От брюкселските комисари чакат възраждане на диалога с Русия

От брюкселските комисари чакат възраждане на диалога с Русия

Публикувано от:

Американските и европейските лидери не можаха да превърнат Украйна в крепост на Запада

В началото на този месец ключовите фигури по върховете на Евросъюза бяха сменени. Постът на върховен представител по външната политика и сигурността бе зает от италианката Федерика Могерини. За разлика от своята предшественица британската баронеса Катрин Аштън тя има определен опит в ръководството на външнополитическото ведомство на своята страна. Затова от Могерини се очаква да прояви повече балансираност и умереност особено по въпросите, свързани с развитието на отношенията с Русия и с други важни регионални проблеми. Интересно е също, дали тя ще съумее поне малко да се дистанцира от указанията, които се раздават отвъд океана.

Федерика Могерини вече обяви като своя „основна лична задача” оздравяване диалога между Украйна и Русия. Тя призна, че сред най-важните приоритети на новата й длъжност за нея ще бъде регулиране на кризата в Украйна, включително възстановяването на диалога в триъгълника Брюксел-Киев-Москва. „Италия вече пое подобен ангажимент и това ще остане моя основна лична задача”, декларира Могерини.

Да бъде решена подобна задача е, меко казано, сложно. През последните месеци върху украинската криза се наслоиха твърде много допълнителни проблеми. Един от тях е „санкционната война”. Както е известно, винаги е по-лесно санкциите да бъдат въведени, отколкото да бъдат отменени. Затова днес Евросъюзът е заложник на своите собствени прибързани и необективни решения, в голяма степен наложени от Вашингтон.

Политическата и икономическата контрапродуктивност на санкциите се усеща особено остро от онези страни, които развиват традиционни взаимоизгодни отношения с Русия, включително и Италия. В момента тази страна председателства Евросъюза и именно италианското ръководство напоследък предприе определени усилия отношенията между ЕС и Русия да бъдат изведени от задънената улица на санкциите. Италианският премиер Матео Ренци на последната среща на високо равнище на ЕС директно постави въпроса за незабавно смекчаване на антируските санкции. Против обаче се обявиха Полша, Швеция, прибалтийските републики и изгодното за всички решение не бе прието.

До каква степен Италия и нейните съмишленици имат шанс да преодолеят съпротивата на антируските сили? Отговорът на този въпрос зависи от влиянието на тази група държави. Според дипломатически източници в Брюксел към нея освен Италия спадат Финландия, Австрия, България,Словакия, Гърция, Кипър, Люксембург. Трябва да добавим Унгария и още няколко страни. Става дума за позицията на тези страни вътре в ЕС, за тяхното политическо влияние и икономическа сила. За способността на една или друга страна не само да води активна и независима външна политика, но и да проявява решителност, когато отстоява собствените си икономически интереси.

Въведените от ЕС антируски санкции официално действат до 15 март 2015 г. За да бъдат отменени или смекчени, Евросъюзът трябва да преосмисли собствените си интереси. В случая обаче политиката и икономиката се преплитат необикновено тясно. Европейският бизнес е силно заинтересуван от разширяване сътрудничеството с Русия, но същевременно се нуждае от подкрепата на политиците в собствената си страна.

Особено силен през последните дни бе натискът на водещите германски индустриалци върху Ангела Меркел, който заплашва да я лиши от политическо влияние в страната, коментира британският „Таймс”. В статията се цитира Хайнрих Вайс, шеф на надзорния съвет на SMS Group — компания, която има бизнес както в Русия, така и в Украйна: „Политиката на санкции е неразумна, тъй като никога няма повлияе на поведението на Русия в Украйна, а същевременно нанася дългосрочни щети на немските компании”. Германски бизнесмени настояват Меркел незабавно да смекчи политиката на Берлин към Русия и напомнят, че стокооборотът между двете страни за 2013 г. е бил 76,5 млрд. евро, а в германските компании с бизнес в Русия работят около 300 000 души.

Фактът, че процесът на сваляне на санкции е твърде сложен и продължителен, се потвърждава от обявената неотдавна от същия ЕС отмяна на санкциите, въведени срещу покойния президент на Сърбия и Югославия Слободан Милошевич. Той бе отстранен от власт през 2000 г. и почина в затворническата камера на Хагския трибунал през 2006 г. Оттогава досега — през всички тези години, санкциите продължават да действат. Това говори до каква степен брюкселската бюрокрация и инерция са доведени до абсурд. За това с реални социално-икономически загуби се разплащат конкретни страни, изтощени и без това от финансовата криза, внесена също отвън — от Щатите.

При това европейските политици са принудени да действат в условията на бавно, но неизменно влошаваща се финансово-икономическа ситуация. Публикуваната на 4 ноември т.г. нова икономическа прогноза за ЕС за пореден път чертае песимистични перспективи. Така вместо предричаните през пролетта 1,2-процентен ръст сега се твърди, че той няма да е повече от 0,8 на сто. За страните от еврозоната прогнозата е още по-лоша: очакваният за 2015 г. ръст е 1,1% вместо 1,7%. Ситуацията в еврозоната „остава много нестабилна”, бе лаконичният коментар на германския канцлер Ангела Меркел. „Влошените прогнози за еврозоната ще окажат негативно влияние на глобалните икономически тенденции”, е мнението на водещия анализатор на компанията CMC Markets в Сидни Рик Спунър.

В САЩ авторитетни фигури също са откровени в критиките си и изразяват недоволство от антируската политика на администрацията на Барак Обама, която според тях е погрешна и опасна — още повече че се натрапва и на Евросъюза. „Украинската криза показва, че реалната политика, както и преди, е актуална и е рисковано да се пренебрегва”, убеден е Джон Биршаймър, водещ американски експерт в областта на геополитиката. Според него американските и европейските лидери не са успели да превърнат Украйна в крепост на Запада, разположена непосредствено на руската граница. „Сега, когато последиците от тази необмислена политика са очевидни, продължаването на тази политика би било още по-голяма грешка”, казва той.

Едно от последствията може да бъде нарастващата популярност на други интеграционни проекти на евразийското пространство. В някои от тях може да вземат участие и Турция, Сърбия и други държави, които отдавна стоят на опашката за членство в ЕС. Наблюдателят от турското издание DUNYA Осман Ата Атач отбелязва бързото разрастване и активизиране на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Той напомня и заявлението на турския президент Реджеп Ердоган. Турският лидер предупреждава, че страната му скоро може да се откаже от желанието си да членува в ЕС, за да се присъедини към Шанхайската група. Това на свой ред може да доведе до кардинално нова конфигурация в света, в която Евросъюзът вече трудно би могъл да си намери достойно място. (fondsk​.ru)

— — — — -

*Авторът е кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник в Института по славянознание на РАН и външнополитически наблюдател на радио „Голос России”.

/в. Русия днес/