Ярославъл е прекрасен образец на реформите през епохата на Просвещението, въплътил нейните идеали. Днес в него могат да се видят както образци на древноруската архитектура, така и постройки, издигнати по време на Екатерина Втора.
Историческият център на Ярославъл, ограничен от улиците „Собинов” и „Республиканская” е внесен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО през 2005г, като изключителен пример на архитектурната и градоустройствената реформа на Екатерина II, разгърната по цяла Русия през 1763г. В Ярославската история тази територия е известна като Рублений город и Земляной город.
Рублений город е така нареченият Ярославски Кремъл – най-старата част на града, с който преди 1000 години започва историята на Ярославъл. След силния пожар през 1658 година, когато изгарят всички дървени постройки, „Рублений” город остава само като име. Земляной город е по-мащабна територия, ограничена в миналото от землен насип. Както Рублений,така и Земляной город са пазители на историята на Ярославъл. Тук са се съхранили непокътнати, реставрирани или построени отново религиозни и културни паметници.
В края на 18 век за нов център на града е определена църквата „Пророк Илия“, намираща се недалеч от брега на Волга. Тя е един изключителен паметник на ярославската архитектурна школа.
Църквата „Пророк Илия“ е не просто паметник, това е най-първият градски храм, издигнат от самия Ярослав Мъдри. Според легендата, победата на княза над мечката се е случила именно в деня на Пророк Илия. Мечката е станала символ на града, в чест на смелия княз.
Успенски събор
Успенският събор е построен през 1215 година и не едно столетие е бил украшение и най-древната каменна постройка на Ярославъл до 1937 година, когато по заповед на съветската власт съборът е бил разрушен. На 26 октомври 2004 година на същото място е бил построен новият Успенски събор със средствата на столичен меценат, непосредствено преди празнуването на 1000 годишния юбилей на Ярославъл.
Знаменската кула
Знаменската кула е една от съхранилите се до наши дни кули на Земляной город. Построена през 1658-1659 години. На стената е била нарисувана иконата „Знамение” на Света Богородица, която се смята за чудотворна.
При преминаване през вратата по времето на Петър I са вземали данък за носене на бради и старинни дрехи.
Палатите на митрополит Йона Сисоевич
Друга историческа забележителност на Ярославъл са Митрополитските палати, които са едни от най-старите паметници на гражданската архитектура. Някога тази постройка се е смятала за най-хубавата в града, в нея е отсядала Екатерина Велика. Построени в края на XVII век като парадна резиденция на митрополита, те пазят множество неразгадани тайни. Изследователите все още не могат да разберат предназначението на редица вътрешни помещения, а също така необходимостта от 2-метрова дебелина на стените. В наши дни в Митрополитните палати действат експозициите на Ярославския художествен музей, в частност изложба на икони, най-древните от които са от 13 век.
Спасо-Преображенски манастир
Основан през 1215 година, на неговата територия е намерено легендарното «Слово о полку Игореве» – произведение, смятано за най-великия паметник на древноруската литература. Фреските на манастира са уникални – това не е само паметник на стенописите в Ярославъл, но и втори подобен паметник в цялата страна. В Спасо-Преображенския манастир често се е отбивал Иван Грозни, тук е идвал Михаил Романов. Днес, в манастира се намира Ярославският историко-архитектурен и художествен музей – заповедник.
