Въпреки че Бенджамин Нетаняху през миналата седмица отново победи на изборите, постоянният сенатски подкомитет по разследване ще изяснява дали Държавният департамент не е финансирал тайна операция за неговия разгром. Според налични данни Държавният департамент е изпратил 350 хил. долара на американската неправителствена организация OneVoice, която има израелски филиал с название Victory 15. Този филиал в сътрудничество с американските агенти се опита да постигне поражение на Нетаняху.
Ако днес ние тайно наливаме пари в процес на свободни избори в дружествени страни, за да свалим неудобни на президента Обама лидери, американците имат право да знаят защо използваме срещу демокрацията тактиката на студената война.
След Втората световна война моят покоен колега от Си Ен Ен Том Брейдън носеше пари на ЦРУ на демократични партии в Европа, които бяха подложени на опасност от страна на финансирани от Москва комунистически партии. Но това се правеше за борба със сталинизма, когато цареше студената война и въпросът беше за оцеляването на Запада.
Има надежда, че след като изучи дейността на OneVoice и Victory 15, Сенатът ще разшири рамките на своето разследване и ще се постарае да намери отговор и на по-широк въпрос: не използват ли Съединените щати неправителствените организации за сваляне на режими в различни страни в света? А ако това е така, кой решава какви режими трябва да бъдат свалени?
Актуалност и неотложност на този въпрос придава сегашната криза, по време на която Москва придвижва своите ракети към Европа и изпраща подводници и бомбардировачи за проверка на натовската отбрана. Америка заявява, че причина за надигащата се буря в отношенията Русия — НАТО е присъединяването на Крим от Владимир Путин и подкрепата за проруските въстаници в Украйна.
Путин обаче не предприемаше никакви действия срещу Украйна, докато в Киев не беше свалена демократично избраната проруска власт по време на държавен преврат, в който, както твърди Москва, ясно се вижда американската ръка. Не само Джон Маккейн разпалваше тълпата, която свали управляващия режим на киевския майдан. С това се занимаваше и заместник-държавният секретар Вистория Нюланд.
В прехванат телефонен разговор с нашия посланик в Киев Нюланд посочи човека, на който САЩ отдават предпочитание след свалянето на Янукович. Тя го нарече „Яц”. А когато след касапницата на майдана Янукович избяга, на власт, разбира се, се оказа Арсений Яценюк. Нюланд също така призна, че от 1991 година Вашингтон е изхарчил пет милиарда долара, за да обърне Украйна към Запада. Вероятно за Нюланд и компания въвеждането на Украйна в редиците на Европейския съюз и НАТО изглежда като голям скок по пътя към свободата и прогреса. А за Русия това изглежда диверсия срещу славянска нация, с които тя от векове поддържа най-тесни и близки връзки, а също така и заговор, насочен към включването на Украйна в икономически съюз и военен алианс, насочен срещу Москва.
А ако Северноатлантическият алианс се спъне и се въвлече във военно стълкновение с Русия, корените на този конфликт ще трябва да се търсят в киевския преврат, който се смята от руснаците за мръсна работа на американците. Ако САЩ са причастни към този заговор, американският народ трябва да знае това, а Сенатът трябва да изясни дали Нюланд и компания не са използвали неправителствените организации за ново разпалване на студената война, на която беше сложен край от Роналд Рейгън.
А щом използваме неправителствените организации като прикритие за провеждане на тайни операции за сваляне на режими, ние поставяме тези организации под подозрение и ги подлагаме на опасност.
През целия ни живот равнището на недоверие към Съединените щати и неприязънта към тях никога не са били толкова високи. Причините за това са много. Освен всичко друго на нас гледат като на страна, която постоянно се заяжда с държави, които не отговарят на нашите норми на демокрация и безкрайно се намесва във вътрешните работи на нации, които изобщо не ни заплашват.
В тази нова епоха американският външнополитически елит се хвали с цветните революции, на които той помогна да бъдат организирани в Белград, Киев и Тбилиси. През 2003 г. с наше съдействие беше свалено грузинското правителство на Едуард Шеварднадзе чрез революция на розите, довела на власт Михаил Саакашвили. А Саакашвили едва не ни вкара в конфронтация с Русия през 2008 г., когато той нахлу в Южна Осетия и унищожи руски миротворци. Какви жизненоважни интереси може да оправдаят подобен риск в тази малка кавказка страна, където е роден Сталин? Освен това не само Москва се възмущава от американската намеса в нейните вътрешни работи и във вътрешните работи на съседни на нея държави.
Президентът на Египет Абдел Хатаф ас Сиси изгони от своята страна служители на американски неправителствени организации. Пекин смята, че зад уличните демонстрации в Хонгконг стоят американски неправителствени организации. Ако това е така, американските действия предизвикват един много важен въпрос:
Каква е първостепенната цел на външната политика на Съединените щати? Да защитава важни интереси и националната сигурност на републиката? Или ние заедно с Джордж Буш предполагаме, че „оцеляването на свободата” в Америка „зависи от успеха на свободата по други земи”?
Ако е вярно второто, нашата мисия е утопия и тя няма да има край.
Работата е там, че ако опасността за свободата се запази дотогава, докато целият свят стане демократичен, ние не трябва да почиваме, докато не бъдат свалени режимите в Русия, Китай, Северна Корея, Виетнам, Иран, Сирия, Саудитска Арабия, Египет, Беларус и повечето арабски и африкански страни, а също така във Венецуела и Куба.
Ако това е нашата цел, нашата република просто ще умре в опитите си да я постигне.
Източник: в. Русия днес – Россия сегодня