Новият руски суперсамолет: от Москва до Австралия за час

Новият руски суперсамолет: от Москва до Австралия за час

Публикувано от:

Руски учени разчетоха параметрите на нов летателен апарат. Неговите характеристики превъзхождат всички съществуващи днес в света аерокосмически системи. Плануваната скорост на самолета е 4 километра в секунда, а товароподемността му – почти 21 тона. Това е нова аерокосмическа система, която е способна да изведе летателен апарат в космическото пространство и да го върне на Земята. Математическия модел „Бурана XXI век“ създадоха учените от Централния аерохидродинамичен институт „Жуковски“ (ЦАГИ).

„Проектът е перспективен, но в същото време вече е значителен принос за научно-техническия напредък. Проведените изследвания позволяват на учените съществено да продължат с разработката на екологично приемливи аерокосмически и хиперзвукови систми, които са способни да направят реални бързите полети на огромно разстояние“, каза в интервю за телевизионен канал „Звезда“ Андрей Шустов – началник на отделението за перспективно развитие на авиационно-космическата техника към ЦАГИ.

«Двуглавият орел» на ЦАГИ

Новата аерокосмическа система е способна да извършва междуконтинентални полети за броени минути. Така, например полета от Москва до Австралия трае час. Суперсамолетът може да се нарече „двуглав орел“, защото учените от ЦАГИ избраха в качеството на самолет-носител двукорпусен модел.

„Изборът на тази схема на самолета-носител позволява да се окачат ракетни степени под крилото, което значително опростява наземната експлоатация на системата“, казва Валентин Бузулук – началник на сектор в отделението за перспективни развития към ЦАГИ.

„Двуглавият орел“ надминава свръхзвуков самолет. Той също има двукорпусен модел. След набиране на необходимата скорост, от „двуглавия орел“ се отделя трети самолет – въздушно-космическия. Всички тези три самолета са на тази аерокосмическа система. Тя е тристепенна, в силата на особеност на своето сглобяване.

Параметрите на руския летателен апарат на бъдещето са разчетени така, че полетите между континентите с излизане в космическото пространство може да се извършват с колкото може повече пасажери. Освен това, задължително условие е било и си остава безопасността на членовете на екипажа и пасажерите. На учените им предстояло да направят тежък избор – да изберат един от трите вида известни горива. Него избрали за хиперзвуковия самолет- ускорител и въздушно-космическия самолет в три варианта: керосин, метан и водород. При това, в качеството на окислител на горивото при всичките три случая се разглеждал само течния кислород.

Избраният вид гориво не само повишил сигурността на най-перспективния проект, но и в значителна степен повишил стартовата маса на суперсамолета до 20,9 тона. И сега, съгласно последните изчисления, аерокосмическата система може да превозва до седем човека – това са двамата членове на екипажа и пет пасажера. Петимата пасажери за съвършено новия вид транспорт се явяват голямо постижение.

Полетът от Лондон до Ню Йорк ще трае един час … възможно, но след 8 години
А при тях как е?

Подобна работа вече много години се води от американската компания Virgin Galactic. Нейно „дете“ е аерокосмическата система на САЩ SpaceShipTwo (SS2). Тя била доведена до стадий на реални летателни изпитания.

Но последния изпитателен полет на SpaceShipTwo завърши с катастрофа. На 31 октомври 2014 година след отделяне на самолета-носител въздушно-космическия самолет падна в пустинята Мохаве. При това един от пилотите е загинал, а другия е получил травми. Полетите били спрени, а американските учени вече няколко години не могат да поправят грешките, които са довели до тази трагедия.

Не е изключено този инцидент да постави кръст върху амбициозните планове на собственика на компанията по развитието на космическия туризъм, или, поне да забави развитието на всички отрасли на „Крилат космос“ – това е неформалното название на аерокосмическите програми. Своето име те получиха след полети в космоса с нашия „Бурана“ и американския „Шътъл“. Тези програми, които са били разчетени за близкото бъдеще, се водят не само в Русия и САЩ. Учени от Китай, Япония и дори Бразилия са се заели с подобни перспективни разработки.

