Имах време да чета, което по принцип бе много важно за руските деца. Това ми даваше представа за широкия свят и ме караше да искам да видя света.

Срещнах Робер в самолета на път от Цюрих до Ню Йорк. Имахме спирка в Лондон, където той точно бе започнал работа като главен изпълнителен директор на Saatchi & Saatchi, а аз отивах на почивка от Швейцария в Ню Йорк. Поговорихме за кратко в самолета, а след това, когато се върнах от почивката, се срещнахме отново.

Той ходеше до Швейцария всеки уикенд, защото кучето му беше там. Самолетът беше празен, а компютърът ни събра и аз се чудех защо…, но това е съдба. Когато родих нашите близнаци, разбрах, че Робер е болен от левкемия. Никой от нас вече не можеше да живее нормално. До раждането на близнаците аз бях домакиня. След това се появи тази сериозна болест, която промени нашия живот напълно. Вече не можехме да отидем заедно на семейна почивка, където всички да са щастливи. Болестта беше винаги с нас и ходехме по различни лекари. Имахме големи надежди обаче, че му остават още много години.

Светът на медицината също е мъжки свят. В трите години, в които се борехме за живота на Робер, трябваше да събера петима професори от цял свят на една маса. Всеки от тях имаше различни идеи и представи и всеки от тях бе свикнал решенията му да се изпълняват. Тогава аз усетих силата на жената. Тъй като всичките тези мъже имат голямо его, а аз стоях срещу тях, за да им внуша, че мнението им се уважава дори и да не се приема. По-късно когато навлязох в мъжкия свят на суровините, където също има хора с голямо его, вече бях свикнала с това. Човек не може да знае всичко и основното нещо е да се работи в екип.“

Източник: http://profit.bg/