В северното Бяло море, където нощите половин година са бели, Големият Соловецки остров възправя сред водата белите си черкви, укрепени с крепостни стени от валчести камъни, ръждивочервени от полепналите по тях лишеи — и сиво-белите соловецки чайки постоянно кръжат над твърдината и кряскат.
„В това бледо сияние сякаш липсва грехът. Сякаш природата още не се е доразвила до греха“ — така възприема Пришвин Соловецките острови
Без нас са се издигнали тези острови от морето, без нас са се изпълнили с двеста рибни езера, без нас са се заселили с диви петли, зайци, елени, а лисици, вълци и други хищни зверове тук никога не е имало.
Настъпвали са и са отстъпвали ледници, гранитните камъни са се натрупвали около езерата; езерата са замръзвали през соловецката зимна нощ, ревяло е морето от вятъра и се е покривало с ледена каша, а тук-таме и с лед; пламенеели са полярните сияния върху половината от небесния свод; и отново е просветвало, и отново се е затопляло, и смърчовете са издигали все по-високо все по-яките си стволове, кудкудякали и кряскали са птици, тръбно са ревели елени — кръжала е планетата с цялата световна история, царства са падали и възниквали, а тук все не се появявал ни хищен звяр, ни човекът…
Монасите Саватий и Зосима прекосили с лодка седефеното море и решили, че този остров без хищни зверове е свят. Те полагат началото на Соловецкия манастир.
Спасо-Преображе́нски Солове́цки манастир
Спасо-Преображе́нският Солове́цки манастир е разположен на Соловецките острови в бяло море. Възникнал е през 1429 – 1430 години.
Разцветът на обителта през XVI век е свързан с дейността на игумен Филип (Количов). Огромните суми, предоставени от царя и други дарители, са дали възможност да се построят двата големи храма: Успение на Пресвета Богородица и Преображение Господне. Благодарение на разрешената от царя безмитна търговия със сол и образцовата стопанска дейност на игумен Филип, манастирът се превърнал в изключително богат промишлен и културен център. Филип организирал мрежа от канали между многочислените езера на Соловецките острови, били построени мелници, редица стопански сгради, първият в Карелски окръг оръжеен завод.
През XVI-XVII в. манастирът е отблъснал няколко атаки на шведите (през 1571, 1582 и 1611 години). По-късно, през 1854 г. обителта е обстрелвана от 60 английски фрегати «Бриск» и «Миранда». След 9 часова канонада, не довела до някакви значителни разрушения (което се обяснява със здравината на стените и сложния релеф на дъното на залива „Благополучие” , англичаните са били принудени да оставят манастира на спокойствие.
От XVI и до началото на XX век манастирът е бил политически и църковен затвор. От времето на Иван Грозни до 1883 година през затвора на Соловецкия манастир са минали от 500 до 550 души, сред които такива забележителни личности като граф Пьотр Андре́евич Толсто́й, В.Л. Долгоруков, П.И. Калнишевски, Ф.П. Шаховской.
По време на съветската власт на територията на манастира е действал първият в страната лагер със специално предназначение.
През 1992 г. комплексът паметници на Соловецкия музей- резерват е бил внесен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО
Сградите на манастира са разположени върху четирите острова на Соловецкия архипелаг.
Петоъгълната територията на манастира е заобиколена от масивни стени (височина – от 8 до 11 м, дебелина – от 4 до 6 метра) със седем порти и осем кули, строени през 1584-1594г., с архитект Трифон. Стените са изградени с огромни камъни.
Зад манастирската ограда
На територията на манастира са се съхранили храмове, жилищни и стопански сгради.
Светата врата
Главният параден вход на манастира се нарича Светата врата. Прототип на Светата врата на манастира е Златната врата в Ерусалим.
Централният двор на манастира
Точно срещу Светата врата се намира главният храм
Спасо-Преображенският Събор.
Главният храм на Соловецкия манастир е построен през 1558–1566 г. Спасо-Преображенският събор е най-важната сграда на архитектурния ансамбъл. Този храм е своеобразен символ на величието на Соловецкия манастир.
Успенски трапезен комплекс
Успенският трапезен комплекс е построен през 1552–1557 г., по времето на игумен свети Филип. С него е поставено началото на каменното строителство в Соловецкия манастир. Били поканени новгородските майстори Игнатий Салка и Столопа.
Основната част на зданието заема Трапезната палата. Своето възхищение от посещението на Трапезната палата изразил неизвестен автор през XVIIв, който написал: „Каменната трапезария, с една колона, е чудна, светла и велика” . Соловецката трапезария е втората по величина палата в древна Русия. Сводовете на трапезарията се поддържат от мощна кръгла колона.
Конструкцията на Успенската църква е аналогична на конструкцията на трапезната палата: тя също представлява едноколонна сграда, но колоната има осмоъгълна форма. Успенската църква има три купола.
Манастирската камбанария (1777)
Още едно задължително съоръжение в главния манастирски двор е камбанарията. Тя, обикновено, е най-високата сграда на манастира. Височина – 50 метра. Камбанарията е построена под влияние на западно европейския барок, който се отличава с лекота и елегантност
Благовещенската църква (1596–1601),
Благовещението на Пресвета Богородица първо посреща посетителите на манастира. То се явява радостно приветствие към всеки, влизащ в манастирския град, така както на Благовещение думите на Архангел започвали с приветствието: „Радвай се!”.
Това е единственият храм в манастира, където са се запазили конструкцията на иконостаса и стенописите.
Водната мелница (началото на XVII век),
Каменната водна мелница е една от уникалните стопански постройки на манастира. Построена е през 1601. Тя е рядък пример на древноруската промишлена архитектура — друга подобна постройка на територията на Русия не се е запазила.
Николската църква ,
Храмът в чест на Св. Николай е един от първите в манастира. Николай Чудотворец е един от най-почитаните руски светци, особено отношение към него имат тези, чийто живот е свързан с морето.
Свети-Троицки Зосимо-Саватиевски събор
Свети-Троицкият Зосимо-Саватиевският събор е построен по проект на архангелския архитект А. Шахларев и е осветен през 1866 година.През 1861 година интериорът на храма е бил украсен с позлатен иконостас, изработен от московския майстор Астафиев. Иконите са рисувани в Троицко-Сергиевата лавра
Източник:
http://solovki-monastyr.ru/abbey/development/