Как ще стане това, и какво пречи на осъществяването на бързи междуконтинентални и космически полети. На тези въпроси в интервю за канал „Звезда“ отговори член-кореспондентът на Руската инженерна академия, кандидат на техническите науки, началник на проектния отдел НПО „Мълния“ Едуард Николаевич Дудар:

„Реализирането на проекта за аерокосмически системи, като локомотив може не само да вдигне нивото на икономиката, тя е способна да даде мощен тласък на развитието на промишлеността като цяло, но и на военния отрасъл. Именно затова много проекти са строго засекретени, но съобщението на ЦАГ е безусловно доказателство, че в Русия по пътя на „крилатия космос“ е направена поредна крачка напред“.

По думите на учения, стратегически в „крилатия космос“ са две направления: космически или междуконтинентален туризъм и доставка на товари и екипаж в космическата орбита.

Имитатор на безтегловност

Свръхскоростните пасажерски полети на аерокосмически системи наричат още космически туризъм ето защо: когато летателния апарат влиза в пределите на плътните слоеве на атмосферата и изключи двигателя, то неговите пасажери частично ще престанат да усещат силата на притегляне на земята върху себе си. Това някак напомня на състоянието в безтегловност.

„Това, което ще изпитат пасажерите на аерокосмическите системи, е нещо такова: първо човек при набиране на скорост се чувства по-тежък с 200 килограма, а след това рязко ще престане въобще да чувства тегло. Такива превключвания по време на скоростния полет „доброволците“ ще изпитат сами върху себе си. Естествено, това ще изисква специална проверка на пасажерите и тяхното здраве. Не знам дали след това ще нарасне числото на тези, които искат да изпитат безтегловност. За търговското използване на подобни сложни проекти още не е дошло подходящото време – в това направление се правят още едва първите крачки“, каза Едуард Дудар.

Военно-космическо бъдеще

В миналото развитието на аерокосмическите разработки, по думите на Едуард Дудар, в СССР е пречело разделянето на два отрасла на народното стопанство – космически и авиационен. Те, практически, не се пресичали. И чак след създаването на НПО „Мълния“, проектите не просто били наричани, но и били аерокосмически.

“Последната значима работа в направлението „крилат космос“, в която съм участвал, бе през 2012-2013 година. Тя носи името МРКС-1 – ракетно-космическа система от първи етап. Всички работи по тази перспективна разработка се водеха в Центъра „Хруничов“. Работата бе проведена на ниво ОКР – опитно-конструктивна разработка. Бе създаден и бърз проект за възвръщащ се ракетен блок от първа степен. Цялата идея на проекта е, че най-тежката част – ракетата-носител, не се губи, а се връща след полета на Земята. И тук главното не е дори икономическия аспект, а това, че подобна аерокосмическа система не изисква така наречените „полета на отчуждаване, на които днес падат използваните части от ракетите“, каза член-кореспондентът на Руската инженерна академия Дудар.

По изчисления на Дудар, разходите за доставка на космическите товари в случай на използване на подобна технология могат да паднат в пъти, но дори това не е главното: „Ние проведохме тези изчисления на космодрум „Източен“. Спомнихме си, естествено, и за амурските тигри, които нищо не трябва да тревожи, най-малко пък ракетните отломки. Но има още един огромен „плюс“ от аерокосмическите разработки – значителното снижаване на времето за подготовка на полета. Излетя и „изгоря“ е едно, а излетя и „се върна“ – това вече е съвсем друго. Развитието на програмата „Крилат космос“ е мощно развитие на националната промишленост, и не само на гражданската“.

Днес е вече напълно очевидно, че създаването на нов руски суперсамолет по програмата за аерокосмически изследвания ще повлияе и на отбранителните способности на Русия.

Източник: http://www.fbr.bg/