Обекти на световното наследство на ЮНЕСКО в Русия – Дербент

Обекти на световното наследство на ЮНЕСКО в Русия – Дербент

Публикувано от:

Най-старият град в Русия е възникнал като персийска крепост. Известният гръцки географ Хекатей Милетски споменава Каспийски Врата – древното име на Дербент през VI век преди н.е.

Градът е основан през 438г. През 1796 година е завоюван от руските войски, а в началото на XIX в. окончателно е присъединен към Русия.

Дербент, в превод от персийски, означава „тесни врата”. Градът е разположен в тесен проход между Каспийско море и хребетите на Големия Кавказки хребет. Тук е минавал Великият път на коприната, а крепостта е имала важно стратегическо значение. Дербент е бил митнически пункт между Изтока и Европа.

Съвременните архитекти се възхищават от идеята на древните градостроители да преградят със стени огромен участък от морето до планината, създавайки между тях град-коридор. Градът многократно е опожаряван и разрушаван до основи, но всеки път могъщите империи и древните царства отново са го възстановявали.

В един от най-гъсто населените райони на Дербент краеведите са открили землянка на Петър I. Руският Император е пребивавал тук през 1722 година по време на персийския поход, положил началото на проникване на царска Русия на Кавказ. Днес на това място е издигнат бронзов паметник на Петър I.

Монументален свидетел на епохата на Великото преселение на народите и изключителен паметник на отбранителната архитектура, Дербентският крепостен комплекс е изпълнявал отбранителни функции в продължение на 1500г.

През 2003 година ЮНЕСКО включва в списъка на обектите на Световното наследство старата част на Дербент с традиционното строителство, към които принадлежат следните паметници:

Дербентската стена

Дербентската двойна стена е една от главните архитектурни забележителности на града, дълга над  3500м, съществуваща още от времето на Сасанидите (Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя), започваща от крепостта Нарин-кала и завършваща във водите на Каспийско море. Дербентската стена повече от 15 века е служила за отбрана по време на нашествията на арабите, монголците и персите. Планинската част на стената се простира 40 км в Каваказкия хребет, а морската част навлиза 500м в морето. Средната височина на стените е 12м, а дебелината от 220 до 380 см. По продължение на стената е имало 73 кули, но до наши дни са се запазили 46. Това е единственият съхранил се паметник на древно персийската укрепителна архитектура.

Дербентская стена - Дербент Россия - Кавказ - Дербентская стена - Дербент Россия - Кавказ -

Дербентская стена - Дербент Россия - Кавказ - Дербентская стена - Дербент Россия - Кавказ -

Нарин-кала

Древна, доарабска крепост в планинската част на Дербент, съединена с Каспийско море, предназначена да затваря т.н. Каспийски врата и Персия.

Крепостта има неправилна форма и заема площ 4,5 ха. Нейните стени са укрепени с невисоки кули, на разстояние 20 – 30 метра една от друга.дербентская крепость

Цитадель Нарын-Кала

Вътре в крепостта са се съхранили бани, резервоари за вода и руини на здания от дълбока древност.

Към тях принадлежи кръстокуполна църква от V век, по-късно превърната в храм на поклонниците на огъня

и джамия.  Дворецът на Шаха е достигнал до наши дни в развалини.

 

По време на Руско-персийските войни 1796 година, крепостта е била превзета от руските войски под командването на Валериан Зубов.

Дербентската Джума джамия

Джума джамия  е най-древната джамия в Русия. Това е храм, превзет от арабите-завоеватели и преобразуван в джамия. Храмът е бил построен много преди появяването на арабите в Дербент. Затова тази джамия има вход от юг. А не от север, както обикновено е при джамиите. За това за първи път е писал Амри Шихсаидов в книгата си „Дагестанските светини”. Пред Джума джамия се намира медресето (мюсюлманско средно или висше училище) от XV век. Сунитската и шиитската общности на града имат свои имами. Независимо от многовековната история, джамията се е съхранила в добро състояние.

 

Над входа на  джамията има надпис за това, че през 1368 – 1369 година джамията е била възстановена след земетресението от родения в Баку Тажудин.

 

Резултат с изображение за Дербент Джума мечеть

В края на 20-те години на 19 век писателят декабрист Александър Бестужев-Марлинский е описал така Джума-джамия:

Резултат с изображение за Дербент Джума мечеть

«…Стих от Корана гори над главната врата. Влизате и изведнъж ви обгръща сумрак, покорява ви неволно безмълвие на уважение…Напевен шепот на молитвата на правоверните; коленичейки или с чело, допряно до земята, те са потопени в благоговение; нито звук, нито взор не отвлича тяхното внимание към околните предмети….Тук и там групи молещи се, едва озарени от бледа светлина, струяща се в тъмнината през неголемите прозорци отгоре. Лястовичките се реят под купола и излитат нагоре като думи на молитва; настоящето е спряло… и навява прохладно-отрадни чувства в измореното сърце”.