Обекти на световното наследство на ЮНЕСКО в Русия – Ферапонтов-Белозерски манастир

Обекти на световното наследство на ЮНЕСКО в Русия – Ферапонтов-Белозерски манастир

Публикувано от:

Ферапонтов-Белозерският манастир е  недействащ православенхрам, намиращ се в Кириловския район, Вологодска област. В продължение на 400 години обителта е била един от най-важните културни и религиозни просветни центрове на Белозерския край,  уникален  архитектурен ансамбъл със стенописи от допетровско време. Той е известен с фреските на Дионисии – най-големият иконописец на границата на XV—XVI век. През 2000 година манастирът е регистриран в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

Манастирът е  основан през 1397 година от преподобния Ферапонт, пристигнал от Москва заедно с преподобния Кирил Белозерски. На новото място те основали манастири, превърнали се в центрове на Православието в Белозерския край.

Ферапонтовият манастир е получавал богати дарове от Великия княз Василий III и от Царят Иван Грозни. Тук е бил заточен, изпадналият в немилост патриарх Никон.

Ансамбълът на Ферапонтовия манастир е уникален по красота, автентичност, съгласуваност на архитектурните детайли от различни столетия, обединяващи се в едно цяло. Идеята на ансамбъла е разкриване в архитектурни и стенописни образи темата за въплъщението на Бога.

Комплексът на манастира включва Съборът Рождество Богородично, Благовещенската църква, църквата гробница на Свети Мартиниан Белозерски, камбанария и Светата врата.

Особена значимост за руската и световната култура има Съборът Рождество на Света Богородица, построен през 1490 година.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Съгласно летописите, в него е рисувал Дионосий заедно със своите синове. Това са единствените, съхранили се стенописи на знаменития представител на Московската иконописна школа. Площта на фреските е 600кв.м.

Ферапонтовият манастир, заедно със стенописите на Дионисий е рядък образец на съхранение и стилово единство на северния манастирски ансамбъл от XV—XVII век, разкриващ типичните особености на архитектурата по време на формирането на Руската централизирана държава.

Ансамбълът на манастира е единствен, напълно съхранил се в Русия от началото на начала XVI век пример на взаимодействие на архитектурата и стенописите, създадени от най-забележителните майстори на епохата.

С построяването от ростовските майстори на първия каменен храм – Събора на Рождество Богородично, е започнало формирането на каменния ансамбъл на Ферапонтовия манастир.

Църквата Благовещение

През XVI в. в манастира е построена монументалната църква Благовещение, уникален паметник на архитектурата. Храмът е построен със средствата на царя Василий III, който по този начин решил да се отблагодари на Всевишния за раждането на дългоочаквания наследник на престола Иван IV. През 1528 година Василий III, заедно със съпругата си Елена Глинска по време на своето пътуване по северните манастири, когато съпружеската двойка се е молила да бъде дарена с наследник. Роденият с манастирски молитви Цар – Иван Василевич Грозни, впоследствие два пъти е посещавал Ферапонтово и е бил на-щедрият дарител на Ферапонтовия манастир.

Светите врата и надвратните църкви

Светите врата са вход в манастира, разделящи двата свята – земният и другият, монашеският. Две, различни по големина арки служат за делничното и празничното посещение на манастира.

http://www.novodev.narod.ru/ferapontov/3625.jpg

Над Светите врата са съоръжени две църкви – Богоявление и на преподобния Ферапонт. Те са уникални с цялостното запазване на всички елементи на своята архитектура, явяващи се типични образци на шатровите постройки от XVIIв.

Интерьер Надвратных церквей

Вътре двете църкви са обединени в един неголям правоъгълен интериор, разделен с арка.

Отличават се с неповторимост и живописност. Светите врата и надвратните църкви оформят главната фасада на Ферапонтовия манастир.

Църквата на преподобния Мартиниан

Церковь преподобного Мартиниана Ферапонтова монастыря - Вологодская область Россия - Северо-Запад -

Църквата е построена от кириловските майстори. Интериорното светово решение на църквата се отличава с уникалност: прозорците са разположени само в горната част, като насочват слънчевата светлина върху гроба на Мартиниан, създавайки ефект на сияние от него. Пространството е тъмно, като се получава илюзията за тунел, водещ в Небесното   Царство.

Камбанарията е построена през XVII век. Тя известна със съхранилия се древен часовников механизъм.

Заради пълното отсъствие на укрепления на манастира, през 1614 г. той е бил разрушен от полско-литовските грабителски отряди. Знаейки предварително за нашествието, монасите са успели да скрият най-ценните неща.

 Изображение

В музея на Ферапонтовия манастир се намира езически славянски идол – символ на плодородието и преклонението пред бог Род или Ярила, на възраст между IV —IX век, с височина 1м. Намерен е в с. Сиверово, Кириловски район.